Работят ли гърците повече от германците?

Би Би Си

Кризата в еврозоната пося разделения в европейското семейство, а Гърция по-специално често е сочена с пръст заради отправяни критики. Простира ли се Гърция извън чергата си? Мързеливи ли са гърците? На втория въпрос статистиката дава изненадващ отговор.

Тази седмица Гърция се сблъсква с още по-голямо орязване на разходите, след като бе постигнато споразумение по втория спасителен пакет от 130 милиарда евро (110 милиарда британски лири, 175 милиарда долара), които да й помогнат да избегне фалита.

Статистиката обаче сочи, че страната не е изгубила пътя си заради мързел. Ако погледнете средно годишно изработените часове на всеки работник, гърците изглеждат много трудолюбиви. Цифрите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) сочат, че средностатистическият гръцки работник се труди 2017 часа годишно, което е най-много в сравнение с останалите европейски страни.

От 34-те страни членки на ОИСР тя е само на две места под лидера Южна Корея. От друга страна средният германски работник, за когото нормално се смята, че е въплъщение на трудолюбието, работи само 1408 часа годишно. По този показател Германия е на 33 място от общо 34 в класацията на ОИСР (или в рамките на европейските страни на 24 от общо 25 места). Само работниците на една друга страна от ОИСР работят по-малко часове и това е Холандия с 1377 часа.

Средностатистическият грък работи цели 40 % по-дълго от средностатистическия германец. Цифрите обаче са по-интересни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Има две големи причини, поради които тези две страни се различават толкова много по количеството изработени часове годишно.

Паскал Мариани, който е статистик в областта на трудовия пазар в ОИСР посочва: „Гръцкият трудов пазар е съставен от много хора, които са самонаети, което значи фермери и от друга страна магазинери, работещи много часове.“ Самонаетите имат склонност да работят повече от служителите, чиито часове труд са определени в договора за наемане.

Другата причина, която посочва г-н Мариани е различният брой работници на непълно работно време в различните страни. В Германия делът на работещите на непълен график е доста голям. Съотношението е близо всеки четвърти, посочва той. Тъй като данните са за изработените часове годишно за всички заети, големият дял на работещите на половин работен ден в Германия намалява общия среден брой часове. В Гърция доста по-малко хора работят на половин работен ден.

Понеже двата трудови пазара са структурирани различно, на практика е трудно да се сравняват съответни параметри. Ако се вземат предвид тези фактори, като се отделят работещите на непълно работно време и самонаетите и се отчетат само служителите на пълен работен ден, гърците пак работят почти с 10 % повече часове от германците. Това е така, защото германците си взимат повече отпуска, болнични и майчинство – средно четири седмици повече от гърците.

Досега разглеждахме работещите, но само 60 % от гръцкото население в трудоспособна възраст има работа спрямо 72% в Германия. Може да помислите тогава, че ако сравняваме средния брой изработени часове от хората в трудоспособна възраст, които се получават като разделим общия брой на изработените часове на броя на населението в трудоспособна възраст, Германия ще излезе напред. Обаче не, Гърция пак бие Германия.

Защо тогава Гърция трябва да бъде спасявана, а не Германия? Това е сложен въпрос. Можете да получите отговор до известна степен като се направи една друга проста сметка. Да вземем брутния вътрешен продукт – това е цялото производство на страните – и да го разделим на броя на работниците.

Така погледнато, средностатистическият германски работник е по-производителен от гръцкия. Германия се нарежда на осмо място по производителност на работник сред страните от ОИСР или на седмо място сред европейските страни, докато Гърция е на 24 място. Г-н Мариани посочва, че това е така, защото Германия има много ефективен промишлен сектор.

Освен това макар по-малък дял от германците да работят в селското стопанство, те са по-ефективни и в този сектор – отчасти защото „техниката е по-широко разпространена,“ отбелязва той. В крайна сметка обаче г-н Мариани държи да подчертае, че всички тези числа вървят с предупреждението, че може да не са съвсем точни. Те се събират от отделните национални статистически власти, които имат свои собствени методи за събиране и сравняване на информацията.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.