„Картофено движение“ в Гърция обявява война на скъпотията

Франс прес

Тонове картофи на по-ниски цени благодарение на директна продажба на потребителите: „картофеното движение“ разтърсва Гърция, скована от години на инфлационна спирала, която са насърчавали гражданите, обръщащи малко внимание на разходите.

Снимки на елегантни жени на токчета, които влачат мрежа с картофи до колата си, или на семейства, които пълнят колички с мрежи с картофи, обиколиха гръцките медии.

В събота, както и в края на предходната седмица, група жители на Пиерия в Северна Гърция продадоха десетки тонове картофи, поръчани директно на производителите, заобикаляйки посредниците.

Количествата, които можеше да бъдат запазени по интернет, бяха продадени за няколко часа. Картофите се предлагат на цена от 25 евроцента за килограм на фона на най-малко 70 евроцента в супермаркета, като тази цена е изгодна и за земеделските производители, на които посредниците предлагаха 10 до 15 евроцента за килограм, според инициаторите на проекта.

Инициативата бе последвана в градовете Волос, Лариса, Верия и дори в предградие на Атина. Групата от Пиерия си поставя за цел по-нататък осъществяване на групови продажби на зехтин, ориз и брашно.

Евангелия Кекелия се чувства по-малко сама. Тази активистка на движението за защита на потребителите, главен секретар на една от основните гръцки асоциации от сектора, КЕПКА, дълго време е имала чувството, че нейният глас е глас в пустиня.

„Гърците нямат никаква култура за колективно действие. Те критикуват, но очакват всичко от другите“, казва тя със съжаление.

Сравнително изследване, осъществено от КЕПКА през 2008 г., а след това през 2009 г., в една и съща фирма супермаркети в Берлин и Атина е показало германската столица като 30 процента по-евтина за повечето основни стоки, посочва Кекелия.

През 2008 г. европейско проучване на гръцката търговска камара съвпада с този анализ. Гърците са купували тогава брашно за 1,40 евро на фона на 0,49 до 1,09 евро в други страни от ЕС.

Въпреки пета поредна година на рецесия в Гърция и повсеместни намаления на доходите, „цените не намаляват“, казва Ангелос Цаканикас от института ОВЕ.

Правителството предвиди за 2012 г. забавяне на инфлацията до 0,6 процента, но през 2010 г. тя скочи до 4,7 след вълна от данъци, за които бе взето решение в рамките на програмата за икономии.

Атина е спечелила между 2010 и 2011 г. десет места в класацията на най-скъпите градове в света, съобщи в средата на февруари в.“Та неа“, като цитира „Икономист“.

Олигополистичната структура на гръцкия пазар е един от ключовете за обяснение на цената на живота, казва добър познавач на икономиката на страната.

„Малките търговци са многобройни, но търговците на едро и вносителите дистрибутори, които са ограничен брой, налагат завишени цени“, отбелязва този наблюдател, като припомня зависимостта на Гърция от вноса.

„Тази страна не познава конкуренцията“, казва Евангелия Кекелия, като уверява, че заради гръцките превозвачи – една от многобройните защитени професии, които правителството се зае да либерализира, „разстоянието между Атина и северната част на страната излиза на същата цена като транспорт до Амстердам“.

Тя критикува също практиката на мултинационалните компании, които „фактурират стоките си на гръцките филиали на ненормално завишени цени“.

Отклонения, на които гръцката държава е противопоставила само своя либерализъм, а потребителят – своята пасивност.

„Ние сме един твърде еснафски народ, който обича да плаща скъпо и да купува в колеми количества“, отбелязва Алики Мулики, социоложка от центъра за изследвания Екке.

„И най-вече да не купим две ябълки „като тези скръндзи европейците“, а два килограма, прахосвайки пари,“ казва Евангелия Кекелия.

Едно силно движение на потребители може да промени картината, казват те. След първите директни продажби цените на картофите в супермаркета намаляха наполовина, подчертават организаторите на инициативата.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.