Сърджан Драгоевич: Половин милион хомофоби от региона гледаха „Парад“

Сръбският режисьор направи филм (смехо)психотерапия за средния хомофоб

Сърджан Драгоевич. Снимка: авторката

Едва ли има български киноман, който да не е гледал поне един филм на сръбския режисьор Сърджан Драгоевич – „Не сме ангели”, „Хубаво село хубаво гори”, „Рани”, „Свети Георги убива змея”. Роден през 1963 г. в Белград, той завършва клинична психология, а после и телевизионна режисура.
Сърджан Драгоевич гостува на 16-ия Международен София Филм Фест, за да представи най-новата си продукция – „Парад”. Един прострелян питбул и една бъдеща сватба срещат сръбски гангстер и неговата любима с двойка гейове – ветеринарен лекар и сватбен агент. В опитите да бъде организиран поредният гей парад в Белград два противоположни свята се сблъскват, за да покажат, че „ненасилствената комуникация” е възможна, а толерантността е въпрос на личен избор.

Първият филм на Драгоевич – „Не сме ангели” (1992 г.) се превръща в касов хит в тогавашна Югославия. Освен режисьор, сценарист и продуцент, той е и поет с три издадени книги.

С голяма доза черен хумор филмите на Сърджан Драгоевич пресъздават балканската действителност, съчетавайки трагичното с комичното, обикновените житейски истории с необикновената гледна точка към света. Военни престъпници с нежни сърца, тийнейджъри, които мечтаят за гангстерски живот, дами с буен нрав – героите са многопластови, забавни и винаги автентични.

– Как една обикновена история се превръща във филм, който може едновременно да те разсмее и да те разплаче? Има ли рецепта?

– Не мисля, че има рецепта. Аз се опитвам да използвам опита си като клиничен психолог и психотерапевт, за да направя така, че филмът ми да прилича на краткосрочна психотерпия. Опитвам се да комбинирам неща, които по принцип са трудни за комбиниране, комедия и трагедия, за да объркам малко публиката и тя да отговори емоционално. Специално по тази тема това беше нарочно търсен похват.

http://www.youtube.com/watch?v=GziTmQJ0CtM

– Имате предвид филма „Парад”?

– Да. Защото по принцип хората биха очаквали някаква хард-кор социална драма за живота на гейовете на Балканите или в Белград. Изгледах няколко филма за правата на хомосексуалистите тук – това, което е основното и общото в тези филми, е, че те са прилични филми, но се гледат от не повече от няколко хиляди души. И ти си в позицията да говориш за ЛГБТ-правата, правейки филм, който е за някакво регионално гей-общество, като някакво гето. А аз не исках да правя филм за „гетото”. Обикновено казвам, че обръщам нещата с главата надолу. Затова и направих филм за средностатистическия хомофоб. И мисля, че работи.

Резултатът  е интересен – в целия регион достигаме цифра от 600 хиляди зрители, а поне половин милион от тях са хомофоби. Обратната връзка, която получаваме е страхотна. Хората са готови да преосмислят предразсъдъците си по отношение на сексуалните малцинства. Много млади хора мразят гейовете, но всъщност не знаят кои са те. По същия начин, по който мразят босненците, мюсюлманите, сърбите, хърватите. Хората обикновено мразят нещо, с което не са се срещали; страхуват се от нещо, което не познават. Мисля, че филмът „Парад” успява да ги накара да разберат, че хомосексуалните са същите хора като нас. Възприемам се като един вид филмов активист. Вярвам, че на някакво ниво филмите могат да променят хората.

– Как избирате темите за филмите си?

– Филмът „Хубаво село хубаво гори” беше първият филм за войната в региона, когато излезе го гледаха  800 хиляди души. По това време единствената информация за войната, която всички тези хора в Сърбия получаваха, идваше от медиите на Милошевич. Телевизията и вестниците се опитваха да убедят хората, че сръбската армия прави нещо важно, за да предпази сръбския народ. Никога не говореха за зверствата, за всички тези ужасни неща, които се случваха на 150 километра от Белград. „Хубаво село хубаво гори” показа една съвсем различна картина на тези неща. И по някакъв начин направи процеп в медийната картина, която представяше една и съща гледна точка. Бях щастлив, че направихме първата пукнатина в медийната машина на Милошевич. „Парад” прави почти същото нещо, но по различна тема и на друго ниво.

http://www.youtube.com/watch?v=SCnwt3myaiI

– Героите от филмите ви никога не са еднопластови. Дори когато са „лоши” в определени моменти разкриват неочаквана емоционалност, така ли е наистина?

