Все по-жълти медии, а журналистите са чиновници – анализ за годината

Вестник „Стандарт“ в понеделник прогласява новината за грандиозното посещение на Борисов, барабар с министрите и кметицата Фандъкова в Катар. Идеята е, че кметицата предлага на катарски инвеститори Централна баня, плюс минералната баня не къде да е, а в Банкя. На другия ден, вторник, почва битката между вестниците кой е по-любим на премиера. Снимки: e-vestnik

Скандалите, сантименталните откровения и политическите маниери насърчават булевардизацията на медиите. 2011 година безусловно може да се определи като „жълтата“ година на българската преса, макар феноменът да не е нов.

2011 ще се запомни и с медийната подкрепа за една (до голяма степен) еднолично провеждана политика. На фона на кризата с медийното доверие към парламента, партиите и други основни институции, одобрението на пресата се концентрира изключително в една-единствена посока – към фигурата на премиера Бойко Борисов. Констатациите, представени от доцент Орлин Спасов, са на фондация „Медийна демокрация“.

Борисов и всички останали

Критични медийни гласове не липсват, но те са локализирани в по-малки и периферни издания, които нямат потенциала да влияят върху цялостната картина, уточнява Спасов. Ето защо, според него, през 2011 в печатната публичност е налице формален медиен плурализъм, стъпил върху сериозни дисбаланси. Пресата всъщност свежда представянето на политическото съдържание до два полюса: на единия е Борисов, на другия – всички и всичко останало.

Медиите се интересуват само от Борисов

Единствената достойна конкуренция на българския премиер на медийния терен е лавината от важни външнополитически новини. Сред тези, които през последната година временно отклоняваха вниманието от топ-субекта Борисов, могат да бъдат посочени природните катастрофи в Япония с ядрената авария във Фукушима, ликвидирането на Осама бин Ладен, финансовата криза, „арабската пролет“, събитията в Либия.

Борисов обаче до такава степен е обсебил медийното внимание, че възможностите за изява на по-малки, по-нови или по-нетрадиционни политически лица и формации са силно ограничени, смята доцентът. Симптоматично за 2011 г. е и намаляването на медийния интерес към работата на ключови институции в Европейския съюз. То е знак за драстичен спад на очакването, че идиличната Общност и политиците в Брюксел могат рационално да структурират публичния живот на наднационално ниво.

Журналист = чиновник?

Журналистическата професия се бюрократизира все повече

А какво означава това за журналистиката, поставена в подобна ситуация? – Според доцент Спасов журналистическата професия попада в менгемето на политически и икономически зависимости. Той е убеден, че в България са рядкост онези журналисти, които работят истински свободно. Много медии се поддават на модела, диктуван от политическата сцена: да се опростява реалността и да се подценява публиката. В крайна сметка редица журналисти сами се отказват да заемат достойна позиция или да критикуват статуквото.

Дебатите, доколкото въобще ги има, идват обикновено след взети политически решения. Така медиите по-скоро следват победителите и политическите събития, и до голяма степен се оказват неспособни да им влияят чрез формиране на общественото мнение, обобщава Орлин Спасов. Вместо това професията на журналиста все по-често се бюрократизира. В много случаи журналистите действат по-скоро като чиновници, служещи на интересите на медията, в която работят, отколкото като професионалисти, за които водещ е интересът на гражданите.

От „Дойче веле

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.