Скъпа, новият шеф е китаец

Паркингът пред сградата на завода на Greeffield Industries, производител на свредели за строителни и занаятчийски работи в американския щат Южна Каролина, е пълен. От сградите се чува шум на работещи машини, носи се миризма на нагрят метал. Работници с предпазни наушници зареждат напълно автоматизираните стругове, други сортират готовите свредели и ги опаковат в кутии. Заводи, в които кипи толкова активна дейност, са рядкост в обхванатите от рецесия САЩ, а в южните щати са още по-голямо изключение. Безработицата в Южна Каролина е 9,5 % и е по-висока от средното за страната равнище от 8 %.

Всъщност, на паркинга на Greeffield Industries отдавна щяха да растат бурени. В края на 2008 година предприятието е пред фалит, но тогава се появява Джеф Чи и купува завода за 29 милиона долара. Вместо да закрие завода, купува нови съоръжения, построява склад и наема специалисти. Той е предприемач, който сам е проправил пътя си и за него вече работят над 4000 души, а концернът му TDS развива дейност на три континента. Това, което отличава Чи от останалите предприемачи в САЩ е, че той идва от Китай. Новата централа на Greeffield Industries сега е в Далян, разрастващ се пристанищен град на 450 км западно от Пекин.

Чи не е единственият, а Южна Каролина е щат, предпочитан от китайските компании, които търсят база в САЩ. През 1999 година първата крачка е направена от производителя на битови уреди Haier, който управлява завод с 200 работници в град Камдън. През следващите години в Южна Каролина се установяват още над дузина китайски компании, включително American Yuncheng Gravure Cylinder и доставчика на автомобилни части GSP от Вънджоу. Горчивата ирония е, че Южна Каролина, в която 17 % от населението живее под границата на бедността, някога е имала собствена процъфтяваща текстилна индустрия, която през последните години е почти напълно унищожена. Заради конкуренцията от Китай.

Когато Haier издига китайски знамена пред завода си, преминаващите местни жители се оплакват, че пилонът с червеното знаме е по-високо от американския флаг. Това е оптическа илюзия, но компанията все пак намалява височината на пилона. Сега настроението е съвсем различно. Местни политици и представители на бизнес средите водят рекламни кампании в Далечния изток, представяйки щата като изгодна алтернатива. Разходите за труд в САЩ, разбира се, не могат да се сравняват с разходите в Китай, отбелязва Джон Лин, ръководител на посредническото бюро, което преди шест години Южна Каролина е отворила в Шанхай.

„В Китай обаче се увеличава натискът за повишаване на заплатите и разликата става все по-малка“, отбелязва той. Сред аргументите, които представя пред потенциалните инвеститори, е ниската цена на енергията. „В Южна Каролина компаниите плащат едва 25 % до една трета от цената на електричеството в Китай“. А и снабдяването с електроенергия е по-надеждно, допълва той – в Китай спиранията на тока са част от всекидневието.

Аргумент „номер две“ е цената на парцелите. Точно чрез него Лин е примамил American Yuncheng към Спартанбърг – град с население от 37 000 души в северната част на щата. „В сравнение с Китай земята там се продава наистина изгодно“, съгласява се Хенри Яо от American Yuncheng.

Устремът на китайски компании на Запад не винаги е доброволен. „Конкуренцията в Китай е брутална“, отбелязва Яо. В почти всеки бранш производителите се сблъскват в безмилостна борба за пазарни дялове. „Китайците все още имат много да наваксват, когато става дума за създаване на пазар, маркетинг или за международен пласмент“, посочва Тило Ханеман от нюйоркската консултантска компания Rhodium.

Според китайските компании и правителство ролята на Китай като евтина световна работилница в бъдеще вече няма да бъде достатъчна. Китайците искат по-голям дял в създаването на световното благосъстояние и поради тази причина Пекин насърчава експанзията към чужбина. През последните три години според официални статистически данни преките китайски инвестиции в САЩ са се увеличили четикратно. Според изчисленията на Rhodum до 2020 година от Китай към чужбина ще изтекат един трилион долара под формата на заводи и компании.

Само до преди няколко години Китай понасяше груби удари от Вашингтон. Когато, например, най-големият китайски петролен концерн искаше да придобие американската компания Unocal Corporation, Конгресът набързо прие закон, който блокира сделката. Сега едва ли има седмица, през която търговска делегация от САЩ да не посети Шанхай или Шънджън.

За Чи, новия шеф на Greeffield, в началото експанзията на Запад била скок в неизвестното. Според него много неща в Америка трябва да бъдат подобрени – например производствените линии в цеховете. „Направихме всичко наново, по-рано в процеса нямаше никакъв смисъл. Сега нещата са като в Далян“, казва той. Новият шеф е трябвало да свикне и с работното време – когато е необходимо китайските му служители работят и през почивните дни, без мърморене и извънредно възнаграждение.

