Рибарското училище на о. Св. Кирик.

Всеки си мечтае да отиде на Хавайските или на Сейшелските острови. Доста по в сянка остават островите в българските териториални води на Черно море. В близко бъдеще обаче, тази картина може да се промени. Оказва се, че родните острови са доста апетитна хапка за всевъзможни бизнес структури и в момента около тях са оплетени агресивни икономически интереси.

Най-интересно е положението около остров „Св. Кирик и Юлита“ до Созопол. Островът е голям – малко над 80 декара и е разположен само на около 250 м северозападно от града. „Св. Кирик“ е и единственият остров у нас, който е директно свързан с континента чрез вълнолом, построен през 1927г. Вълноломът също така оформя созополския залив като подкова, в която водата е спокойна дори и при най-лошо време.

О. Св. Кирик в пристанището на Созопол. Вълноломът на пристанището свързва острова с града.

През 1925 г. на острова започва строителството на рибарско училище с официалния мотив да се подготвят професионални кадри и да се модернизира риболовът в Черно море. Същинската идея е малко по-различна – по силата на Ньойския договор България няма право на военоморско училище и за това кадрите от Варна се местят в Созопол да учат за “рибари”. По тази причина от 1929 г. до днес, Св. Кирик е забранена военна територия. Върху острова има изградени 38 масивни сгради с обща застроена площ над 10 хил. кв. м, три подземни склада и хидротехнически съоръжения, използвани от Министерството на отбраната като военно пристанище. През 1965 г. островът е обявен за паметник на културата и е включен в границите на резерват Созопол.

Тази година обаче правителството предостави безвъзмездно управлението на острова на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Идеята е о. Св. Кирик да се превърне в модерна туристическа дестинация. Статутът на острова обаче изисква да се запази архитектурно-историческото наследство от епохите на Античността.

О. Св. Иван срешу Созопол.

На скорошно посещение на острова, на което присъстваха и чуждестранни фирми, премиерът Станишев заяви, че новопостроеното на остров „Св. Кирик и Юлита“ не трябва да контрастира на останалата архитектура на Созопол. Идеята е да се повиши качеството на туризма и да донесе повече приходи. Премиерът смята, че островът трябва да се превърне в добър модел за качествен туристически продукт, а не просто там да се построят бетонни блокове.

Въпросът дали обаче о. Св. Кирик няма да се превърне в един нов мини Слънчев бряг е все неясен. Никой не казва какво ще се случи с историческата сграда на рибарското училище, с предполагаемите археологически находки на острова, както и с традиционно спокойната атмосфера на стария Созопол. Министрите на регионалното развитие, транспорта и културата заедно с кмета на Созопол трябва да обявят международен конкурс за обемно-устройствени проучвания. Интерес не липсва. Световноизвестното архитектурното бюро „Заха Хадид” е проявило желание за участие в проекта. Отделен конкурс ще има за инвеститори.

о. Св. Иван.

Друг остров близо до Созопоп - Св. Иван - също скоро ще има друг облик. О. Св. Иван е най-големият остров в българското черноморие – 660 декара. Той е със запазена природа и историческо наследство от хилядолетия. През 1993 г. островът е обявен за защитена територия, с цел опазване на естествените местообитания на редки и застрашени видове животни и птици , включени в Червената книга на България. На острова могат да се намерят следи от живота на траки, древни гърци, византийци, българи, турци и руснаци. Смята се, че тук Светослав Тертер е сключил брак с византийската принцеса Теодора . Оттам идва и названието, което местните хора дават на острова - „Царски“.

О. Св. Петър. Вляво се вижда съседният о. Св. Иван.

Управниците на Созопол днес виждат туристическо бъдеще и за о. Св. Иван. Общината е разработила проект, с който кандидатства по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество заедно с фондация “Созопол” и Асоциацията на младите бизнесмени от град Одрин, Турция. Предстои възстановяване на манастирския комплекс, изграждат се екопътеки и заслони за почивка и наблюдение на дивите зайци и прелетни птици. Ще се изгради и стоянка за лодките, които ще водят туристите до острова.

О. Св. Петър.

Точно до о. Св. Иван се намира и най-малкият от българските острови - Св. Петър (4-5 декара). Известен е още като “Островът на птиците“, чиито редовни посещение придават специфичния бял цвят на скалите. По обективни причини островът няма как да се превърне в туристическа дестинация.

О. Св. Анастасия, бивш Болшевик

Не такова е положението с остров Св. Анастасия край Бургас с площ 0,022 кв.км. На острова има стар манастирски комплекс, който през 1924 г. е превърнат в затвор. През 1925 г. оттам успяват да избягат 43-ма политически затворници - повечето участници в септемврийското въстание, което прави островът любим на властта след 1945 г. Комунистите прекръстват о. Св. Анастасия на Болшевик, а през 60-те години преобразуват част от постройките в музей и хотел. Днес хотелът продължава да работи, но условията са спартански и не много по-различни от някогашния затвор. Островът е собственост на Българската православна църква, но от няколко години се стопанисва от бургаски бизнесмен. Той прекарва там по-голямата част от лятото, като е построил и малък бар. Това е единственото място, където туристите могат да се снабдят с някаква храна и провизии. Няма редовен транспорт от Бургас, но фактът, че на острова има ток и вода, както и някакви вече изградени условия, води на мисълта, че скоро и о. Св. Анастасия може да се превърне в атрактивно място не само за авантюристи, но и за богати чуждестранни туристи.

Нещо подобно се случва с петия български остров - Св. Тома или както е по-известен - „Змийският остров“. Той е с площ 12 декара и е разположен северно от устието на река Ропотамо (срещу Аркутино). През 1933 г. цар Борис III пренася от ботаническата градина в Братислава кактуси, които и до днес растат на острова. Змийският остров е част от големия резерват „Ропотамо”. В комплекса има 257 вида птици, като 71 от тях присъстват в Червената книга на България. Днес „Св. Тома“ е собственост на Симеон Сакскобурготски и сестра му, но засега царят не е проявил интерес – може би защото почти целият остров е обрасъл с кактуси и пълен със сиви водни змии.

„Главболгарстрой“ и община Созопол обаче се интересуват от района – строи се ваканционно селище на нос Хумата до местността Аркутино. Комплексът вече е издигнат в груб строеж, на 300 м от остров „Св. Тома“ и ще носи неговото име. В медиите излезе информация, че комплексът „Свети Тома“ ще се състои от 250 апартамента, няколко басейна, спортни центрове, СПА , ресторанти, градинско барбекю и открити барове, магазини, конферентни зали, банков клон и офиси за различни услуги - коли под наем, организиран екотуризъм, леководолазни и екстремни спортове и др. Срещу участието си община Созопол трябва да получи апартаменти от бъдещия комплекс. Еколози изразиха опасения, че тази туристическа инвазия може да навреди на уникалната флора на остров „Св. Тома“. Много е вероятно да промени тотално и облика на резервата „Ропотамо“.

Изглежда в най-близко бъдеще повечето български острови ще изглеждат съвсем различно. Дали те ще станат качествена и атрактивна дестинация, която да стане любимо място както на българските, така и на чуждестранните туристи, или пък ще бъдат опорочени – както вече стана с голяма част от нашето черноморие?

x Изпрати на приятел: Твоето име: Твоят имейл: Име на приятел: Имейл на приятел: