Как да спрем клането в Сирия?

в. Ню Йорк таймс

Чужда военна намеса в Сирия предлага най-добрата надежда за спиране на дълга, кървава и дестабилизираща гражданска война. Мантрата на тези, които са против намеса, е „Сирия не е Либия“. Всъщност Сирия има много по-стратегическо местоположение от Либия и евентуална продължителна гражданска война там би била доста по-опасна за нашите интереси. Америка има съществен дял в това да помогне на съседите на Сирия да спрат убийствата.

Простото въоръжаване на опозицията, което в много отношения е най-лесната възможност, би довело именно до сценария, от който светът трябва най-много да се страхува: война чрез подставени групировки, която би се разпространила в Ливан, Турция, Ирак и Йордания и би разпокъсала Сирия на контролирани от отделни фракции райони. Това също така би позволило на Ал Каида и други терористични групи да спечелят позиции в Сирия и вероятно да получат достъп до химически и биологически оръжия.

Има и друг вариант. „Приятелите на Сирия“ – около 70 страни, които се събират днес в Тунис,- би трябвало да установят сега „зони със забрана за убиване“, за да защитят всички сирийци независимо от тяхната верска, етническа или политическа принадлежност. Свободната сирийска армия – разрастваща се структура от дезертьори от правителствената армия – би създала тези зони със забрана за убиване близо до турската, ливанската и йорданската граница.

Всяка зона трябва да бъде установена колкото може по-близо до границата, за да позволи създаване на къси хуманитарни коридори, по които Червеният кръст и други групи да доставят храна, вода и лекарства и да извеждат ранени пациенти. Зоните могат да бъдат управлявани от вече действащи граждански комитети.

За да се установят тези зони, е необходимо държави като Турция, Катар, Саудитска Арабия и Йордания да въоръжат опозиционните бойни с противотанкови, противоснайперистки и преносими противовъздушни оръжия. Специални сили от страни като Катар, Турция и евентуално Великобритания и Франция биха могли да съветват силите на Свободната сирийска армия за тактиката и стратегията. Изпращането им е осъществимо от логистична и политическа гледна точка; някои може вече да са там.

От решаващо значение би било тези специални сили да контролират потока от разузнавателна информация за придвижването на правителствените войски и каналите им за комуникация, за да се позволи на опозиционните войски да отцепят населените центрове и да ги прочистят от снайперисти. След като служещите в сирийските правителствени сили бъдат убити, пленени или оставени безнаказано да дезертират, вниманието би се насочило към отбраната и разширяването на на зоните със забрана за убиване.

Тази следваща стъпка би изисквала разузнаването да се съсредоточи върху придвижването на танковете и авиацията, разположението на артилерийските батареи и комуникационните връзки на сирийските правителствени сили. Целта би била да се отслабят и изолират правителствените части, натоварени да атакуват конкретни градове; това би позволило на опозиционните сили да преговарят пряко с офицери от армията за примирие във всяка зона, което после би могло да прерасне в регионално и в крайна сметка в национално примирие.

Ключовото условие за цялата тази помощ във или извън Сирия е тя да бъде използвана за защита – единствено за спиране на нападенията на сирийската армия или за премахване на правителствени сили, които биха посмели да нападнат зоните със забрана за убиване. Въпреки че поддържането на ограничена намеса винаги е трудно, международната помощ може да бъде спряна, ако Свободната сирийска армия премине в настъпление. Обществената безопасност и хуманитарната помощ ще са абсолютният приоритет в зоните със забрана за убиване; нападения за отмъщение няма да се толерират.

Сирийският президент Башар Асад е все по-зависим от спонсорирани от правителството банди и от обстрела на градове с тежка артилерия, вместо да бъдат превземани с войски, именно защото той се безпокои за верността на войниците, принуждавани да стрелят безразборно по свои съграждани.

Ако правителствените войски влязат в зоните със забрана за убиване, те ще се изправят срещу бившите си другари. Ако бъдат поставени в такова положение и им бъде представена възможност да дезертират, ще стане ясно колко от служещите в сирийската армия, наброяваща около 300 000 души, всъщност имат желание да се бият за Асад.

Турция и Арабската лига също трябва да помогнат по-активно на опозиционните сили в Сирия, като използват управлявани от разстояние хеликоптери било за доставка на товари и оръжия, както Америка ги използва в Афганистан, или за нападения срещу сирийската противовъздушна отбрана и миномети, за да защитят зоните със забрана за убиване.

Турция с право се отнася предпазливо към разполагане на нейни сухопътни сили – действие, което Асад би могъл да използва като основание да обяви война и да нанесе ответен удар. Но Турция има няколко безпилотни самолета, а страните от Арабската лига могат да дадат под наем още.

Както в Либия, международната общност не би трябвало да действа без одобрението и поканата на страните от региона, които са най-пряко засегнати от войната на Асад срещу собствения му народ. Така че от Арабската лига и Турция зависи да приемат план за действие.

Ако Русия и Китай пожелаят да се въздържат, вместо да упражнят още едно вето, даващо възможност за кланета, тогава Арабската лига може отново да поиска одобрение от Съвета за сигурност на ООН. В противен случай Турция и Арабската лига трябва да действат на своя глава и на главата на останалите 13 членове на Съвета за сигурност и 137 членове на Общото събрание, които миналата седмица гласуваха за осъждане на жестокостите на Асад.

Силата на протестиращите през последните 11 месеца в Сирия произтича от тяхната решимост да се изправят пред куршумите с възгласи и знаци и със собствените си тела. Международната общност може да разчита на силата на ненасилието и да създаде зони на мира там, където сега има зони на смъртта. Сирийците са способни да осъществят това; останалата част от света трябва да им даде средствата, с които да го осъществят.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.