В американския си завод Чи е въвел система на премии, която е разработил в Далян. Работник, който преизпълни производствения план, получава бонус. Разликите между постиженията на отделните екипи се нанасят на големи дъски и се виждат от всички. Чи е израснал във Вътрешна Монголия и като дете язди през степта. По-късно следва в университета на Вътрешна Монголия и учи английски, който сега говори почти гладко. Той не е особено впечатлен от САЩ, родината на капитализма. „Който иска бързо да стане наистина богат, трябва да се насочи към Китай“, отбелязва той.

Не всички харесват стила му на ръководство, допълва Дале Еркиля. За китайците не можем да кажем нищо, става дума за поведението на някои американски работници, допълва американецът Еркиля, който е дясната ръка на Чи и вече десет години работи с китайския предприемач. Когато за първи път лети до TDS в Далян, Еркиля бил единственият чужденец в самолета. „Много прямо, много динамично, за вземане на решение не са необходими дълги процедури“, описва той опита си в работата с китайски шеф.

Когато Чи забелязал, че цените на суровините продължават да се качват, бързо купил мина за волфрам и находище на молибден – два материала, необходими като суровини за производството на заготовки за свредели. „По този начин се подсигурихме срещу поскъпването и можем да запазим ниски цените за клиентите ни“, казва Чи. Той обаче признава, че не може да наложи по-високи печалби за продукцията си в чужбина.

„Има предразсъдък, че китайските стоки са с ниско качество“, недоволства той. Сега Чи произвежда заготовките в Далян и ги изпраща в Greeffield. Готовите свредели носят марката „Made in USA“ и могат да бъдат продавани на по-високи цени. Чи обаче все още се чуди на пречките, поставяни на Запад – например, че било необходимо толкова време, за да бъде завършен новият склад в Сенека. „Всички тези предписания“, отбелязва той и повдига рамене.

Ако завидеше от Ники Хейли, скоро нямаше да има никакви пречки. Губернаторката на Южна Каролина, която заема поста през 2010 година с подкрепата на „Чаеното парти“, се възприема като висш мениджър по пласмента на своя щат. С дългите си тъмни коси, светъл дизайнерски костюм и високи токчета, тя прилича на модел на „Вог“. В деколтето й проблясва диамантено бижу с форма на палма и полумесец – гербът на Южна Каролина.

Хейли, дъщеря на богат индийски имигрант, има ясно послание към евентуалните китайски инвеститори. „Ние сме щат, благосклонен към компаниите, цените на парцелите са ниски, предлагаме квалифицирана работна ръка. Всичко е готово, за да могат компаниите да отчитат печалбите, от които се нуждаят“, посочва тя. Според нея има и още едно предимство. „Ние сме свободни от синдикати“, допълва тя. Хейли се е запознала с Китай, когато посетила страната с делегация, още когато била депутат. И останала силно впечатлена.

„Тази пълна готовност, тази агресивност, решимостта, че всичко е трябвало да бъде готово още вчера. Тази страст, която Америка някога също притежаваше“, посочва тя. Китайците могат да научат американците отново да действат с размах, отбелязва губернаторката.

Според Дона Деуит обаче това, което Хейли върши, е просто разпродажба. Жизнената дама в средата на 60-те си години е нещо като антипод на Ники Хейли. Деуит е президент на AFL-CIO в Южна Каролина – организацията шапка на представителите на американските работници. В южните части на САЩ синдикалното сдружаване все още е трудно, в Южна Каролина са организирани не повече от 5 % от работниците в частния сектор. Откритата враждебност на Хейли срещу профсъюзите обаче е много по-силна от обичайната неприязън, твърди Деуит.

Ветеранката в синдикалните борби наблюдава със смесени чувства настъплението на китайците. Тя не може да възрази срещу създаването на нови работни места, а и все още не е чувала преки оплаквания на американски работници срещу китайските им шефове. Преди няколко години имало слухове за конфликти в Haier. Американските служители на производителя на хладилници недоволствали, когато целият колектив трябвало да поема отговорност за грешките – обичайна практика в Китай. Сега обаче Haier е въвела в Камдън американския стил на ръководство.

От друга страна Деуит е установила, че общини в Южна Каролина възлагат големи поръчки на китайска строителна компания – China Construction America, която е част от третия по големина строителен концерн в света. „Добре платените работни места, например за инженери и архитекти, се попълват в родината им, те отнасят натам и печалбата“, допълва Деуит. За Дарлийн Рей от Greeffield Industries обаче, това няма значение. Как се отнася тя към новия си китайски шеф? „Скъпа, човекът е отговор на молитвите ми“, казва тя.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.