Ще се втвърди ли режимът, ако Путин победи?

Франс прес

Путин на митинга в негова подкрепа. Снимка: ридус

Ще се втвърди ли руският режим след президентските избори на 4 март и предвидимото завръщане на Владимир Путин в Кремъл? Ще разреши ли той контролирано отваряне на политическата система? Във всеки случай представители на опозицията и коментатори твърдят, че нищо няма да бъде като преди.

„Засега гледам към бъдещето с голяма тревога“, писа неотдавна във в. „Независимая газета“ един от лидерите на опозицията Владимир Рижков. „Днес позицията на властта е по-брутална, отколкото през декември. След първия момент на уплаха те се окопитиха и преминаха в контраатака“, добави той.

И действително, на митинг на десетки хиляди негови привърженици, организиран в Москва на 23 февруари в отговор на протестите от последните три месеца, Владимир Путин, силният човек в страната, премиер и кандидат за Кремъл, където вече е бил два мандата от 2000 до 2008 г., втвърди тона.

Той описа положението като „битка за Русия“ и обвини хората, които не го следват, че „предават родината“ в полза на неназован враг. Рижков не изключва в деня след вота, ако победата на Путин задейства нови масови демонстрации, да има сценарий тип „Лукашенко“, по името на авторитарния президент на Беларус, който задейства вълна от репресии след оспорването на преизбирането му през декември 2010 г.

„Възможен е и друг сценарий“, смята обаче той – властта да задвижи реформата на институциите (понижаване на избирателния праг за влизане на партии в долната камара на парламента, който бе вдигнат до 7 процента през 2007 г., връщане на избирането на областни губернатори, което бе премахнато през 2004 г.). Тази реформа бе обещана през декември от Дмитрий Медведев под уличния натиск.

„Ако няма преговори (между управляващите и опозицията), положението ще заприлича на Белград от последните две години на управлението на Милошевич“, заяви той. Тогава президентът Слободан Милошевич бе изправен пред месеци улични протести след избори, които бяха сметнати за фалшифицирани.

Експертите и коментаторите в Москва са разделени по въпроса за бъдещето на движението. Според Елена Познякова от Центъра за политически технологии „страстите ще се успокоят след изборите, недоволството ще премине в латентна фаза“.

Владимир Путин продължава да разполага с голяма подкрепа сред населението и макар и рейтингът му сега да е по-нисък от преди, мнозинството руснаци продължават да го подкрепят, каза тя. Режимът няма средствата за реално репресивно втвърдяване, смята Елена Познякова, която по-скоро предвижда постепенна либерализация на системата.

Според Николай Петров от московското бюро на Центъра Карнеги изразяващото се от декември недоволство неизбежно ще предизвика еволюция на режима. „Парламентарните избори от декември,на които според опозицията е имало масови измами, не бяха причина за протестите, а по-скоро им дадоха повод да избухнат. Истинската причина е, че недоволството се натрупа и то няма да престане след изборите“, смята политологът.

Още повече, че освен рисковете от бъдещи последици от европейската финансова криза, Русия ще трябва да извърши непопулярни реформи като тази на пенсионната система, повишаването на цените на комуналните услуги и т.н. Проблемът е, че в държава, където всякаква реална опозиция е била отстранена от политическата сцена от едно десетилетие, няма как да се канализират протестите така, че да не прераснат в хаос, подчертава Петров.

„Когато има силни партии, протестите водят до смяна на правителството, промяна на политиката, и животът продължава“, отбелязва той. В Русия безизходното положение „кара политическия елит да започне да проумява, че за да се задържи и да съхрани системата, трябва да ограничи властта на Путин и да преразпредели властта между отделните кланове. Путин вече не е цар. Той няма да си ходи, но вече няма да има ролята на върховен арбитър“, смята Николай Петров.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.