Турция – бой в парламента за светското училище

Франс прес

Образователен проект на ислямоконсервативното турско правителство е обект на бурни дебати в парламента и съживява спора за намеренията, приписвани на правителството от привържениците на светските принципи, за ислямизиране на турското общество.

Депутатите разглеждат текст, внесен от управляващата Партия на справедливостта и развитието, предвиждащ реорганизиране на началното и средно образование, като бъде заменен сегашният непрекъснат 8-годишен курс на обучение с три цикъла по четири години.

Дискусиите бяха съпътствани от сбиване с юмручни удари и ритници в парламентарната комисия по образование, където текстът беше гласуван в неделя. Необходимо все още е текстът да получи окончателно одобрение на пленарно заседание на парламента, където Партията на справедливостта и развитието има мнозинство.

Партията на справедливостта и развитието изтъква, че новата система ще позволи на семействата да ориентират децата си още от 10-годишна възраст към учебни заведения за професионална подготовка.

Но според опозицията и светските кръгове тази реформа има основно за цел да открие отново, още от цикъла на началното образование, достъпа към религиозни училища за подготовка на имами, позволявайки на консервативните семейства да изтеглят децата си, и най-вече дъщерите си, от светските училища.

По този начин става дума за връщане към една образователна система, близка до тази, действала в страната до 1997 г., която позволяваше на религиозните семейства да изтеглят децата от светското образование след няколко години, още от 10-годишна възраст, за да ги изпратят в религиозни средни училища.

Тази система беше реформирана през 1997 г., за да се пресече засилването на политическия ислям. Малко по-късно същата година армията заплашваше да се намеси, като предизвика предсрочното оттегляне от власт на правителството, ръководено от ислямиста Неджметтин Ербакан – политически ментор на сегашния премиер Реджеп Тайип Ердоган.

Процентът на момичетата, посещаващи училище през първите 8 години в Турция, която е кандидат за членство в ЕС, е 65 процента на фона на 34 процента преди 1997 г.

Откакто дойде на власт през 2002 г., Партията на справедливостта и развитието се опитваше да промени този закон, но без успех заради тежестта на армията – защитник на светските принципи. Но оттогава генералите загубиха политическото си влияние.

Кемал Кълъчдароглу, лидер на основната опозиционна партия НРП Народнорепубликанската партия , защитник на секуларизма, реагира остро. „Мнозинството иска да наложи своята идеология на цяла Турция“, каза той, като обвини властта в авторитаризъм.

Влиятелното турско сдружение на работодателите ТЮСИАД, Дружество на турските индустриалци и предприемачи, което е с просветска ориентация, също осъди проекта, като подразни премиера Реджеп Тайип Ердоган, който също е завършил религиозно училище. „Съжалявам, ТЮСИАД, ще се осъществи не твоята воля, а тази на народа“, подчерта премиерът.

Министърът на образованието Йомер Челик отрече всякаква „идеологическа интервенция“, като заяви, че реформата цели да подготви учениците за професионалния живот в една страна, където безработицата сред младежта надхвърля 20 процента от активното население.

Но той не успокоява изобщо учителското тяло. „Правителството не иска да увеличи продължителността на задължителното образование, а се стреми да прикрие целта си за формиране на „религиозна младеж“, отговаряйки на желанията на премиера“, заяви Юнсал Йълдъз, председател на синдиката на учителите Егитим-Сен.

С препоръчваната система „момчетата ще отидат в имам-хатип религиозни училища, а момичетата ще останат вкъщи“, коментира синдикалистът, според когото проектът цели да „подкопае“ светските основи на националното образование.

Ердоган предизвика наскоро полемика, като заяви, че иска да формира „религиозна младеж“. „Да не би да очаквате от консервативната и демократична ПСР Партия на справедливостта и развитието да формира поколение от атеисти?“, бе заявил той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.