Русия по пътя за никъде

в. Независимая газета

Колаж: иносми

Предизборната кампания на Путин ускори темпото си. Междувременно наблюдателите, без да се съмняват в резултата й, все по-често поглеждат към бъдещето – и най-близкото, и по-отдалеченото. Колкото по-стабилни изглеждат организираните и мащабни прояви в подкрепа на основния кандидат, толкова по-неспокоен е интернет, толкова по-изобретателни стават не тъй многолюдните, но ярки акции на опозицията.

Политикът Григорий Явлински заяви тези дни, че от 5 март партия „Яблоко“ трябва да се готви за нови президентски избори, може би предсрочни. Подобни предположения правят днес мнозина политици и експерти. И не без основания. Явлински изтъква, че политическите партии трябва да бъдат представени в (замислените от „Яблоко“) комисии за политическа реформа независимо дали са регистрирани официално. Кой на първо място има интерес от промени?

Капан за елитите

След 5 март лагерът на победителите ще изпадне в еуфория, предрича Николай Петров от научния съвет на Московския център „Карнеги“: „Ще им се стори, че всички проблеми са приключили, че няма особени причини за социални протести, затова може да секнат всички напъни за политическа реформа“. И точно тогава според експерта пред Путин ще се извиси в цял ръст основният проблем. Който не е толкова в опасността страната да бъде залята с народни протести – по-скоро в това, че политическият елит ще признае за необходимо да се модернизира политическата система.

Днес Путин „е свой за всички, играе на всеки терен“, но тук е не само силата, а и слабостта му, посочва Николай Злобин – директор на програмите за Русия и Азия към Института за световна сигурност в САЩ. „След изборите Путин ще има проблем – да намери опора в най-различни социални групи. Днес го подкрепят и консерваторите, и националистите, и онези, които вярват в промените. А ще му се наложи да води политика в интерес само на част от неговия електорат. есно ще спечели изборите, но после част от привържениците му ще смятат, че ги е предал“, обяснява Злобин. Русия е навлязла в стадий на трансформация, напомня той: „Когато страната започне да се цепи, Путин ще трябва да избира“.

При това положение Путин може би ще има интерес от предсрочни парламентарни избори, допуска експертът: „Днес той се дистанцира от „Единна Русия“. Което е негов плюс. Но сетне, щом стане президент, ще му потрябва административна опора. Дали ЕР ще може да играе тази роля? Ако стане ясно, че не, Путин ще има нужда от друга конфигурация на силите в парламента“. Президентът ще има алтернативи, подчертава Злобин – или да се върне към „Единна Русия“, или да създаде нова структура, може би въз основа на Народния фронт, и да извоюва мнозинство в Думата.

Владимир Путин умее „да лавира и да схваща сигналите отвън“, убеден е Игор Юргенс от управата на Института за съвременно развитие: „От мое гледище е по-изгодно парламентарните избори да са предсрочни, тъй като политическата ситуация в страната наистина се промени. Появиха се партии, непредставени в парламента, но действащи активно. Те имат нужда от реална политическа дейност и не желаят да чакат следващия изборен цикъл“.

Готов ли е Путин да отговори на предизвикателствата на времето? Според Николай Петров, засега премиерът „продължава да се държи тъй, сякаш все още е цар, но ситуацията вече е друга“. Основна задача на сегашната политическа реформа е да формира механизъм за вземане на решения, какъвто в момента изобщо няма, убеден е нашият събеседник: „Той трябва да отчита позициите на основните кланове от елита и да съдейства за постигане на компромис“.

Досега Владимир Путин градеше отношенията си с елитите „на двустранна основа, чрез договорки за нещо с всеки поотделно“, но този механизъм не действа в контекста на бързи промени в живота на обществото, посочва Петров. До една година ще видим „от една страна – формиране на такъв механизъм, от друга – укрепване на институциите“, прогнозира експертът и пояснява: „За да няма риск от пълно скъсване на всички договорености, когато Путин се оттегли“.

Щом си поделят властта, елитите не бива да се страхуват да им бъде отнета на следния ден, казва Петров: „Тъкмо затова трябва да стават по-силни и съдът, и парламентът. А правителството трябва да отразява разположението на силите в този парламент. Не става дума задължително за партийна конфигурация, тя може да е и корпоративна, и кланова. При все това ще е някакъв баланс, който да гарантира на клановете и представителство, и запазване, и осъществяване на интересите им при вземането на решения“.

Отговорите на властта: встрани от мишената

Доколко е способна властта да отговаря на предизвикателствата на времето? Досегашната й структура изглежда вече „безумно архаична и примитивна“, смята Николай Петров: „И не защото властта е глупава, а защото вертикалата бе изградена през годините на фантастично благополучие, когато сякаш имаше пари за всичко, сякаш нямаше нужда ни от парламент, ни от партии – даваш пари и ето че всичко тръгва“.

Тандемът бетонира тази система, посочва събеседникът на „Независимая газета“: „Би могло да се стигне до нормална политическа еволюция, когато с идването на криза системата се усложнява. Но тъй като имаше тандем, в който Путин държеше цялата власт, без обаче да е формален лидер, той блокира всички промени. Защото в една такава ситуация промените не благоприятстват реалния лидер, а формалния“.

Липсата на гъвкавост във вертикалата очевидно става критична. Толкова ли греши Кремъл, отричайки реформите на Медведев да имат връзка с протестите през декември? Става ясно, че реформите не са толкова в полза на протестиращите, а главно на елитите – за тяхното самосъхранение. Въпросът е доколко властта разбира този проблем. На самия връх май не винаги осъзнават нуждата от политическа модернизация.

Може би гражданите не вярват на властта точно затова. Иначе радикалната опозиция изглежда неконструктивна – днес тя не предлага нищо друго, освен Путин да бъде махнат от властта. Която също не може конструктивно да отговори на своите опоненти. Тя реагира на протестите единствено по стария съветски начин: на митинга – с митинг, на шествията – с шествия, на гражданските присъствия – с граждански присъствия и праща „свои“ наблюдатели като реакция на чуждите, „оранжевите“. Гради паралелен свят, където всичко е наред, всичко тече по вода, но това не решава проблема с хорското недоверие към властта. Прикрита, болестта само се занемарява.

Младият политик от „Яблоко“ Иля Яшин заяви за „Независимая газета“, че управляващите могат да избират между два варианта: „Или да затегнат гайките, или да премахнат сегашния монопол върху властта. За Путин и двата варианта са от лоши по-лоши. Да ожесточи политическата система по беларуския сценарий ще е твърде болезнено. Пък и Путин е доста по-различен човек от Лукашенко“.

Според Яшин, новият президент трябва да положи усилия, за да си върне доверието на обществото: „Хората смятат, че са излъгани, откакто Путин и Медведев заявиха, че са решили още преди четири години кой да е следващият президент. А щом се разбра мащабът на фалшификациите по време на парламентарните избори, гражданите сметнаха, че са измамени съвсем грубо“.

Същевременно социалният протест не само че няма да намалее след изборите, а ще нараства – и не заради самите избори, а доколкото ще влезе в сила пакет от крайно неприятни за хората, гласувани вече закони и законови поправки, предупреждава Николай Петров. От 1 юли поскъпват комуналните услуги, започват реформи в бюджетната сфера, до края на годината предстои да бъде разработена концепция за пенсионна реформа. Властта обаче не разполага с никаква инфраструктура, която да канализира социалния протест, смята Петров – „това би могло да стане чрез партийно строителство“, добавя той.

Както личи, нуждата от политическа реформа произтича не толкова от опозиционните искания, колкото от потребностите на руския елит – в широкия смисъл на думата. Такава реформа е необходима и на главния му гарант в момента – кандидат-президента Владимир Путин.

Достъпната регистрация на нови партии, изборите на губернатори (реформи, предложени наскоро от Путин и Медведев) може да сложат начало на преобразования. Новородените политически структури, още по-малко пък техните спонсори, няма да искат да седят на сянка още 4-5 години. Дали Владимир Путин ще се вслуша в гласовете им?

Днес е ясно само едно: вариантът със следизборно затягане на гайките е опасен не толкова за опозицията, колкото за самата власт. Разковничето за нейното оцеляване е да бъде гъвкава. Да завоюва доверието на обществото. Днес виждаме центъра на тежестта на това доверие изместен към Интернет и към улицата. Защото една неработеща власт не е способна да отговаря честно, адекватно на предизвикателствата на времето. Безсилна е пред опозицията – дори и най-неконструктивната.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.