Русия и залозите на Румъния в спора с България

в. Ромъния либера

Кран на нефтена сонда край брега между Тюленово и Шабла. Снимка: Нели Томова

Румъния не иска да отстъпи на България 350-те километра в Черно море, които са предмет на спор от близо 20 години, не само заради абстрактен национален интерес, а и защото точно през тази зона следва да премине бъдещият газопровод „Южен поток“, чрез който Русия ще доставя газ в Европа, заобикаляйки Украйна.

София би предпочела да протака това уникално за Европа двусмислено положение: несъществуването на граници в морето между Румъния и България, най-вече защото големите петролни компании са заинтересовани да сондират в периметъра, за който се борят двете страни, но и защото трасето, проектирано от руснаците за „Южен поток“, минава оттук.

Преговорите между Букурещ и София вървяха до момента под сурдинка, защото залозите бяха ниски или дългосрочни, но след завръщането на Владимир Путин в Кремъл мащабните енергийни проекти са ускорени.

Румънският външен министър Кристиан Дяконеску изкара на светло спора между София и Букурещ след срещата между официални руски и български представители, които решиха да обявят публичен търг за изграждането на участъка от „Южен поток“ на територията на България. София има интерес да вкара в уравнението голям икономически играч, който да започне проучванията и дори реализацията на този проект в морско пространство, за което не се знае със сигурност, че принадлежи наистина на България.

По този начин евентуалните счупени яйца няма да бъдат плащани от българите, а от компанията, която приеме да строи или да проучва в ничия територия, защото Румъния ще бъде принудена при едно такова положение да иска обезщетения чрез международен икономически съд на първо място от търговския агент, който реализира печалба.

Румъния до момента не е играла открито с картата „Южен поток“, но на високо равнище този вариант винаги е бил вземан предвид, макар че в публичните изявления големият проект, на който се опира Румъния, е „Набуко“ – бъдещият газопровод, който е замислен от ЕС, за да намали зависимостта на съюза от руския газ: газопровод, който ще докарва газ от каспийския регион, заобикаляйки Русия.

Опитвайки се да стане основен енергиен възел на източната граница на ЕС, Румъния не иска да пропуска включването в „Южен поток“ и изглежда сега е дошъл моментът да влезе във финалната комбинация: ако българите не искат да преговарят за трасиране на границата с Румъния, тогава целият проект „Южен поток“ ще бъде блокиран, защото Букурещ ще отнесе проблема към Международния съд в Хага.

Ако приемат преговорите, а нещата бъдат ускорени от двамата външни министри, ще последват разговори с Русия за присъединяването на Румъния към „Южен поток“, в условия, при които „Набуко“ е отложен за неопределено време.

Съществуват технически оценки на румънски експерти в този смисъл, което е знак, че нещата са били подготвени още от юли 2010 г., когато бившият министър на икономиката Адриан Видяну обсъди достатъчно детайлно с президента на „Газпром“ Алексей Милер тази идея.

Румъния чакаше търпеливо този момент, преди да постави в шах българите и за да влезе в комбинациите на „Южен поток“ в най-благоприятния момент.

Междувременно икономическата криза в ЕС намали шансовете на „Набуко“, докато включването на Турция в „Южен поток“ в края на миналата година увеличи възможността от реализирането на руския газопровод за сметка на европейския, а Румъния, както и Турция, иска да участва и в двата. Президентът Траян Бъсеску говори много пъти за нов подход в отношенията с Русия, навеждайки на мисълта, че между Москва и Букурещ би могла да започне нова епоха на приятелство, този път само на прагматична основа и забравяйки годините на подчинено положение от не толкова далечното минало.

Румъния е в процес на преоценка на своите досиета от външната политика, които опитва да реши бързо по каноните на real politik, в която имат значение само интересите.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.