Вина за 6-7 лв. със „Златен ритон” и златни медали. Няма грешка

На пазара ще надделеят хубави вина именно на такава цена

Момиче налива вино за дегустация сред златните медали и „Златния ритон“ на вината „Домейн Пещера“. Снимка: Impact Press Group

По повод раздадените традиционни златни медали и ритони на конкурса за вина и спиртни напитки „Винария” в Пловдив имаше и традиционни скептични забележки, че сред наградените има евтини вина.
Например за бяло вино от последна реколта „Златен ритон” взе „Quantum” совиньон блан 2011 на „Домейн Бойар” (цена около 7 лв. в магазина), а за червено вино от последна реколта „Златния ритон” получи „Домейн Пещера” сира 2011. Вината от тази серия струват около 6 лв. в магазина.
Заблуждават се обаче онези познавачи, които си мислят, че вино за 6-7 лв. не заслужава „Златен ритон” или златен медал. Най-напред, става дума за вино от последна реколта. То няма как да е от най-високия ценови клас. При вината от по-стари реколти се състезават обикновено скъпи вина и там наградите не предизвикват такава изненада.

След като години наред конкурсът „Винария” се компрометираше с правилата си, той най-после е по-близо до световните стандарти. Сега на оценките му може да се има повече доверие, отколкото допреди няколко години.
До неотдавна за конкурса се представяха само специално забъркани проби. Тоест – вместо някое бутилирано вино, каквото се продава в магазина, се изпращат бутилки с надпис „Каберне проба номер еди кой си”… И някои винпроми, например като „Черноморско злато” – Поморие, традиционно представяха по над 100 проби за конкурса, с надежда някоя купажна комбинация да се хареса и те да разтръбят, че са спечелили медал, а след това да продадат неопределено количество от т. нар. наградено вино (виж повече по темата тук).
До неотдавна журито на „Винария” беше само от български дегустатори, много от които са служители на винпромите, участващи в конкурса. Сега в журито има и чужденци, за дегустация вече има и бутилирани вина, които се продават в магазина.

Познавач опитва вината на изба „Телиш“ – в по-горната ценова група, едни от най-добрите на пазара. Снимка: Impact Press Group

Както и да е, за мен никак не е странно, че вина за 6-7 лв. бутилката са взели „Златен ритон” и златни медали. Голяма грешка ще бъде високомерно да се подминат вината в този ценови клас.
Пишещият тези редове добре си спомня как преди 7-8 години на може би най-големия винарски конкурс – „Мондиал дю вен” в Брюксел – червено вино на „Домейн Бойар”, което струваше 4,50 лв. по българските магазини, взе златен медал. А на този конкурс в Брюксел не признават изпратени проби. Приемат само бутилки, които се продават реално в магазините и държат да проверят къде се продават. Тогава един вече бивш шеф от „Домейн Бойар” ми призна, че самите те се изненадали от наградата. По някакви причини не са били подготвени, не са подбирали някоя специална партида като за конкурс, а бутилките били взети от магазин в Брюксел, от редовния износ. (За да не ме заподозре някой, че ги рекламирам – по-добре да погледне из сайта статиите с лайтмотив „Проклет да е Цеко” – този Цеко от Първа инвестиционна, която е собственик и на „Домейн Бойар”).
Така че – защо в чужбина да може такова вино да вземе златен медал, а в България да не може?

Най-напред – и на производители, и на ценители постепенно ще им стане ясно, че тепърва на пазара в България ще се наложат производителите на вина точно в този ценови клас. Години наред българинът опитваше новите скъпи и прескъпи вина, и вече се умори. Много взеха да го будалкат – вино със скромни качества за 15 лв. бутилката. А на пазара влязоха и вина от Аржентина, Чили, Италия и др., които се оказват по-добри от българските при равна и дори по-ниска цена. Така че тенденцията за българските вина е – цените надолу. Без да пада качеството. И това могат да го постигнат онези производители, които имат големи собствени лозя.

Момиче налива вино за дегустация сред златните медали на вината „Вила Ямбол“. Снимка: Impact Press Group

Кризата направи така, че вината, които струваха около 15-20 лв. допреди 3 години, паднаха с 20-30 процента и пак не се продават добре. Идва времето на вината за 6-7 лв. Вино за 6-7 лв. не означава лошо вино. Точно на тази цена в близко бъдеще ще бъдат едни от най-хубавите български вина. Не най-елитните, не най-скъпите, но от най-хубавите. Защо?
При вината от 10 до 20 лева бутилката има доста ограничено търсене. Над 20 лева бутилката пък хептен, при тях става дума по-скоро за камерни вина. Те се правят най-вече за престиж на избата (то и без това не може).
Всичко, което струва над 20 лв. бутилката, е в серии по 3-5 хил. бутилки. Този вид вина се пият само от около 5% от потребителите, от хора с пари, от запалени ценители, от сноби и т. н.

Ценителят обаче иска хубаво вино на ниска цена и ще се намери кой да му го произведе. Вече се намира.
Лично аз не бях изненадан от това колко са добри по-евтините вина на винарска изба „Ямбол” – „Вила Ямбол“, на „Домейн Пещера”, „Шато Карнобат”, „Братя Минкови”, както и на „Домейн Бойар”. Те са главните конкуренти на пазара при вината на тази цена – около 6-7 лв. бутилката, с все по-добро качество. Тези марки са навсякъде из страната, във всички магазини, за разлика от много други производители. Ако допреди няколко години ценители подминаваха пренебрежително вината на „Пещера” и „Карнобат”, днес се отнасят по-внимателно.
Все пак известна изненада за мен имаше – почти всички вина „Вила Ямбол” и „Домейн Пещера” на цени около 6 лв. бутилката, по качество се изравняваха и дори надскачаха вината от серията „Cicle” на „Карнобат” (тя е в малко по-висок ценови пояс – около 7-8 лв. бутилката). Освен „Златен ритон“ за „Домейн Пещера“- сира 2011, мерло и шардоне от същата марка имат сребърни медали на Vinalies Interationales 2012 в Париж, а мерло „Домейн Пещера“ има и златен медал от San Francisco International Wine Competition 2011 и др. Споменавам ги, защото тепърва вината за по 6-7 лв. ще завземат пазара и на по-скъпите в България, да няма учудени.

Все повече ценители дегустират вината на „Винария“. Преди години посетителите бяха повече, но ценителите познавачи – по-малко. Снимка: Impact Press Group

Има просто обяснение за този прогрес – не може, след като направиш 15 хил. декара лозя, от отбрани сортове и разсадници, след като ги гледат агрономи, като имаш модерна винарска техника и един ден да не направиш добро вино. Винарите добре знаят максимата „Виното на 70% става в лозето”. Според друга версия на тази максима виното зависи дори на 90% от лозето. Който има хубаво грозде, ще има хубаво вино. А нищо по-лесно за един голям производител да си купи и добри технолози.

Затова за мен не е чудно, че сирата на „Пещера” или совиньонът на „Домейн Бойар” са взели „Златен ритон”. Занапред много производители на по-скъпи вина ще се сблъскват все повече с конкуренцията на такива вина за по 6-7 лв.
Изобщо, качеството на българските вина отива все по-нагоре. Никога не е имало толкова хубави български вина на пазара, както сега. Не става дума за евтините вина, а общото равнище на производителите се вдигна нагоре. То се вижда и на „Винария”. Преди години, като обиколиш щандовете на изложението, и дегустираш 20-ина проби, устата ти се ощави от груби танини и нескопосни вина. Сега усещането е далеч по-добро. Все по-рядко се срещат кисели и груби вина, каквито преобладаваха в миналото.

И вкусът се промени и разви. Преди години потребителите харесваха друг тип вина, бяха по-компромисни към качеството. Сега са и по-претенциозни, и по-осведомени, има и по-образовани ценители.
Само допреди 10-ина години образованите ценители бяха малко. За качества на виното говореха предимно технолози и сомелиери. Сега се навъдиха все повече познавачи, които щъкат из изложението, записват, оценяват, дегустират, опитват се да наложат определени вина или вкусове. Можеш вече да чуеш претенциозни реплики „Това е тип „Бордо”, „Това е в стил „Австралия” и т. н.
Независимо че много от тези ценители се отнасят презрително към евтините вина и хвалят разни по за 25 лв. или 40 лв. бутилката, цялата тази среда е жизнено необходима, за да има развитие на българското вино.

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.