След Хомс Сирия се изправя пред „босненски“ конфликт

Ройтерс

Малцина от следящите отблизо конфликта в Сирия наблюдатели смятат, че започналото преди близо година въстание е приключило, нито пък смятат, че президентът Башар ал Асад може да използва обсадата на Хомс като трамплин, за да си върне пълния контрол над страната.

Сирийските войници влязоха в руините на квартал Баба Амро – бунтовническият анклав в Хомс, който не издържа на месец артилерийски и танков обстрел – едновременно с твърденията на верните на Асад, че президентът е смазал спонсорираната от Запада терористична кампания срещу неговото управление.

Все пак някои експерти смятат, че бруталността на властите ще доведе до продължителна „босненска“ война, както и до още по-силното военизиране на конфликта, започнал като вдъхновено от революциите в Тунис и Египет въстание на гражданите.

„Сирийският режим спечели една битка от войната, в която няма гаранции, че ще победи“, заяви Набил Бумонсеф, който списва рубрика в бейрутския ежедневник „Ан Нахар“. „На сирийските сили им беше нужна едномесечна обсада, за да влязат в квартал Баба Амро – това не е никаква голяма военна победа.“

„Опозицията ще продължи. Те няма да се спрат или да простят, или да се оттеглят“, заяви Бумонсеф.

Винаги е било ясно, че имащите превъзходство верни на Асад сили могат да победят лековъоръжената Свободна сирийска армия ССА , която е съставена от дезертьори от армията и въоръжени бунтовници. Правозащитни организации и активисти твърдят, че в Баба Амро вероятно са загинали между 700 и 1000 граждани – най-големият брой убити при потушаване на огнище на бунта от началото на конфликта.

„Беше напълно очаквано след няколко седмици на тежък обстрел режимът да си върне малък квартал като Баба Амро“, твърди Питър Харлинг, експерт от международната неправителствена организация „Интернешънъл Крайзис Груп“ ИКГ . „Това не е повратна точка в революцията; това е просто поредният развой на събитията. Бунтовниците ще се опитат да се снабдят с тежко въоръжение, както и да получат помощ от чужбина.“

Непрекъснатата употреба на сила срещу Баба Амро – „разрушавайки квартала върху главите на жителите му“ по думите на Сара Лиа Уитсън, експерт по Близкия изток в „Хюмън райтс уоч“ – е малко вероятно да сложи край на въстанието, но вероятно ще радикализира още повече сирийското общество.

„Не смятам, че назидателният ефект от опустошения като тези в Баба Амро задължително ще неутрализира въстанието“, смята и Салман Шайх от центъра „Брукингс“ в Доха.

„В следващите дни ще има въстания на стотици места. Това не е просто битка срещу „Мюсюлманските братя“ или някакъв избирателен район, това сега е битка срещу сирийския народ.“

Макар че Асад описва действията на правителствените сили като целящи да защитят местните общности от въоръжените банди и ислямистките терористи, те всъщност налагат колективни наказания на райони, които са подкрепили въстанието.

„Вземете Баба Амро“, казва Харлинг от ИКГ: „Какво направи режимът, за да защити гражданите? Не си дадоха почти никакво усилие да предпазят хората. Те ги наказаха колективно и това още повече ще радикализира народа.“

Нито една от двете страни няма да промени стратегията си. Правителството ще използва военната си мощ, за да подчини опозицията, а разчитащата досега на нелегално внесени оръжия ССА ще се опита да си намери чуждестранни източници на тежко въоръжение, финансиране и бойци.

Една от тактиките, които бунтовниците може да използват, са самоубийствени атентати срещу символи на управлението, подобни на тези на Ал Каида в Ирак.

Има сведения, че към бунтовниците в Баба Амро и други крепости са се присъединили арабски ислямистки бойци, както и че може да пристигнат още.

Що се отнася до клана Асад – особено до Махер ал Асад, по-малкия брат на Башар, който е и командир на елитна армейска част – за тях се смята, че са способни да сътворят още един Хомс или дори Хама, където силите, верни на бащата на президента, Хафез, и на брат му Рифаат избиха 20 000 души, за да смажат ислямистко въстание през 1982 г.

„Синът и братът направиха това, което направиха бащата и чичото в Хама. Те следват същия сценарий. Какъв назидателен ефект има това за самите протестиращи? Не мисля, че те ще бъдат обуздани“, каза Шайх. „Ако се отнасят така към хората, все повече и повече от тях ще се въоръжават“, каза той.

Но въпреки военизирането на конфликта и ерозията на държавната власт военният и политическият елит, както и елитът на силите за сигурност остават верни на Асад, затова е малко вероятно в краткосрочен план той да бъде свален.

„Конфликтът се превръща в гражданска война. Както режимът, така и опозицията разполагат със значителни сили, за да поддържат въоръжената конфронтация. Опозиционните групи вероятно ще станат по-силни, тъй като страните от Залива, основно Катар и Саудитска Арабия, осигуряват все повече оръжия и логистична подкпрепа“, каза Айхам Камел – анализатор към консултантската компания „Юрейжа Груп“.

Дезертьортствата в армията вероятно ще се увеличат, но няма признаци за разкол сред военните, а опозицията продължава да е разединена и неефективна.

Сирийският национален съвет, основната опозиционна организация, не съумя да създаде силно ръководство, да изработи стратегия за свалянето на клана Асад или да състави преходна администрация за периода след края на управлението му.

Подкрепата на Русия – която блокира осъждането на действията на режима в Съвета за сигурност на ООН и осигурява притока на оръжия в Сирия – продължава да е знак за поддържащите режима елити, че властта на Асад все още е силна, което намалява възможността за разкол, каза Камел.

Но броят на верните части, на които президентът може да разчита, се свеждат до 4-та бронетанкова дивизия и Републиканската гвардия, която е съставена изцяло от алауити и начело на която стои Махер ал Асад. Останалата част от армията се командва от алауити и лоялисти, но редниците и ефрейторите са сунити, а увеличаващият се брой на дезертьорите показва, че властите не могат да разчитат на тях срещу сунитската опозиция.

Политическо решение се смята за изключено. Досегашните реформи на Асад бяха разкритикувани като повърхностни, неадекватни и твърде закъснели.

Имайки предвид факта, че Русия и Китай налагат вето на приемането на каквато и да е резолюция на Съвета за сигурност за Сирия, конфликтът може и да се окаже дълъг и ужасен, като този в Босна, въвличайки в крайна сметка международната общност.

„Имам усещането, че тръгваме по път, по който този конфликт ще продължи адски дълго. Това ще въвлича още повече международната общност. Звучи ми малко като Босна, където бяха нужни години, докато конфликтът приключи“, каза Шайх.

Сблъсъците в Сирия вече възродиха историческата неприязън между сунитите и шиитите, към които принадлежат и алауитите, и засилва страховете, че сунитски ислямисти ще вземат властта, както вече го направиха в Тунис, Египет и Либия, в крайна сметка променяйки баланса срещу Асад и регионалните му съюзници Иран и ливанското шиитско движение Хизбула.

„Няма Сирия след Асад“, каза ливански шиитски лидер, който има тесни връзки с Дамаск. „Има утвърден режим и утвърден лидер, каква е тогава алтернативата на Асад? Насочваме се към неизвестното, а опозицията е неефективна.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.