Антисемитизмът тлее във Франция

Асошиейтед прес

След стрелбата пред училището в Тулуза. Снимка: АФП/БТА

Броят на регистрираните антисемитски прояви във Франция е намалял миналата година, но все още има гореща линия, която приема сигнали за подобни случаи денонощно седем дни в седмицата.

Евреите във Франция до голяма степен живеят в безопасност и участват свободно във френския обществен живот, а повечето антисемитски прояви са насочени срещу имущество, не срещу хора. Но съществуването на гореща линия говори, че антисемитизмът често се спотайва под повърхността.

Нападението в понеделник пред еврейско училище в югозападния град Тулуза, при което бяха убити равин и четири деца, беше сериозно напомняне колко опасна може да стане тази омраза. Това беше най-смъртоносното нападение срещу евреи във Франция от началото на 80-те години.

Еврейски гробове – а и мюсюлмански – често са осквернявани; министър-председателят неотдавна намекна, че клането на животни съгласно еврейските традиции не е в крак със сегашното време; а съвсем скоро – миналата седмица – на две синагоги в Париж бяха пратени писма със заплахи, като едно от тях наричаше евреите „сатана“ и ги предупреждаваше, че ще отидат в ада.

Франция е особено чувствителна към своята еврейска общност, която наброява около 500 000 души, тъй като през Втората световна война е съдействала на нацистките окупатори за депортирането на еврейски граждани. Френският президент Никола Саркози, чийто дядо по майчина линия е бил евреин, работи за подобряване на отношенията с Израел през последните години.

Безплатната гореща линия се поддържа от Службата за защита на еврейската общност – организация, чиято единствена мисия е да помага за обезпечаване на сигурността на синагогите и големите еврейски чествания.

Службата за защита, която изготвя доклади за антисемитските прояви всяка година, каза, че макар броят на нападенията да е намалял на 389 през 2011 г., тяхната агресивност се е увеличила. През 2010 г. са били регистрирани 466 нападения. Тези прояви включват всичко – от насилие до вандализъм.

Службата беше създадена през 1980 г., след като бомба, поставена в чантата на мотоциклет, уби четирима души и рани деветима в синагогата на улица „Коперник“ в центъра на Париж.

Във Франция са най-големите общности на мюсюлмани и евреи в Европа и много антисемитски нападения са свързани с конфликта между тях в Близкия изток. Повечето стават във френската столица и еврейски лидер в Тулуза каза, че е потресен от това, че подобно нападение е било извършено в неговия град в Югозападна Франция.

„Тулуза винаги е била интегрирана. Никога не сме имали проблеми с интеграцията или сигурността“, заяви вицепрезидентът на Асоциацията на евреите реформисти в Тулуза Буаз Гасто. „Затова винаги сме мислели, че това никога няма да се случи тук, защото не сме имали никакво особено безпокойство“, каза той.

По думите му повечето от приблизително 15-те хиляди евреи в Тулуза са от северноафрикански произход, както мнозина във Франция, и общността е доста традиционна, но винаги е здраво свързана с другите общности в града. Тулуза например никога не е имала традиционен еврейски квартал въпреки значителния размер на общността в град с около 440 000 жители. „Имало е някои произшествия, както навсякъде. Но никога не сме се съсредоточавали върху тях“, каза Гасто.

Гасто обаче заяви, че в последните години религията и антисемитизмът все повече се промъкват в обществените дебати. Той изтъкна сегашната президентска кампания, която неотдавна беше завладяна от спор за месото от ритуално заклани животни. Той заяви, че когато бил малък, „не обръщахме внимание на това кой какъв е, кой кой е“.

Няколко френски и европейски еврейски организации открито изразиха ужаса си от нападението в понеделник. Едно от оръжията, използвано при стрелбата, е било използвано и при нападенията срещу френски парашутисти от северноафрикански и карибски произход миналата седмица. Това породи предположения, че убиецът е взел на прицел малцинствата във Франция, а не само евреите.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.