Биг Макбет с пържени картофи в Младежкия театър

Сцена от спектакъла с Малин Кръстев, Лилия Гелева и Ярослава Павлова. Снимки: Младежки театър „Николай Бинев“

„Искате ли един Биг МакБет с пържени картофки?! Но тъй като сме в 11 век, в Шотландия, а Америка още не е измислила пържените картофки, ще трябва да почакате”.
Звучи почти като предложение на любезно момиче на касата в „Макдоналдс“. Това всъщност го предлага вещицата-кикимора от нестандартния прочит на постановката „Макбет” от Теди Москов.
С типичните си словесни каламбури и нетрадиционни асоциации авторът прави интерпретация на спектакъла „Макбет” (McBeth) на Шекспир. Трите вещици са адаптирани към българския фолклор и наричат себе си кикимори или още „Трио Хинилоза“ (Лилия Гелева, Станка Калчева, Ярослава Павлова). Те са разказвачите на трагедията, която в случая разсмива постоянно. Трите говорят в един глас и преплитането на различните тембъри създават интересна звучност. Често говоренето им преминава в напевна форма като бързо променят височината на гласа.

След вещиците-кикимори, на сцената се появява и кралят на Шотландия. Разсмива само при появата си. Облечен в бебешко розово костюмче, с корона на главата. В подигравателния дух на външния му вид, вещиците-кикимори му казват: „Кралю, кралю, кажи мама”! Той казва „мама”. Те продължават: „Кралю, кралю, кажи татко!… Кажи леля… Кажи чичо”. Той на всяко подканване отвръща, както се очаква. Накрая те му казват: „Кажи, вуйна!” и той отговоря: „Вуйна, вуйна, война”! Това е запазеният почерк на режисьора, по който лесно може да го познаем – асоциации с думи и обръщане на значенията им.

Плакатът на спектакъла.

Скоро на сцената се появява и главният герой Макбет, изигран от Малин Кръстев. Сцената разсмива с това, че е сведена до битовото ежедневие на мъж и жена. Макбет се появява с мрежеста торба за пазар и казва на жена си притеснително: „Ами нямаше мляко и купих репички”. Кикиморите извикват в един глас: „Не Макбет, а Мухльо е съпругът ти”.

Това приземяване на класическото произведение на Шекспир с ежедневието и изказа на обикновения човек в днешно време, разсмива и разчупва класиката по типичен Московски начин. Подобни нетрадиционни интерпретации на класически Шекспирови произведения, авторът е правил на „Ромео и Жулиета” и на „Бурята”.

Уникален момент от постановката е наречен от вещиците-кикимори „Смяна на гледната точка”. Кралят е застанал на балкона си и маха от високо на своите поданици. Легнал е върху полегатата сцена, с наклон. Той е най-горе, най-високо, и както е легнал по гръб, балконът с металните решетки е върху него. Неговите поданици също са легнали, но по корем и го гледат от долу, от ниската част. И пълзейки се опитват да стигнат до него. Тази сцена създава усещането дори у зрителя, че го гледа отдолу. И докато всички герои са легнали, вещиците-кикимори казват: „Това е пълзенето към властта”. След това всички се изправят, кралят отново маха от балкона си, а поданиците вървят напред към него. Тогава вещиците казват: „Това е изкачването към властта”. Накрая заключват: „Всичко е въпрос на гледна точка. В крайна сметка е едно и също”. Думите не стигат, за да се опише тази сцена. Трябва да се види на живо. След тази „промяна на гледната точка“ на зрителя му се иска да види още такива моменти.

Сцена от постановката. Снимки: Младежки театър „Николай Бинев“

Когато преди повече от месец излязоха първите новини за тази постановка в пресата, навсякъде се говореше, че това ще е постановка за „fast food”-a. Това, заедно с дизайнерски направения надпис, наподобяващ този на заведенията за бързо хранене Макдоналдс, обещаваше постановката да погледне иронично към „бързото хранене” – най-вече в духовен смисъл, към бързото живеене на повърхността. Очакванията бяха за абсурдни и весели каламбури, свързани с метафората за „бързото хранене”, като това с вещиците, които се правят на любезни продавачки и предлагат Биг Макбет. Един вид – класиката се продава, бързо, евтино и за всеки едно и също.

От друга страна, усещането, което създава постановката – кратка, около час и десет минути, бърза, динамична и забавна – може би наистина е като „бързо духовно хранене”. Както самият Теди Москов казва в интервю за БНР, „спектакълът е бързо приготвена храна… за да засити обикновения глад. Духовната храна няма да е кой знае колко полезна за укрепването на човешката душа, а просто ще запълни моментни спешни нужди на апетита.” Той допълва, че няма смисъл да се правят дълбокомислени интерпретации на класиките, защото са изчерпани. „Такова ни е времето”, казва авторът и допълва за постановката си: „Това е нещо като произведено в Китай, китайски Шекспир”.

Лилия Гелева, Станка Калчева, Ярослава Павлова в сцена от постановката. Снимки: Младежки театър „Николай Бинев“

Въпреки метафоричното сравнение, което прави той, е трудно да принизим такъв висш пилотаж в хумора с идеята за „бързото хранене” и китайските нискокачествени стоки. Ако ежедневният „fast food”, който ни заобикаля, се доближава до „бързата храна”, поднесена от Теди Москов, то тогава светът все пак се движи в една по-положителна посока. Но засега “Fast food”-a е здравословен само в театрите. И особено, когато го сервира Теди Москов.

Премиерата на „Макбет” беше на 21 януари в Младежкия театър „Николай Бинев”. Този месец постановката може да се види на 21, 30 март. Цената на билетите е между 16 и 18 лева.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.