Как президентът Гаук ще промени Германия

Ройтерс

Йоахим Гаук. Снимка: ДПА/БТА

Ангела Меркел доминира в политическия пейзаж в Германия повече от половин десетилетие, надхитряйки и засенчвайки потенциалните си противници, и се превърна в най-популярната политическа фигура в страната.

След избирането на Йоахим Гаук на президентския пост обаче германският канцлер може да се окаже принудена да дели светлината на прожекторите с човек, чиято популярност не отстъпва на нейната и чиято склонност да говори това, което мисли, може да наруши комфорта, на който тя се радва.

Гаук, 72-годишен лутерански пастор, активист от времената на мирното протестно движение, довело да падането на Берлинската стена, не представлява никаква реална заплаха за Меркел и за нейната привидно желязна хватка върху властта в Берлин.

Но категоричните му позиции и политическата му независимост влизат в ярък контраст с предшественика му Кристиан Вулф, избран от Меркел през 2010 г. да заеме президентския пост, само за да се оттегли позорно от него миналия месец след скандал заради финансови услуги.

Силните страни на Гаук – непринудената му харизма, умението му да докосва хората със своята реторика и биографията му на антиправителствен активист от Изтока – се оказват слабите страни на Меркел.

Тези фактори може би отчасти обясняват защо тя се противопоставяше на кандидатурата му така яростно, преди коалиционният й партньор – Свободната демократическа партия да реши да действа против волята й и да подкрепи бившия дисидент, принуждавайки канцлера да отстъпи и подготвяйки почвата за утвърждаването му на поста в неделя .

„Мисля, че Гаук няма да е удобен за Меркел, тъй като той не е член на партия и няма да се чувства обвързан с каквито и да било партийни ангажименти“, каза Норберт Роберс, биограф на Гаук, който го познава от 20 години. „Тази независимост и свободата, която тя дава, може да бъде неприятна за политиците.“

РАЗЛИКИ

Както твърдят всички, Меркел и Гаук поддържат добри лични отношения помежду си. Тя държа прочувствена реч по време на тържество по случай 70-ия му рожден ден преди две години, а той говори при представянето на биографичната й книга през 2005 г.

Приликите в житейския път на двамата веднага привличат вниманието. И двамата са израснали в комунистическата Източна Германия. А бащата на Меркел е бил протестантски пастор там точно като Гаук.

Високопоставени представители на партията на канцлера, Християндемократическия съюз ХДС , казват, че страховете й, заради които се противопоставяше на кандидатурата му, се дължат отчасти на това, че предимно католическата политическа организация ще има проблеми да преглътне положението двама протестанти от Изтока да заемат толкова важни постове.

Под повърхността обаче се крият и разликите между двамата, които са доста осезаеми.

Животът на Гаук в бившата ГДР е белязан от преживяното от баща му, който през един летен ден на 1951 г. бил вкаран в син Опел от двама сътрудници на Щази, когато бившият дисидент е на 11 години, и изпратен в съветски лагер ГУЛАГ по обвинение в принадлежност към подривна шпионска мрежа.

Той не се връща с години.

Заради това събитие дори и най-малката форма на сприятеляване на Гаук с политическата система в Източна Германия е била нетърпима за него и семейството му, пише той в автобиографичната си книга.

Към 70-те години Гаук привлича вниманието върху себе си заради критиките си срещу режима, и в десетилетието преди падането на Берлинската стена той е внимателно следен от Щази, които започват разработка срещу него под кодовото наименование „Ларва“.

Според архивите източногерманската тайна полиция го е смятала за „заклет антикомунист“, който използвал дейността си като пастор в северния град Росток, за да превръща младежите във врагове на държавата.

За разлика от него бащата на Меркел Хорст Каснер е принадлежал към течение в протестантската църква, което работело с политическата система, а не против нея.

Каснер потърсил помощ отгоре, когато училищен проект през последната година на Меркел в гимназията разгневил властите, създавайки опасност учениците да не се дипломират.

Накрая тя завършва и отива да следва предпочитаната от нея физика, докато децата на много други пастори, включително синовете на Гаук, не успяват, защото образованието им е било възпрепятствано от източногерманското правителство.

„Меркел намира ниша, в която не се налагало да си изразява мнението“, писа неотдавна в. „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, визирайки периода, когато е следвала физика. „Тя не е пресекла червената линия. С Гаук е било по-различно.“

АРХИВИТЕ НА ЩАЗИ

Едва след падането на Берлинската стена Меркел става политически активна. Тя се присъединява към ХДС, привлича вниманието на канцлера Хелмут Кол и за отрицателно време се издига до поста министър на семейството, възрастните хора, жените и младежта в първия му кабинет след обединението на Германия. Гаук от своя страна се разграничава от доста от известните личности, когато ГДР рухва, като настоява за обединение.

