Европейските перспективи пред Западните Балкани

Европейският съюз даде официално на Сърбия статут на държава кандидат за членство в блока в знак на признание за продължилите повече от десетилетие демократични промени в страната след свалянето на Слободан Милошевич. Корупцията, слабият икономически растеж и последиците от разпадането на Югославия през 90-те години продължават да се отразяват на държавите от Западните Балкани и на стремежа им да се присъединят към ЕС. Следва кратък обзор на европейската перспектива на всяка държава от региона:

АЛБАНИЯ

Комунистическият строй в Албания рухна през 1991 г. Държавата, която има население от три милиона души, се присъедини към НАТО през 2009 г. Напредъкът по пътя към ЕС обаче бе осуетен от опасения във връзка с демокрацията, организираната престъпност и корупцията в страната.
Албания подаде молба за получаване на статут на държава кандидат за членство в ЕС през април 2009 г., но два пъти получи отказ, последно през октомври миналата година, заради слабости във функционирането на нейните демократични институции, включително парламент и съдебна система. Албания се присъедини към списъка с държави, които се радват на безвизов режим с шенгенската зона през 2010 г.

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

Босна и Херцеговина все още не е подала молба за членство в ЕС. След войната в Босна в периода 1992 г. – 1995 г. страната е разделена на два автономни региона, които са под наблюдението и контрола на международна мирна мисия и мироопазващи сили под ръководството на ЕС.
Напредъкът на Босна е слаб вследствие на противопоставянето на трите общности в държавата – сърби, хървати и мюсюлмани, на които им трябваха 16 месеца, за да се споразумеят за централно правителство след произведените през октомври 2010 г. избори.

Безвизовите пътувания в шенгенското пространство започнаха през 2010 г., но реформите са забавени заради противоположните мнения за бъдещето на държавата. Новото правителство казва, че се надява да подаде молба за членство в ЕС през юли.

ХЪРВАТИЯ

На 1 юли 2013 г. Хърватия трябва да стане втората бивша югославска република, присъединила се към ЕС, след Словения. Държавата с 4,3-милионно население се отдели от Югославия с война в периода 1991 г. – 1992 г. Тя приключи присъединителните преговори с блока миналата година, след като задълбочи борбата срещу организираната престъпност и корупцията и постигна напредък в териториалния спор с държавата членка на ЕС Словения.

Остават опасенията във връзка с корупцията и хърватската икономика. Вследствие на тези въпроси консервативното правителство изгуби избори през декември миналата година, при което на власт дойде лявата коалиция, която обеща болезнени реформи за възстановяване на икономиката.

КОСОВО

Косово се надява да се присъедини към ЕС, но това се очаква да бъде дълъг процес. Страната, която има 1,7 милиона население, обяви независимост от Сърбия през 2008 г., но от 27-те държави членки на блока само 22 страни признават новата държава. Повече от десетилетие след бомбардировките на НАТО над Сърбия и изтеглянето на сръбските сили от областта Косово продължава да бъде под наблюдението на мироопазващите сили на НАТО (КейФОР), а от 2008 г. и от полицейската и юридическа мисия на ЕС (ЕУЛЕКС).

Организираната престъпност, масовата корупция и продължаващото напрежение между албанското мнозинство и сръбското малцинство възпрепятстват инвеститорите и забавят развитието на страната. Косовското правителство трябва да разшири властта си в Северно Косово, където доминират сърбите и което продължава да функционира като част от сръбската държава.

МАКЕДОНИЯ

Македония е кандидат за членство и в НАТО, и в ЕС, но напредъкът в тези процеси е заложник на дългогодишния спор за името с южния съсед на страната – Гърция. Атина се противопоставя на използването на името „Македония“, защото според нея то предявява териториални претенции спрямо гръцката северна провинция със същото име. Продължаващите под егидата на ООН почти две десетилетия преговори до момента не доведоха до споразумение.

Македонското правителство междувременно започна да провежда открита националистическа политика, която според дипломати настрои враждебно Гърция и ЕС. То също така рискува да дистанцира алабнското малцинство в страната, представляващо 25 процента от населението, десетилетие след като албанските бунтовници взеха оръжия, за да се борят за по-големи права и представяне. Ако иска да се присъедини към ЕС, Македония ще трябва също така да направи повече в борбата с корупцията.

ЧЕРНА ГОРА

ЕС даде на Черна гора през 2010 г. статут на държава кандидат за членство в блока. Страната следва да започне присъединителни преговори през юни, ако успее да постигне напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията. Средиземноморската държава, която има население от 600 000 души, вече използва еврото като официална валута.
В момента, в който започнат присъединителните преговори, те ще започнат с някои от най-предизвикателните въпроси за Черна гора като върховенството на закона, съдебната реформа, човешките права, корупцията и организираната престъпност.

СЪРБИЯ

В четвъртък Европейският съюз даде на Сърбия статут на кандидат за членство в опит да стимулира едно по-добро управление в района на Западните Балкани, докато регионът се опитва да се възстанови от войните през деветдесетте години. Лидерите на ЕС взеха решението на среща на върха в Брюксел, започвайки потенциално дълъг процес на присъединяване на бившата югославска република към блока.

Това е повратен момент за Сърбия, някога смятана за парий на Балканите заради централната си роля във войните, които последваха след рухването на Югославия под ръководството на Слободан Милошевич. Сърбите направиха много и проевропейските сили в Сърбия се нуждаят от знак, че Европа вижда какво са направили и се вслушва в желанието им да станат част от Европа, заяви шведският премиер Фредрик Рейнфелд преди срещата с лидерите на ЕС.

Награждаването на Сърбия със статут на кандидатстава след години на политически реформи и подобряване на отношенията с Косово, бивша сръбска област, както и усилията на Белград да се помири с миналото си като залови заподозрените във военни престъпления. Целта на ЕС е да ангажира Белград да приеме демократичните ценности на блока и да направи така, че етническото напрежение да не разпалва отново насилие в региона, сцена през деветдесетте години на най-разрушителните сражения след Втората световна война.

ЕС постепенно обезврежда бомбата с форма на Балкани, която лежи точно до него, заяви Даниел Корски, анализатор в базирания в Лондон Европейски съвет за външни отношения. Балканските войни белязаха провала на ЕС да спре насилието в задния си двор. По време на сръбското нападение в Босна загинаха десетки хиляди души, а милиони загубиха домовете си в продължение на четири години преди силите на НАТО да се намесят и да прогонят сръбската армия. Повече от десетилетие след прекратяването на сраженията ЕС ускорява приемането на балканските държави, което започна, когато Словения се присъедини към блока през 2004 г.

Хърватия миналата година получи съгласието да стане 28-та членка на ЕС през юли 2013 г. Косово, което обяви независимост от Сърбия през 2008 г., стъпка, която Белград продължава да отказва да признае, също установява по-близки политически и търговски връзки с ЕС. Но голяма част от Западните Балкани страдат от политическата задънена улица и от етническото съперничество, докато корупцията и организираната престъпност са широко разпространени. Част от плана е да бъде изпратено послание, че си струва да се следват напътствията на ЕС.

Хърватското членство и сръбският напредък ще концентрират умовете в региона, заяви Корски. Те ще си помислят: „Ако ние възприемем реформите сериозно, ще ни поканят. Ако не направим това, нищо няма да получим.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.