Може ли Турция да прекрати кюрдския конфликт?

Ройтерс

Турският началник на жандармерията Ръдван Йозден бе убит през 1995 г. Според съпругата му той е бил убит не от кюрдските бунтовници, а от неговите собствени колеги, защото се е противопоставял на тяхната „мръсна война“ и заради изказванията му, че решението на кюрдския проблем не е „като убиваш и като те убиват“.

Времената обаче се промениха. Сега Турция признава, че освен военните офанзиви срещу Кюрдската работническа партия (ПКК), съществува възможност и за разговори със съответните групи с цел намиране на мирен път за прекратяване на продължаващия 27 години конфликт.

Тайните разговори между турската разузнавателна служба МИТ и ПКК се провалиха, когато миналата година изтече информация от срещите в Осло. Въпреки липсата на доверие обаче и двете страни изглежда са готови да опитат отново.

При въпрос на Ройтерс миналата седмица дали преговорите с ПКК са възобновени президентът Абдуллах Гюл не потвърди информацията, но коментира:

„Виждате ли, ако има важни проблеми в една държава, задължение на всяка държава е да направи опит да реши тези проблеми независимо дали открито или тайно. Съвсем естествено е, че в тези рамки, са се осъществявали и продължават да се осъществяват инициативи“.

Турция винаги е възприемала ПКК като терористична организация. При управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Реджеп Тайип Ердоган обаче се признава, че има и други измерения на кюрдския въпрос, както и други начини освен военния подход за решаването им.

„Очевидно не знам коя е ПКК“, каза Гюл в интервю. „Разбира се, те може да имат и граждански подразделения. Може би има такива, които поддържат същата линия в политическия живот. Има такива, които са легитимни, има и такива, които се борят срещу нас в планините“.

Около 40 000 души загинаха откакто ПКК започна въоръжена борба за кюрдска държава през 1984 г. под ръководството на Абдуллах Йоджалан, който в момента се намира в затвор на остров в Мраморно море край Истанбул.

Конфликтът, освен нанесените човешки загуби, доведе до забавяне на икономическото развитие и предизвика допълнително напрежение и нестабилност в югоизточната част на страната на границата с Ирак, Иран и Сирия.

Ердоган каза, че придържайки се към „отварянето си към демокрацията“, смята да осигури по-големи културни и езикови права на кюрдите, представляващи около 20 процента от населението на страната. Даже и през зимата обаче имаше слабо прекратяване на военните операции.

Държавните прокурори също бяха заети да арестуват стотици заподозрени симпатизанти на ПКК в цялата страна, сред които и много избрани кюрдски политици. Двадесет и петима от общо 28-те членове на местната власт в Къзълтепе, Югоизточна Турция, сега се намират зад решетките или вследствие на повдигнато дело, или в очакване случаите им да стигнат до съда, съобщи представител на тяхната прокюрдска партия.

Следователи разкопават редица масови гробове на кюрди, за които се смята, че са убити от военни агенти на „дълбоката държава“ – ултранационалистическата и светска върхушка от 90-те години, която се постара да попречи и на издигането във властта на Ердоган, Гюл и други политици с ислямистки корени.

Отварянето на гроба на полковник Йозден в гробището на загиналите за родината в Истанбул е част от разследването. Адвокат на семейството заяви, че няма следа от рана от куршум в челото, както е записано като причина за смъртта. По онова време властите казаха, че се е случило при сблъсък с ПКК.

Йозден е разкрил също така контрабандни операции на петрол и наркотици в жандармерията. „Това няма да приключи тук“, цитира думите на Томрис Йозден в. „Заман“. „Ако не аз, тогава моите деца и моите внуци ще се заемат със случая. Истината ще излезе наяве, а тези, които са виновни, ще бъдат изправени пред съда“.

ПКК от своя страна също признава, че военното решение не е единственото решение на конфликта и че не може да победи втората най-голяма армия в НАТО със своята бунтовническа борба в Югоизточна Турция, направлявана от планините в Северен Ирак.

ПКК обаче обвинява правителството във фалш и във водене на преговори в опит за разделяне на бунтовническата група, класифицирана като терористична организация от Съединените щати и Европейския съюз, с цел постигане на надмощие в конфликта.