След това му е възложена деликатната задача да отговаря за прословутите досиета на Щази, като той се противопоставя на натиска от хора от Запада да се премести огромният архив в Западна Германия, както и от хора от Изтока той да бъде напълно унищожен, настоявайки вместо това да остане в Берлин и да бъде отворен за изследователи и обикновени граждани, които да прочетат своите досиета.

Като президент Гаук се очаква да наложи своята запазена марка – темата за свободата, която често пъти изглежда неудобна за Меркел въпреки корените й от Изтока. „Гаук е човек, способен да докосне хората със своя реч по начин, по който Меркел не може“, каза Герд Ланггут, политически изследовател в Бонския университет и биограф на Меркел. „Той е ентусиазиран протестант, а тя е послушен протестант“.

Въпреки че германските президенти имат предимно церемониални функции, за тях се смята, че трябва да действат като морален компас за нацията и че могат да повлияят на политическия дебат с думи. Например бившият президент Рихард фон Вайцзекер бе запомнен с определението му за края на Втората световна война като „ден на освобождението“ от нацистката диктатура за Германия в реч, прознесена пред парламента на 8 май 1985 г.

Готовността на Гаук да говори това, което мисли по спорни въпроси – качество, неприсъщо на Меркел – е една от причините за популярността му. През последните години това му навлече проблеми и хора, които го познават казват, че той ще трябва да промени подхода си като президент, когато ще го слушат 82 милиона германци.

Той беше критикуван, задето нарече Тило Зарацин, опозорения бивш шеф в централната банка на Германия, който написа антиимигрантска книга, определена от мнозина като расистка, „смел“ заради това, че е говорил по въпроса.

Гаук отхвърли протестното движение „Окупирай“ като „абсурдно“ и направи коментари за Гърция и помощите за спасяване на еврозоната, които според някои са показали евроскептицизма му.

Ръководителят на института „Форса“ Манфред Гюлнер не е съгласен с мнението, че бившият дисидент ще засенчи Меркел със своите реторически умения, заявявайки, че канцлерът е успяла да превърне „своя дефицит на харизма“ в свое преимущество по време на дълговата криза в еврозоната.

Според резулататите от наскоро проведени социологически проучвания тя дори е успяла да преобърне това, което изглеждаше като унизително отстъпление спрямо кандидатурата на Гаук в нещо позитивно, печелейки похвали за гъвкавостта си. „Хората няма да сравняват президента с канцлера, те могат да съществуват заедно, без единият да засенчи другия“, каза Гюлнер.

Но присъствието на Гаук би могло да засили натиска върху Меркел да измисли свои собствени послания към електората в кампанията за изборите за федерално правителство през 2013 г., когато тя ще се опита да спечели трети мандат и ще мисли за наследството, което ще остави. Обвинението срещу Меркел досега е, че тя е повече медиатор, отколкото лидер, прегръщайки или отхвърляйки идеите на други, вместо да си създаде своя собствена визия.

Проблемът е, че при наличието на изразяващ открито идеите си човек в президентския дворец Белвю, предпазливостта на Меркел все по-малко изглежда като предимство.

Йоахим Гаук – избран с огромно мнозинство

Правозащитникът от някогашната Източна Германия и бивш лутерански пастор Йоахим Гаук бе избран за президент на Германия. 72-годишният Гаук получи подкрепата на 991 от 1232 члена на Федералното събрание на страната, в кието влизат 622-мата депутати от Бундестага и същият брой законодатели от регионалните парламенти.

Съперничката на Гаук, 73-годишната журналистка Беате Кларсфелд, подкрепяна от партия „Левите“, известна с непримиримата си борба за разобличаване на нацистките престъпници след края на Втората световна война, бе подкрепена само от 126 депутати.

„Приемам този вот“, заяви Гаук пред Федералното събрание минути след избирането му, цитиран от Франс прес. „Колко хубава неделя!“, възкликна той и припомни, че преди 22 години на същия ден се състояха първите и последни свободни избори в ГДР – няколко месеца преди обединението на Германия на 3 октомври 1990 г.

„Никога няма да забравя онези избори. Никога!“, добави той. „Мога да ви обещая едно нещо, че ще кажа „да“ с цялото си сърце и душа на отговорността, която ми възложихте“, заяви Гаук, след като положи клетва пред депутатите.

Германците очакват Йоахим Гаук, виден член на движението, довело до падането на Берлинската стена през 1989 г., да възстанови авторитета на президентската институция, пострадал от корупционния скандал, свързан с неговия предшественик Кристиан Вулф.

Кандидатурата на Гаук за поста на държавния глава бе подкрепен от управляващата коалиция на християндемократите и свободните демократи и от опозиционните партии на социалдемократите и зелените. Според допитване от вчера на социологическата агенция Инфратест 80 процента от германците имат доверие на Гаук, независимо че германският президент има по-скоро церемониални функции.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.