Иран отваря афганистански фронт срещу САЩ и Израел

в. Комерсант

Инцидентът с изгарянето на екземпляри на Корана от американски военни изостри отношенията между Вашингтон и Кабул. Техеран реши да се възползва от това: иранският бригаден генерал Мохамад Реза Нагди призова в отговор на американското светотатство „Белият дом да бъде унищожен“.

Според експерти скандалът ще послужи на Иран за повод да активизира връзките си с талибаните, които водят „свещена война срещу неверниците“. Тогава, ако САЩ и Израел нанесат удар срещу ирански ядрени обекти, режимът на аятоласите ще положи усилия да отвори няколко фронта в тила на „агресора“, включително в Афганистан.

В никоя държава от ислямския свят скандалът с изгарянето на Корана не бе приет от властите тъй емоционално, както в Иран. Най-далеч стигна генерал Мохамад Реза Нагди, който оглавява милициите „Басидж“, създадени от аятолах Хомейни, за да бранят ислямската революция. Генералът отхвърли извиненията на президента на САЩ Барак Обама, макар че те не бяха поднесени на Техеран, а на афганистанския лидер Хамид Карзай.

„Извиненията може да бъдат приети само след като обесят американските командири, замесени в изгарянето на свещените книги – отсече Нагди. – Нищо не може да излекува раните, нанесени на нас, мюсюлманите, освен да бъде изгорен Белият дом.“

Негодуванието на Техеран явно е непропорционално на стореното. Американското командване съобщи, че няколко екземпляра от Корана са били хвърлени в огъня по грешка – сред други книги, открити у задържани афганистанци и конфискувани. Военните, извършили кощунството, не са разбирали арабското везбено писмо – едва ли някой се е сетил, че държи Корана.

Властите в самия Иран обаче съвсем съзнателно и демонстративно обричат на изгаряне Библии, конфискувани от местни християни. Миналата година в Северозападен Иран бяха изгорени 6500 екземпляра от Новия Завет на персийски език. Аналогични случаи имаше и през 2010 г. Операциите бяха водени от гвардейци на ислямската революция, но никой не бе наказан дори дисциплинарно. Иранските аятоласи май смятат, че с християнските свещени книги всеки в страната им може да прави каквото си ще.

Историята с изгарянето на Корана бе добре дошла за Техеран точно сега. Цял ред източници твърдят, че Израел и САЩ може да бомбардират ирански ядрени обекти още напролет. За да възпрепятства това, Иран се опитва да покаже, че разполага с възможности за ответен удар. Иранските ракети няма да стигнат чак до самите САЩ, но Техеран наистина е в състояние значително да ощети американските интереси в региона.

На първо място в Ирак – там иранците имат огромно влияние върху своите едноверци шиити, дошли на власт след свалянето на Саддам Хюсеин. Второ, в петролно-газови страни като Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства, в които живеят доста шиити, и особено в Бахрейн (основна база на Пети флот на САЩ), където шиитите са 70 на сто от населението. Трето, в Саудитска Арабия – там шиитското малцинство е събрано тъкмо в Източната провинция (Шаркия), където се намират най-големите петролни находища.

Скоро май ще видим в този списък и Афганистан, където американските военни, водещи бойни действия срещу талибаните, са най-уязвими. Иран е тясно свързан с шиитските народности (най-многобройни са хазарейците), формиращи близо 20 на сто от афганистанското население.

Още през 80-те, когато в Афганистан бе разположен съветски „ограничен контингент“, Техеран финансираше и въоръжаваше 8 групировки от муджахидини – т. нар. шиитска осморка. След като на власт дойдоха талибаните, изповядващи радикален сунитски ислям, отношенията на Кабул с „еретиците шиити“ от Техеран се изостриха. Днес обаче богословските разногласия се изместват на втори план – наличието на общ враг е сплотило афганистанските с иранските молли.

През 2010 г. иранският президент Махмуд Ахмадинеджад отправи към „братските страни Афганистан и Таджикистан“ предложение за създаване на единен фронт срещу Запада. Навремето Хамид Карзай посрещна без ентусиазъм идеята на Техеран, но талибаните може да са на друго мнение по въпроса.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.