От ПКК казват, че организацията е призовала към осем едностранни примирия откакто през 2002 г. ПСР дойде на власт – жестове на добра воля, които по думите им са били игнорирани. В годината след края на последното прекъсване на огъня от страна на ПКК имаше най-много жертви и от двете страни в конфликта.

ПКК казва също така, че от юни Турция пречи на адвокатите да посетят лидера си Абдуллах Йоджалан в затвора, с което блокират диалога с групата, която като цяло все още бива ръководена отгоре.

Воденето на разговори с ПКК вече не е толкова неприятно за обществото, както беше в миналото, но бунтовническите атаки като тази през октомври миналата година, при която бяха убити 24-ма турски войници само разпалват омразата, която повечето турци таят спрямо кюрдите.

Записите от преговорите в Осло най-вероятно са изтекли, за да бъдат дискредитирани Ердоган и правителството. Според анализатори все още има елементи сред апарата по сигурността, които се противопоставят категорично на преговорите за прекратяване на конфликта.

„Вие разбирате, че това е изключително чувствителна ситуация, ситуация на неприемливо висок политически риск“, заяви Хакан Фидан, тогавашен специален пратеник на Ердоган в разговорите в Осло. „Премиерът повтори няколко пъти, че е сериозен и искрен по този въпрос и е готов да поеме политическия риск“. По-късно Фидан бе повишен и застана начело на МИТ.

Правителството на Ердоган прие бързо миналия месец проектозакон за прекратяване на опитите на прокурорите да разпитват него или други агенти в преговорите, което е сигнал за това, че то продължава да подкрепя задкулисната им дейност.

Разговорите, които се провеждат в Норвегия – държава, която е известна с мирните си усилия в Судан, Шри Ланка и Близкия изток, имат някои английски характеристики, което подсказва за евентуална роля на Великобритания в процеса.

От записите става ясно, че осъществените през 2010 г. разговори представляват петата по ред подобна среща, но не става ясно дали е била последната и дали тази форма на контакт е била прекратена за добро. Има обаче други пътища и страни, които очевидно имат интерес да намерят начин да съберат ПКК и турското правителство.

На първо място сред тях е иракското кюрдско регионално правителство, което е готово да популяризира по-близки политически и икономически връзки с Турция – основния път за техния износ на петрол и газ. Иракската кюрдска власт обаче казва, че е била изправена пред 28 турски трансгранични операции на нейна територия в преследване на ПКК през последните 20 години.

Иракските кюрдски сили са неспособни да изкарат турската кюрдска група от нейната главна ръководна квартира в планината Кандил, която дори Саддам Хюсеин не успя да спечели от кюрдските пешмерги в разцвета на властта си.

Освен това всяко подобно действие срещу събратята кюрди от страна на иракското кюрдско регионално правителство няма да бъде одобрено от обществото.

Също така Кандил е прекалено далече от Турция, за да може нейната армия да щурмува без инвазия в пълен мащаб. Турските военни самолети обаче често бомбардират бази на ПКК там, при което загиват цивилни – друга причина за притеснение за иракските кюрдски власти.

Президентът на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани ще бъде домакин на национална конференция през юли, на която ще се направи опит да се намери път към мирно прекратяване на конфликта между Турция и ПКК, казаха наскоро кюрдски източници.

Представители на иракските кюрди обаче подчертаха, че макар винаги да е казвал, че е готов да помогне в каузата за мир, Барзани не играе ролята на посредник между Турция и ПКК.

Делегация на турската прокюрдска Партия за мир и демокрация (ПМД) посети Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан, преди две седмици и се съгласи, че трябва да бъде формирана комисия, която да се подготви за конференцията, на която ще бъдат поканени и кюрди от Иран и Сирия.

„Докато Близкият изток и светът се променят, най-големият народ в света, който няма държава, иска да определи стратегически подход спрямо този процес“, каза високопоставен депутат от редиците на ПМД Хасип Каплан.

На въпроса дали ПКК също ще бъде поканена Каплан каза: „Тази комисия ще се опита да изслуша всички и да осигури участието на всички“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.