Ако фракингът стане безопасен…

Ройтерс

България на картата на находищата за шистов газ в света. Карта: Административна служба за енергийна информация на САЩ

Еколози и енергетици изглежда вървят към консенсус, който ще позволи широко използване на хидравличния удар (т.нар. фракинг) за проучвания и добив на петрол и газ в замяна на по-строги правила за тази технология като циментирането на сондажите и осигуряването на стените на кладенците.

В анализ на страниците на Wall Street Journal Ръсел Голд обяснява как позициите на представители на енергийния сектор и на природозащитниците започват да съвпадат по това, че лошата конструкция на сондажните кладенци, а не фракингът, са виновни за случаите на замърсяване на подпочвени води с използваните в процедурата субстанции. (В статията става

дума, че течовете са заради лошо спояване на бетона с няколкото пласта тръби около кладенеца – така газът попада в подпочвената вода не на нивото на хидравличното разбиване, а не много по-високо в сондажа, което би могло да се избегне с по-добър контрол и изчакване от поне 8 часа за втвърдяване на бетона – бел.ред.)

Тази дебат е изключително важен. Ако замърсяването се свързва с лошо строителство, проблемът може да бъде разрешен с по-добри практики в индустрията и по-строги регулации. Ако замърсяването е последица от фракинга, много трудно ще се създадат регулация и по-добро инженерно решение, което да го направи безопасен.

„Всички известни случаи със замърсяване на подпочвени води са предизвикани от проблеми с кладенците“, казва Скот Андерсън, цитиран в статията. Той е главен съветник на Фонда за защита на природата (Environmental Defense Fund).

Насочването на отговорността към лоши кладенци и строителство, а не към фракинга, предполага, че всъщност кладенците за шистов газ не са по-опасни от тези при конвенционалния добив. Това предполага още, че вместо да се налага тотална забрана, фракингът може да се направи по-безопасен чрез сравнително елементарни подобрения.

Още нещо много важно – фракингът би могъл да стане политически приемлив и да спечели на индустрията „обществен лиценз за работа“, от който тя силно се нуждае, както и да позволи на политиците да одобрят тази практика. В крайна сметка резултатът може да бъде масово използване на тази технология в САЩ и Европа.

Малцина политици приемат открито фракинга. Президентът Барак Обама предпочита да говори за шистов газ и никога не споменава директно думичката с буквата „Ф“. Във Франция забраниха технологията. България и други страни и райони наложиха мораториум до извършването на допълнителни проучвания.

Но е твърде лекомислено да се отхвърля потенциалът й да отвори за добив големи количества природен газ, а вероятно и петрол, от разположените дълбоко под повърхността скали. Усъвършенстването на технологията е също така важно за бъдещото прилагане на складирането на въгледонен двуокис в подземни хранилища.

За някои политици в САЩ и Западна Европа фракингът е чудодейна технология, обещаваща изобилие от енергия, намалена зависимост от петролни и газови доставчици от нестабилния Близък изток и начин безболезнено да се намалят въглеродните емисии чрез преминаване от въглища към газ. За природозащитниците фракингът обещава намаляване на емисиите и повече евтин газ като алтернативен източник на нестабилното производство на енергия от вятър и слънце.

За индустрията фракингът дава надежда на международните петролни компании, както и на мнозина малки и по-изобретателни, за достъп до нови ресурси в стабилни държави с гостоприемна бизнес среда, както и избягване на проблемите с ресурсния национализъм, спъващ експанзията в големи производители на традиционни петрол и газ като Саудитска Арабия, Либия и Русия. За потребителите фракингът обещава евтин газ и бензин.

Това наистина е win-win-win-win технология. Но само ако може да се прилага безопасно и по приемлив за хората начин.Тя е съществена част от това, което Международната агенция по енергетика нарече „златната епоха на газа“. Политици и еколози се надяват природен газ, повечето от който, получен чрез фракинг, да осигури преходно гориво до нисковъглеродното бъдеще. Не е изненадващо защо е толкова голям интересът към опитите да се отговори на притесненията за здравето и сигурността.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.