„Миграцията на паламуда“ – един ведър БГ филм

Новият филм на Людмил Тодоров разсмива и натъжава, но оставя надежда

Христо Мутафчиев и Стефан Вълдобрев в кадър от филма. Снимка: София Филм Фест

„Абе, като за български филм става” – това е репликата, която се чува най-често след прожекция на нов български филм, независимо от жанра, киното, в което се прожектира или бюджета, с който е бил направен. Репликата хич не е случайна, защото, да си го кажем честно, новите български филми като цяло стават, ама не съвсем.

Винаги си имам едно наум, когато отивам да гледам нов български филм. Следя всичко, което излиза през последните години, с ясното съзнание, че в това действие има известна доза мазохизъм. Добрите филми (независимо къде са произведени) успяват да те излъжат, да те накарат да се потопиш в друга реалност, да забравиш, че се намираш в киносалона.

Повечето нови български филми не успяват да направят това – веднъж заради диалозите, които звучат като рецитал в кварталното читалище, друг път заради безумно дългите паузи, в които главните герои гледат многозначително в празното пространство на фона на потискаща тишина. Понякога проблемът е в сценария, който изглежда като изсмукан от пръстите, понякога в странните режисьорски хрумвания, които вероятно целят да демонстрират особена задълбоченост и да отправят важно послание.

http://www.youtube.com/watch?v=34B8w9uCmcc

Винаги обаче нещо куца – твърдата седалка се усеща повече отвсякога и отвреме-навреме си поглеждаш часовника, ей така, за всеки случай. По време на филма, пък и след него, остава едно усещане, което най-изчерпателно може да се опише с цветистия епитет „тегаво”.

За щастие обаче тук-там има и изключения. „Миграцията на паламуда” на режисьора и сценарист Людмил Тодоров („Любовното лято на един льохман”, „Емигранти”, „Шивачки”) е едно от тях. Прожекцията на филма в рамките на 16-ия Международен София Филм Фест напълни зала „Люмиер” и завърши с аплодисменти.

Велко Кънев в ролята на отец Иван. Снимка: официален сайт на филма

В малко селце някъде в Габровско Симо (Стефан Вълдобрев) се мъчи да си изкарва хляба с иконите, които рисува. Приятелят му Райчо (Христо Мутафчиев) създава странни „произведения на изящното изкуство”, гърми пластмасови бутилки и учи местните чужденци на диалектни думи. Синовете им тийнейджъри (страхотен дебют на младите актьори Владимир Зомбори и Никола Стоянов) се возят в раздрънкан камион, слушат рап и се е опитват да продадат бюстовете на Цицерон и Георги Димитров, които са свили от местните цигани-иманяри.

Симо и Райчо предприемат пътешествие до морето, където ще се срещнат с отец Иван (последното кино превъплъщение на покойния Велко Кънев), странното му семейство и един леген с паламуд, в чиято тайна са посветени малцина. Въпреки че всичко завършва не както е планирано, надеждата остава, а паламудът неочаквано се озовава в непознати води.

Владимир Зомбори и Никола Стоянов в кадър от филма. Снимка: официален сайт на филма

Всичко това се случва на фона на цветни пейзажи от селата край Габрово и морски гледки от Царево и Поморие. Оператор е Рали Ралчев, а във филма участват още актьорите Александър Сано (познат от „Тилт” и „Под прикритие”), Гергана Стоянова, Кенуъд Хил, Ицхак Финци.

В „Миграцията на паламуда” няма превзети диалози за смисъла на живота, нито преувеличена идеологическа символика. Няма дебелашки хумор стил „Мисия Лондон” и „Комиците”, нито декламиращи репликите си актьори. Недотам розовата българска действителност е показана откъм смешната й страна и вместо да се натрапва, се превръща в контекст на сюжета. Филмът успява да разкаже една човешка история по непретенциозен и забавен начин, нещо, с което малко нови български продукции могат да се похвалят.

Христо Мутафчиев в ролята на Райчо. Снимка: официален сайт на филма

„Миграцията на паламуда” може би не е шедьовър, който догодина ще се бори за „Оскар” в категорията за чуждоезичен филм. Със сигурност обаче е приятен за гледане, смешен, без да бъде просташки, и, за разлика от повечето нови български филми – разведряващ.

Филмът ще тръгне на голям екран през април, но няма да се прожектира в големите кина. Режисьорът Людмил Тодоров протестира срещу монопола на веригите киносалони в страната и непосилните условия, които техните собственици поставят. „Миграцията на паламуда” ще може да се гледа в кина като „Люмиер”, „Одеон”, „Дом на киното” в София и подобен тип зали в страната.

След края на прожекцията в „Люмиер” публиката дълго ръкопляска на екипа. Не знам дали бурните аплаузи винаги са искрени. Гледах филма, седнала на стълбите (в залата нямаше достатъчно места). Смях се с глас. Забравих, че съм на кино.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.