В десетката: За един пробит бонус
Седя, блея, завиждам и се ядосвам. Ако не бях поел по трънливия път на емиграцията, сега щях все още да живея в райското кътче, носещо още по-райското име България.Т.е.страната на „бонусите”. И с малко повече късмет може би и аз щях да закача някое „бонусче”. Самото произнасяне на думичката води до обилно слюнкоотделяне, все едно някой дъвче шумно лимон до ухото ти… Защото т.нар. „бонус” всъщност си е чист келепир.
Кой е казал, че България линее, че е бедна и се проституира под червените фенери на западните столици, кой е казал, че българите са последни по заплати в Европа, по-последни дори от катастрофалните гърци, чиято минимална заплата е седем пъти по-висока от българската… Наивници!
Та кой в наши дни печели въобще нещо от заплата?! България всъщност е богата, по-богата дори от най-богатите в Европа, защото при нас богатството идва от „бонусите”! При нас разковничето на богатството се крие в щедро разпределяните „бонуси” сред висшите и средновисши, та дори и баш низши държавни служители.
Кой западняк може да се похвали с подобни бонуси? Никой!
Ха, та нали западняците се възмущаваха от това, че чиновниците в „бедната” Гърция, дето всички я жалим, вземали 13-та и 14-та заплата… И сигурно същите тези западняци бая биха хлъцнали при вида на българските чиновници, които вземат и 13-та, и 14-та, та чак и стотна заплата, но под формата на „бонуси”! А пък в същото време пенсионерите преживяват с кофичка кисело мляко и един хляб на ден.
Сами разбирате, че се майтапя. Не съжалявам никак даже, че съм дългогодишен емигрант – иначе нямаше да списвам хейтърско-тролския си блог, ами щях да се прибера в родния Перник и да съм пиян от сутрин до вечер, както са пияни много мои връстници, останали без работа, подигравани и унижавани също така от сутрин до вечер. Не съжалявам и не се съгласявам нито с разпределяните бонуси, нито с обществената реакция. Не искам да имам нищо общо с всеобщото обществено мнение, което е далеч по-сбъркано дори от самите „бонуси”.
Френската прокурорка Ева Жоли, която понастоящем се подвизава като кандидат на Зелената партия за президент на Франция, а навремето пък беше известна с яростните си атаки срещу бивши министри и сатрапи от рода на Лоран Дюма, получавали именно такива „бонуси”, на които в крайна сметка им се разката фамилията, беше написла в една от книгите си следната известна мисъл : „Във всяка държава има мафия, а в България мафията има държава.”
Фразата е пример за брилянтна реторика, но в същото време от нея разбираме, че колкото и да са умни, западняците не могат да си дадат сметка за истинския проблем, който стои в основата на българското общество, а именно – представата ни за държава, държавност, икономика, труд и социални взаимоотношения.
За българина държавата не е поредица от закони и разпоредби, ами богоподобно същество, раздаващо бонуси и оправящо разни неща – мостове, пътища, тигани, крачета на дивани и чушкопеци. Държавата е грубиянин, псуващ и говорещ нелепости, който е мразен от всички и тачен поради надеждата, че ще отпусне някое „бонусче”. А ако не отпусне, и него го псуват.
Въобще икономиката на страната е в ръцете на личността, олицетворяваща държавата, на този деспот-простак, когото хората избират в демократични избори, по време на който гласоподаването също е подчинено на покупко-продажбата и печели онзи, който раздаде най-много кебапчета и ракия в стратегическите избирателни райони.
От това пък излиза, че и демокрацията ни е същата като икономиката, прах в очите демек, колкото да излъжем западняците да отпуснат някой лев за раздаване на „бонуси”. Иначе икономиката не съществува, защото нищо не се произвежда.
