Картонче от Държавна сигурност и някои дефекти на закона и обществото

Политическият консенсус се оказва по-важен от решения на Конституционния съд

Милиони страници доноси в досиетата. Снимка:архив на e-vestnik

Бел. ред.: Комисията по досиетата за няколко години провери хиляди хора от различни институции и власти. Сред разкритията имаше и очаквани данни за агенти на Държавна сигурност (ДС), имаше и изненади, може би най-голямата от които е за Светия синод на православната църква.
Но законът има някои очевидни дефекти. При разкриването на принадлежност към ДС той слага под един знаменател и офицери от службите, някои от които дори с високи чинове, заедно с хора, които са станали жертва на службите. Например Западноевропейският митрополит Симеон е уникален случай – той е бил офицер от ДС и член на БКП, както става ясно от досието му. Той е поставен наравно с други лица, някои от които са станали сътрудници без да разберат, и без да са подписвали декларации за сътрудничество (виж още по тази спорна тема тук).
Подобни жертви на закона имаше в различни среди през последните години. Един от скандалните случаи беше с писателя Виктор Самуилов, за когото има само т. нар. картонче за регистрация като агент – съдържател на явочна квартира. По това време той е бил в казармата, което никак не се връзва със съдържател на явочна квартира. Също така рождената му дата на картончето е друга. Няма подписана от него декларация за сътрудничество и др. документи. Но комисията по досиетата пуска името му наред с доказани доносници и офицери на ДС, като поставя вярната му рождена дата. Самуилов осъди комисията и тя премахна името му, но медийният шум вече беше минал и ефектът от това съдебно решение остана никакъв.

Възмутено реагираха и други засегнати от разкрити досиета, които не са подписвали декларации за сътрудничество, но са обявени за агенти, защото имат картонче. Такива бяха случаите с проф. Симеон Хаджикосев (виж тук) и др.

Комисията по досиетата обявява имената на хора като сътрудници на ДС в съответствие със закона, без да коментира и без да прецизира, например да прави разлика между доказани сътрудници с декларации и купища доноси, и тези, за които има само картонче – за които е възможно да са жертва на някогашната бюрокрация и службогонство в ДС.

Регистрацията като агент с картонче се оказва практика на някогашните офицери от ДС, които са изпълнявали някакви критерии и планове за вербуване на агенти. И са регистрирали като такива дори хора, които не подозират, и хора, които са отказали да сътрудничат. Привикали някого на разпит по някакъв случай, или да го разпитат след командировка или пътуване в чужбина, човекът отговаря уплашен на въпросите на офицера от ДС и хоп – регистриран като агент.

Сложността на проблема се състои в това, че същевременно има активни сътрудници на ДС, на които са прочистени досиетата и за тях са останали малко документи, основният от които е т. нар. картонче. Въпросът е – дали заради прочистените досиета трябва да изгорят и хора, които имат картонче, но не са били сътрудници? Сегашният закон изисква да ги обявят за такива.

Този дефект в разкриването на досиетата можеше да можеше да бъде прецизиран в закона, но това не стана. Конституционния съд отмени веднъж текст от предишния закон, според който всички с картончета са агенти, дори да няма други документи за тях. Но в новия закон от 2007 г., който е валиден в момента, този текст влезе отново, което е абсурд в законодателната практика. На това ненормално положение, което е обществен проблем, е посветен следващият коментар от нашия автор Георги Николов:

Презумпция за принадлежност към ДС…

Защо давате само една гледна точка за Закона за досиетата?

Архив с досиета. Снимка: e-vestnik

Конституционният съд отново ще разглежда някои текстове от т. н. Закон за досиетата. И възникна оживена, но за жалост едностранчива дискусия, в която надделява мнението за „свещена неприкосновеност” на сегашния закон и неоспоримата му справедливост. Всякакви други мнения сякаш са табу във вече европеизиралата се България.

Това, че медии, журналисти или интелектуалци не са ентусиазирани да критикуват отделни дефекти на този закон е разбираемо. Защото рискуват да бъдат заклеймени от общественото мнение като изостанали от времето си наивници, комунисти, или дори защитници на Държавна сигурност.

