Сърбите се затварят в себе си

в. Политика, Белград

Неотдавнашно проучване показа, че над две трети от гражданите на Сърбия вярват, че животът им би бил по-добър, ако бе оцеляла бившата Югославия с тогавашното си устройство. Две десетилетия след разпадането на някогашната обща държава обаче малко от нея остана същото. От лекциите и учебниците изчезнаха Мирослав Кърлежа, Прежихов Воранц или Кочо Рацин. Тук и там виждаме по телевизията някоя серия или филм от бившите ни републики, но от някогашната мултикултурност не е останало почти нищо.

До какви последици за обществото и културата води фактът, че Сърбия вече не е мултиетническа страна, каквато бе някогашната Югославия?
Взаимно неразбиране, конфликти и размирици се появяват и във вътрешните въпроси на националните малцинства, на което сме свидетели, когато става въпрос за бошнячката или влашката общност.

От друга страна, известната затвореност на обществото и все по-честите прояви на нетолерантност и ксенофобия могат да бъдат индикатори за много по-опасни процеси, предупреждават събеседници на „Политика“. Ако децата с различна националност в нашата страна, както е например в Суботица, често не могат да намерят общ език, а разговарят на английски, тогава се поставя въпросът какво се е случило със Сърбия и доколко тя е или не е все още мултиетническа.

Социологът Душан Янич обяснява, че многонационалността не е същото като мултикултурността и сравнението с предишните години не е съвсем коректно. Мултикултурността е либерална концепция на уреждане на обществото и вътре в него на уреждането на отношения между различните култури, религии, нации, цивилизации, т.е между хора, които принадлежат на различни култури. Следователно това не е политическа концепция.

Социалният психолог Драган Попадич обяснява, че със засилването на междуетническите конфликти, а още повече с войните и разпадането на държавата в началото на деветдесетте години, някогашното „братство и единство“ е изчезнало от употреба.

Голямата етническа дистанция говори за социална изолираност на групите, а крайно голямата етническа дистанция предупреждава за вероятна дискриминация и вражда, която съществува между групите. Младите хора като цяло показват малко по-голяма дистанцираност. Във всички проучвания последователно се вижда отрицателната свързаност на нивото на образование и дистанцията – по-образованите анкетирани показват по-голяма отвореност към други етнически групи.

По-голяма дистанция показват и анкетираните, които имат по-негативно отношение към демокрацията, които са по-религиозни, по-малко доволни от своя живот, които често се определят като десница. В ново проучване в 11 европейски страни е намерена позитивна обвързаност между религиозността и етническата нетърпимост, казва Попадич.

Радикална е разликата в положението на националните малцинства във Войводина в сравнение с Централна Сърбия, тъй като във Войводина се зачитат получените права, напомня социологът Владимир Илич от Центъра за развитие на гражданското общество, неправителствена организация от Зренянин.

Според нашите закони правото на образование, информиране, официална употреба на езика и писмото и поддържане на националната култура имат малцинства, които са 15 процента от населението в някоя община. Във Войводина обаче право на официална употреба на езика и писмото имат всички, които преди са имали това право. С изключение на ромското, най-тежко е положението на влашкото национално малцинство в Сърбия. Власите нямат право на образование, информиране, официална употреба на езика и писмото.

Затова е окуражаващо споразумението между президентите на Сърбия и Румъния Борис Тадич и Траян Бъсеску на 1 март тази година в Брюксел. Забелязва се, че през последните няколко години в докладите на Европейската комисия за напредъка на Сърбия и в докладите на мониторинговите мисии на Съвета на Европа има все по-малко забележки във връзка с положението на националните малцинства в Сърбия, разкрива Илич.

В Сърбия обаче има етническа дистанция, която съществува сред югославските народи още от шестдесетте години. Дори непосредствено преди избухването на военните конфликти тя бе на ниско и под средно ниво в сравнение с други мултиетнически общества, напомня Драган Попадич. Най-ниска тя бе там, където военните конфликти бяха най-кървави, но до резкия растеж се стига непосредствено преди военните конфликти в началото на деветдесетте години и с разпадането на Югославия. С това се доказва, че аргументите за вековната омраза като източник на разпадането на Югославия и военните конфликти нямат никакво основание.

Ако се върнем на терена на реалността, на институциите, например по брой на домове на културата или списания на един народ или на паралелки, в които се учи на езиците на малцинствата, то е направено и абсолютно, и относително връщане назад по отношение на периода преди деветдесетте години, обяснява Душан Янич.

Напредъкът в Сърбия, която в тази област изпревари дори Европа, е концепцията за автономия, т.е самоадминистриране на малцинствата чрез техни национални съвети. Това е типична концепция на мултикултурността, която Сърбия въведе със своя Закон за националните малцинства от 2003 г. и потвърди чрез общото законодателство, но все още не е съпътствана от съответните институции, няма последователно прилагане на всички онези дадени права от големия списък, пояснява Янич.

Според него в Сърбия сега има национални общности, които са затворени в себе си, няма онова познаване на другия и обмен, които правят мултикултурността, както бе случаят в Югославия. Тогава това преминаваше през цялата образователна, културна и информационна система. Сега това вече го няма. Сърбия се превръща в „тигрова кожа“, както каза някога Вук Драшкович, където хората живеят едни до други, но все по-малко едни със други. Това може да се види и в намаляването на броя на смесените бракове и в много други примери. И това е нещо опасно, което разваля едно общество.

След като приключи военният конфликт в бивша Югославия, държавите тръгнаха към помирение, демократизация и интегриране в Европейския съюз. Езикът на омразата изчезна от медиите, както и драстичните случаи на междунационална нетърпимост, посочва Драган Попадич. Можеше да се очаква, че със същата бързина ще се стигне до намаляване на етническата дистанция.

Затова е изненадващо, че дистанцията в Сърбия не се е променила сериозно в сравнение с периода на ранната демократизация в началото на 2000 г. Но всички сравнителни индикатори за междунационална дистанция в Босна и Херцеговина и Черна гора показват значително по-голяма дистанция, отколкото в Сърбия, и при това дистанция, която постояннно отбелязва леко нарастване. Общата нетолерантност към другите в Сърбия е по-малка, отколкото в Черна гора или Босна и Херцеговина, казва Попадич.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.