Е, може би има няколко цеха и туристически сезон от няколко месеца, обаче с това живее ли се? И изкарват ли се пари? Не! Селско стопанство има ли? Хъм… България е пет пъти по-малка от Франция, а разполага с десет пъти по-малко обработена земя… Значи и тука келепир няма. От което съвсем логично заключаваме, че парите идват от Европа.
Миналото лято в Бургас ми се наложи да чакам в продължение на часове самолета за София. Три часа закъснение за половин час път… И докато чаках, забелязах няколко машини, на които пишеше, че са закупени по европейски програми с европейски пари. Пътищата, дето премиерът открива толкова тържествено и с разни лентички и ножици, също се правят предимно с европейски средства и от чужди фирми, ремонтите на старинни сгради и културни паметници също се извършват с европейски пари и т.н.
И за всичката тази работа, свършена с европейски пари, се раздават „бонуси”, а не заплати, защото заплата се получава срещу произведена стока или извършена услуга.
Тук ще наблегна пак на това, че в България малко хора произвеждат и и малко извършват услуги и затова реално погледнато малцина заслужават заплата. И дори ако погледнем истинската ефективност на българските работници и служители, ще излезе, че българските заплати са абсолютно пропорционални и справедливи спрямо европейските такива.
Същото се отнася и за пенсиите – какво е произвел един партиен секретар, че да получава пенсия? Или един военен? Или един работник от фалирало предприятие, което по времето на комунизма фунционираше единствено, за да вдига пушилка и да симулира работа? И сега партийците вземат най-високите пенсии, а фиктивните работници разправят колко било хубаво при комунизма, защото тогава вземали хубави пари, сега „държавата” се скъпяла да им вдигне пенсиите с един-два лева.
Не си правете илюзии, по времето на комунизма се правехме също, че работим, пак за да получаваме „бонуси”. Само че по онова време им викахме „премии”. И както сега „бонусите” се вземат изключително от „наши” хора, така и по онова време премиите се прибираха от партийците, профсъюзниците и прочие търтеи.
Сега само наименованията са променени, иначе всичко си е същото. Начело на държавата стоят същите неуки галоши, приближените им прибират „бонуси”, а народът реве и чака държавата да снесе яйце. Обаче мъцки! Навремето лъжехме народната власт, че работим, а тя пък се правеше, че ни плаща, а сега лъжем Европа, че сме демократи, а тя пък се прави, че ни е приела в Европа. И ние живеем с трохите на щастието, наречени… „бонуси”!
И така, системата се възпроизвежда безотказно от време оно. Никой не посмя да я пипне, защото никой не искаше да се раздели с мечтата да получи „бонус” и с идеята, че парите не растат по дърветата, ами се получават съответно положения труд. Леви, десни, център, ментър, всички се изредиха да си прибират парсата, защото така е най-лесно.
Никой не може да си представи също така, че държавата е фикция, зависеща от добрата воля на хората да живеят заедно и уреждаща законово взаимоотношенията им, а не тиран, налагащ мнението и желанието си навсякъде, та дори и в икономиката на страната (освен в България подобен икономически модел действа единствено в КНДР и Куба).
И затова икономика няма, а народът живее в крайна мизерия. „Бонусите” не се считат за нещо неморално, защото са навлезли дотолкова в хорското възприятие за добро и лошо, че никой не го нарича с правилното им име. А именно, КРАЖБА! Бонусите са институционализирана КРАЖБА! Обаче и държавата е държава на крадци и затова крадците се измъкват безнаказано, или в най-лошия случай си тръгват обидени като ущипани госпожици, „подават“ оставки демек. И дори имат наглостта да се изтъкват и обвиняват.
Туй то! Това е справедливостта в българското общество – нещо като бонус, от който обаче на едни им става приятно, а други много ги боли, защото истината е горчива. И всъщност няма истина, ами само едно скапано общество, една пародия на демокрация, едно жалко подобие на пазарна икономика, в което бившите служители на тоталитарния режим вземат все така тлъсти пенсии по повод голямата лъжа, наречена „преход”.
От блога Блогуващият с пилци