Но не може да се обясни защо държавни институции, които са длъжни да правят разлика между популизъм и право, и да съобразяват българското законодателство с конституцията, години наред (5години) не искат да упражнят правото си на конституционна инициатива. Тоест да премахнат очебийни противоречия между Закона за досиетата от 2007 г. и решенията на Конституционния съд.

През 1997 Конституционният съд с решение №10 обяви за противоконституционни текстове от предишния Закон за досиетата, приет от правителството на Иван Костов. Между отменените текстове беше и този, който допускаше да се обявяват за сътрудници на ДС хора, за които има само регистрационен картон, но няма други писмени данни за извършвана дейност от тях. Съдът прие, че начинът на картотекиране е непрозрачен, непоследователен и не може да служи за годно доказателство по толкова важен за правата на човека, а и на обществото въпрос.

“Отчетни картони са създавани и за лица, които са подготвяни за вербовка и на лица, чиято вербовка не се е състояла” – така пише в чл. 50 от Инструкцията за оперативен отчет на Държавна сигурност (1978 г.).
А според чл.54 от същата инструкция “всяко лице, подготвяно за вербовка, се картотекира в картотека 4“. Тоест – получава картонче.
Поради това основателно Конституционният съд прие, че обявено може да бъде само лице, за което има изхождащи от него писмени доказателства за сътрудничество- декларации, доклади и пр.

Законът от 2007 г. допусна обявяването на тази категория лица, без да държи сметка за решението на Конституционния съд. А значението на това решение е именно да забрани издаването и в бъдеще на подобни противоконституционни текстове.
Не говори добре за едно общество, че то търпи подобно погазване на конституцията с обяснение, че по този въпрос бил постигнат политически консенсус. Противоречието с върховен закон на една държава не може да се обяснява с някакъв партиен консенсус.

Освен това, в случая се погазват върховни права на граждани, попаднали по един или друг начин в полезрението на ДС, които са били обект на натиск, изнудване или най-общо контролирани и сплашвани поради позициите, които са заемали. Много от тези хора са оклеветени без ясни доказателства. Създава се презумпция за тяхната принадлежност към ДС, която естествено не може да бъде оборена от тях. За единствено и неоспоримо доказателство е обявена регистратурата – картончето – въпреки пълната й ненадежност по начин на създаване и липса на съдържащи се в нея документи.

Никой няма право да оспорва картончето – това е официалната позиция на органа, прилагащ закона.
Нормално ли е, обаче, да се набедяват хора, които не са сътрудничели на ДС, но към тях е бил проявен интерес от тези служби, впоследствие отразен в т. н. картони?
Трябва ли, стремейки се уж към истината, да се създават неистини за хора, които никога не са били сътрудници на ДС, а тяхна жертва?

Твърди се, че много досиета били унищожени и поради това не можело да се покажат истинските документи и доказателства. Със сигурност има унищожени досиета. На какво основание обаче се предполага, че там където няма никакви данни за сътрудничество, е имало унищожено досие?
Да се правят подобни изводи и презумпции надали отговаря на критериите за право и справедливост на 21 век. И не само на 21 век. Още преди 2000 години в Римската империя е основан принципът „По-добре 10 виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора”. В случая със Закона за досиетата презумпцията е „По-добре 10 невинни в затвора, отколкото 1 виновен на свобода”.

Общество на европейска държава, неговите институции и граждански организации, не може само да се носят по течението на политическия консенсус и да не се интересуват от потъпкването на правата на хората.

Да, трябва да се знае всичко за методите и практиките на ДС, да се познава миналото. Това обаче може да стане, само ако се търси истината, а не като бягаме от нея, както допуска сегашната правна уредба. Сегашният закон допуска на практика да се създават фалшиви доказателства там, където няма доказателства. Именно по практиката на диференциацията се доказват демократичните от недемократичните общества и правовите държави от неправовите, а не по това дали участват в едни или други международни организации.

Не е възможно също търсенето на истината и справедливостта да става с методи извън правото и подобно търсене на правото да се дамгосва като “обезглавяване” на закона или на органа, който го прилага. Подобни подходи и създаването на подобни обществени нагласи обезсмислят защитата на правата на човека.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.