Медии в Русия още търсят „ръката на Вашингтон“

Нов „златен дъжд“ от чужбина ще се излее върху опозицията в Русия, пише „Комсомолская правда“, според който „схемите за финансиране на правозащитниците у нас се четат не по-зле от шпионска кримка“. Администрацията на Барак Обама в САЩ смята да издейства от Конгреса нови 50 милиона долара за изграждане на демокрация в Русия, припомня вестникът съобщение от Вашингтон миналата седмица. Помощник-държавният секретар на САЩ по въпросите на Европа и Евразия Филип Гордън заяви, че сумата ще бъде изразходвана чрез нова фондация, чието създаване бе обявено на 12 март от новия посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол, добавя „Комсомолская правда“.

„Сиреч досегашните усилия и пари явно не стигат. Отработената американска схема за „разпространение на демокрацията“, представила се достойно в цял свят – от Латинска Америка до Близкия изток и Африка, изпробвана още в края на миналия век в Европа и Съветския съюз, в днешна Русия не че не работи съвсем, а по-скоро буксува. При все че за изграждането на тази мрежа, напомняща най-вече паяжина, са отишли не само пари, но и време“, коментира изданието. САЩ харчат годишно близо 70 милиона долара за подкрепа на руската опозиция. Общата сума за периода 2009-2011 г. е над 200 милиона, твърди „Комсомолская правда“.

Правителството на Русия се отвори към правозащитниците и очаква от тях предложения за граждански реформи, пише в. „Комерсант“. Изданието прогнозира, че правозащитниците ще получат ролята на „главни реформатори“ в следващото „голямо правителство“. Тази платформа за социално партньорство между властта и обществото в Русия бе създадена миналата година по инициатива на сегашния президент Дмитрий Медведев, който се очаква да оглави новия кабинет след встъпването в длъжност на новоизбрания държавен глава Владимир Путин в началото на май.

„Голямото правителство“ информира на своя сайт, че общественици ще разработят план за борба с корупцията в Русия и насилието в силовите структури, а също и за реформи в съдебната система, който фактически ще стане ръководство за ресорните министри, отбелязва вестникът. Сред участниците в работната група той посочва Елена Панфилова, шеф на руския клон на правозащитната организация „Трансперънси интернешънъл“, опозиционерката Олга Романова – активен участник в масовите антиправителствени протести, и други.

Президентът Медведев очаква от правозащитниците „кратък списък със стратегически проекти от приоритетно значение с прозрачни резултати“, които държавните структури да постигнат до две-три години. Някои членове на работната група и експерти обаче се съмняват, че ще има ефект от техните препоръки, посочва всекидневникът. „Мнозина мои колеги смятат, че това е реален прозорец от възможности. Аз самата впрочем съм вече уморена от разрушени надежди“, коментира Елена Панфилова пред „Комерсант“. „Закони има, но те просто не се изпълняват“, обобщава правозащитничката.

Лидерът на парламентарната левоцентристка партия „Справедлива Русия“ Сергей Миронов публично осъди вчера основното решение на управляващия тандем – размяна на постовете, след като положи клетва новоизбраният президент Владимир Путин. Така Миронов демонстрира собствената си опозиционност в опит същевременно да реши и вътрешнопартийни проблеми, пише „Независимая газета“.

Според експерти, цитирани в материала, изявлението издава желанието на част от елитите, близки до правителството, да покажат пред Путин своето недоволство от бъдещия премиер Дмитрий Медведев. Миронов е убеден, че депутатите от „Справедлива Русия“ в Държавната дума не са длъжни да подкрепят кандидатурата на настоящия президент, щом бъде представен за одобрение като министър-председател, уточнява „Независимая газета“.

Путин предложи Медведев да заеме премиерския пост още през септември, на конгреса на управляващата партия „Единна Русия“. Предложението бе прието, а след изборите на 4 март Путин потвърди своето решение, напомня изданието. Партията на властта може да се разцепи и да образува две нови политически сили, предрича в. „Известия“.

Привържениците на тази идея в „Единна Русия“ „измислили как да проведат реформи, за да привлекат максимален брой избиратели“. Според вестника се предвижда да бъде създадена нова сила с условното име „Народна партия“, която да привлече левоцентристкия електорат, а „останалата част от „Единна Русия“ да заеме десноцентристката ниша“.

Предстои либерализиране на партийното законодателство в Русия и ще се появи огромен брой партии, конкуренцията ще се засили и съответно ще намалее подкрепата за парламентарните сили. Това засяга и опозицията, и нас. Затова трябва да се прегрупираме и да се приспособим, обяснява Франц Клинцевич, един от основателите на „Единна Русия“ и член на партийното ръководство.

„Справедлива Русия“ отслабва и оголва левоцентристкия фланг. За да се възползват от това, политици от „Единна Русия“, активно участвали в дейността на формираната от нея обществена организация „Общоруски народен фронт“ (ОНФ), ще излязат от управляващата партия и ще преобразуват фронта в нова политическа сила, пояснява всекидневникът. „Народният фронт“ има вече готова структура и ще може да стане реален конкурент на „Единна Русия“, твърди депутатът Вячеслав Лисаков, „влязъл в Държавната дума чрез ОНФ“.

„Единна Русия“ пък ще стане „десноцентристка, пълноценна партия на средната класа, чиито основни приоритети са собствеността, образованието, здравеопазването и свободите“, твърди Андрей Илницки от партийното ръководство. Тъкмо на такава сила ще може да се опре днешният президент и бъдещ премиер Дмитрий Медведев, който според хора от „Единна Русия“ ще оглави партията на следващия й конгрес, пише „Известия“. Експерти обаче смятат, че появата на „Народна партия“ в Русия няма да спаси положението, забелязва вестникът. „Всъщност колкото и партии да съществуват, шанс ще има само онази, която разполага с подкрепата на Путин“, смята социологът Валерий Фьодоров, цитиран в материала.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.