Тройно „А“ на Север, тройна разруха на Юг

херес де Фронтера. Снимка: суоти

Херес де Фронтера, в Андалусия, е град с 212 000 жители и е известен с лозята си и автомобилната писта, на която Айртон Сена да Силва някога спечели Гран при във Формула 1, изпреварвайки конкурента си с 14 хилядни от секундата. Сега Херес се е специализирал в нещо друго. Това е градът във фалит.

Никой от близо 2400-те общински служители или пък от работещите в местния държавен сектор не е получавал заплата от декември. Шофьорите на автобуси стачкуват, защото няма гориво, а обслужващите линиите по околните селски райони са свили дейността наполовина.

Спортните съоръжения на града са затворени от една година, защото им отрязаха електричеството. Една трета от осветлението на обществените места го няма. Сградата на социалните грижи, която бе открита преди година, също остана без електричество и служителите в нея работят с бензинов генератор, но нямат отопление.

Всеки ден има някакви демонстрации, окупации на обществени места, искания. Един ден протестират общинските полицаи, друг ден – гробищните работници, на следващия ден идва ред на дамите от асоциацията за грижи за хората, която не може да им плати, защото кметството не е отпуснало субсидиите.

Херес започна годината с нуло евро в касата си. При бюджет от 222 милиона в края на 2010 година дългът му достигна 958 милиона. Трескавото трупане на дългове стигна до тук. „Задушен, Херес агонизира“, резюмира в неделя испанският в. „Паис“.

В Испания разорените градове като Херес са десетки. Читателят на испанския вестник не се чувства толкова самотен, когато прелиства страниците му. Неговите португалски съседи, научава той, преживяват „своя ад“, ада „да живееш с Тройките“. „Тройката“ е неологизъм за режима, при който хората живеят, изпълнявайки условията на мисия, съставена от представители на Европейската централна банка, Международния валутен фонд и Европейската комисия. Това стана откакто еврозоната принуди Португалия, а също и Гърция да сложат държавните си финанси в ред.

Да живееш с „Тройките“ е почти като да живееш в Херес, само че с „бонус“ да те посещават чуждестранни служители, които идват да съветват, въз основа на натрупания си опит, правителството на страната ти. „Те са на снимката на в. „Диариу ди нотисиаш“, на която се вижда как пресичат търговския площад в Лисабон – млади, съвременни, усмихнати, в костюми, със слънчеви очила. Носят малките си преносими компютри в черни чанти“, пише журналистът от „Паис“.

Тази снимка ужасно се различава от картината на една разпадаща се страна, където линейките са приковани на паркингите, където се затварят класни стаи, защото броят на учениците се е стопил с 10 %, където прекрасните автомагистрали са пусти. Сякаш са се примирили пред „живота ден за ден“. При все това португалците не са толкова зле, колкото са жителите на Херес.

Не е така обаче, и това е известен факт, с гърците. Никой не следи по-неотлъчно новините за Гърция от испанците с това любопитство на съкаторжници и със слабо утешителната мисъл, че онази каторга все пак е по-лоша от тукашната. В Атина, когато нощта се спусне и туристите се оттеглят, може да прочете държащият в ръцете си „Паис“, „бездомниците започват да се изсипват на тротоарите, пред маркираните врати, приютили се под картонени конструкции. Някои площади се превръщат в спални, а улица „Софоклеус“ – в социална кухня“.

Това е действителността на 2012 година, на юг в еврозоната. Италия на Марио Монти и тя живее със строги мерки за икономии, но по различен начин. Бягството от данъци стана държавен враг номер едно, а това доведе до появата на нова линия в поведението на италианците: по-добре е да си държиш декларацията за доходите в жабката на Мазерати-то, защото проверките са чести. Това е една от причините, поради които мерките за строги икономии се приемат по-добре в Италия, или дори в Испания, отколкото в Гърция. Ръководителите на първите две страни имат грижата да покажат, че бремето не се носи единствено от средните класи и народа.

Марио Монти се отказа от заплатата си на премиер и министър на икономиката и накара Католическата църква да дава своя принос за хазната. В Испания премиерът Мариано Рахой ограничи годишната си заплата до 78 185 евро (за сравнение заплатата на френския президент Никола Саркози е 240 000 евро). Говорителите в държавната телевизия и директорите на държавните компании приеха да им бъдат намалени възнагражденията с 25 % до 30 %. Заплатите на всички испански служители, които бяха намалени с 5 % през 2011 година, през тази година са замразени.

Гърция – тъкмо обратното, както подчертава икономистът Жан Писани-Фери, намали минималната месечна заплата до 483 евро, но пренебрегва факта, че укриването на данъци на 10 % от по-високо платените се изразява в загубата на една четвърт от приходите от подоходното облагане“. От политическа и социална гледна точка това неравенство пред жертвите е непоносимо.

Преди разделена между Изтока и Запада, сега Европа преживява нова вътрешна граница – Север-Юг: северът на еврозоната е Европа на тройното „А“, на растежа, макар и скромен, с ефективни обществени услуги и поносимо равнище на безработицата. Тази Европа е земя, която може да приема квалифицирани имигранти.

На юг в еврозоната се намира Европа на тройната разруха, на рецесията и безработицата, където задлъжняването доведе до ситуации, каквито бяха описани по-горе. Младите и инициативните бягат от тази Европа на „Тройката“, за да си намерят работа в Северна Европа или в Латинска Америка.

Дали това неравенство между двете зони е поносимо от политическа гледна точка? Въпросът е изключително наболял за Франция, която едновременно е част и от Севера, и от Юга, но според критериите за бюджетна дисциплина и задлъжняване е по-близо до Юга, отколкото до Севера. Не е случайно, че според проучване на IFOP половината французи и 62 % от работещите се опасяват от гръцки сценарий за страната си.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.