– Така е и това е заради моята вяра, че повечето хора в същността си са добри. Обичам да се боря за героите си, дори когато те са „лоши”. Защото мисля, че дори хората, които изглеждат лоши си имат своята дълбоко емоционална страна. Същото е и в „Парад” – всички тези сурови мъже всъщност имат големи сърца. Някои хора не могат да възприемат този подход, разни критици твърдят, че героите ми са стереотипни. Но аз съм срещал много хора като героите си, мога да кажа, че познавам тези хора. Обикновено героите ми имат реални прототипи или съчетават чертите на няколко души, които познавам. През цялата си кариера съм общувал с много интересни хора. Не само интелектуалци или артисти, но и хора от криминалния свят, военни престъпници. Събрал съм огромна палитра от хора, които имам удоволствието да познавам, и от които мисля, че мога да науча много.

– Особено когато техният свят е различен от вашия?

– Правенето на филми ти позволява да живееш различни животи. Никога не съм участвал във войната, но чрез един от филмите си съм бил доброволец на фронта, чрез друг съм бил престъпник. Моят живот е иначе е доста обикновен и скучен – аз съм женен мъж с много деца. Но, създавайки героите си и снимайки филми, аз изживявам най-различни интересни неща.

– И го правите с удоволствие?

– Да, харесва ми процеса на правене на филмите. Инвестирам много енергия и емоции. Има и неприятна страна, защото да направиш филм в сегашните условия е трудна работа. Трябва да бъда и продуцент на филмите си – кандидатсваш за финансиране къде ли не, чакаш отговор, години от живота ти минават в чакане.

Сърджан Драгоевич. Снимка: авторката

– В България сръбското кино се възприема едва ли не като отделен жанр. Според вас защо?

– Много ми е трудно да говоря за съвременното сръбско кино. Защото не съм в приятелски отношения с хората от бранша. Обикновено и те са против мен. И аз се чувствам като една много изолирана фигура. Нямам никакво желание да говоря за сръбското кино. Не ми пука за него.

– А за българското какво мислите?

– Гледах този хубав и много емоционален филм с Мики Манойлович преди няколко години („Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” – б.а.). Жалко е, защото заради глупавите дистрибутори в Сърбия нямаме голям достъп до българското кино, нито до хърватското, например. В региона имаме голямо сътрудничество по отношение на копродукциите, но за съжаление дистрибуцията е ужасна. И хората рядко имат възможността да гледат местни филми.  Което се дължи на мързела и глупостта на дистрибуторите. Много по-лесно за тях е да работят с Холивуд  – получават трейлърите, плакатите и всичко останало и просто пускат филма по салоните. За един местен филм трябва да се работи много по-сериозно, а те са твърде мързеливи, за да го направят.

– Автор сте на сценария на филма „Монтевидео, Бог те видео”, който разказва за раждането на професионалния футбол в Югославия през 30-те. Какво ви подтикна да се захванете с този сюжет?

– Не беше подтик, а бизнес. Драган Белогрилич, мой добър приятел, реши да режисира първия си филм. Той и продуцентът му се свързаха с мен и ме помолиха да напиша сценария за филма и за сериала. Беше ми много приятно, докато пишех -освен всичко останало аз съм и голям фен на футбола. Като се изключи семейството ми, имам три хобита и любови – книгите, футбола и филмите. Беше удоволствие да направим забавен, докосващ филм за една ера, която вече не съществува. Мисля, че Драган успя да направи много хубав филм. Макар че той малко смекчи моя сценарий. Той беше доста по-мрачен и показваше, че всичко през трийсетте е било като сега – магнатите, корупцията, наркотиците, проституцията. Но той реши да пробва с тази леко идеализирана картина, което се оказа доста успешно. Аз може би щях да се проваля и да редуцирам публиката наполовина, правейки един доста по-мрачен и по-циничен филм.

– Какъв е следващият ви проект?

– Адаптация по книгата на Джулиан Барнс „Бодливо свинче”, политически трилър. Вече имаме добър сценарии, имаме актьори, ще бъде международна копродукция и в момента уточняваме детайлите около това.

Виж още Сръбска кинокомедия за гей-парад разсмя Балканите

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.