Балканите отново може да пламнат. От Македония

в. Тудейс заман

Вече бяха правени много изявления, предсказания, коментари и прогнози за предстоящата среща на върха на НАТО в Чикаго на 20 май. Това показва значението на алианса за глобалната сигурност и мира. Заради много по-належащи въпроси, малцина са тези, които свързват срещата с развитията на Балканите. Аз обаче смея да кажа, че само една от петте балкански страни, които остават извън Атлантическия алианс – Македония, може да бъде разглеждана като спешен въпрос.

През последните няколко седмици Македония е сцена на междуетническо насилие между македонското мнозинство и албанското малцинство. Ако големите сили на НАТО не се намесят, е възможно спречкванията да продължат. От началото на 90-те години намесата на НАТО в регионалните конфликти е почти перманентна. Въздействието от последната й намеса все още се усеща по границата между Сърбия и Косово.

Преди предприемането на някаква пряка намеса, има една проста, първоначална стъпка, която може да намали напрежението в Македония – правителството й да бъде поканено на срещата на върха в Чикаго и така по същество на Македония да бъде предоставено пълноправно членство. Ако това беше направено преди четири години на срещата в Букурещ, НАТО можеше вече четири години да е пряко ангажирана с вътрешните политически и силови структури на Македония. Това би имало въздействие върху цялостното състояние на държавата и региона.

Приемането на Македония в НАТО би била най-евтината стъпка. Според генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен фонът на срещата в Чикаго ще бъде глобалната икономическа криза. „Няма противоречие между това да си загрижен за икономиката и да си загрижен за сигурността“, каза Расмусен, обяснявайки, че двете са свързани, а „стабилната финансова политика е също стабилна политика на сигурността“.

Спорът за името между Гърция и Македония, в който Гърция от две десетилетия упорито не признава името Република Македония, все още представлява голяма пречка и блокира поканата към Скопие да се присъедини към Алианса на срещата в Букурещ през 2008 г. Междувременно Международният съд в Хага постанови, че Гърция е нарушила временната си спогодба с македонското правителство, като е блокирала членството на Македония в НАТО. Конституционното име на Македония е признато от 133 членки на ООН.

Широко известно е, че сегашното македонско правителство прекомерно използва споделяното антично наследство на македонците и гърците за националистически цели. Най-явният израз на това е издигането в центъра на Скопие на огромен паметник на Александър Велики миналото лято. Македонският парламент промени конституцията на страната през 1995 г., за да заяви, че Македония няма териториални претенции към никой от съседите си, но има националистически групи, които разгръщат стари карти, в които гръцката едноименна област е включена в т.нар. „Велика Македония“.

Македония обаче е твърде заета с вътрешните си проблеми и във военно отношение е прекалено слаба, за да представлява някаква заплаха за съседите си. Нещо повече, мнозинството от тях не признават не само името й, но националността, езика и дори православната й църква. Следователно няма как да бъде оправдано постоянното блокиране от Гърция на присъединяването на Македония към НАТО и ЕС. Ако сегашното етническо насилие продължи, това може да окаже влияние върху стабилността на целия регион, включително на Гърция.

В добавка към Македония, която е изпълнила всички стандарти за пълноправно членство в НАТО, като не се брои промяната на името, има още четири страни от региона – Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия, които не са пълноправни членки. Подредил съм ги в реда на вероятното им присъединяване към НАТО. Черна гора, която е във втория етап на Плана за действие за членство, все още трябва да увеличи усилията в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Тя очаква окуражителен сигнал от Чикаго, както и Босна. Босненските политически лидери, включително босненските сърби, най-накрая разрешиха преди няколко дни въпроса с недвижимата отбранителна собственост, условие за приемането на национална годишна програма в рамките на Плана за действие на НАТО.

Косово и Сърбия по различни причини имат по-особено отношение към НАТО. Косово е по-лекият случай. НАТО имаше съществена роля в подготвянето на почвата за независимостта на Косово от Сърбия. Алиансът има една от най-големите ръководени от САЩ бази на косовска територия. В Косово пребивават 5500 военни на НАТО и страната все още е далеч от това да има собствени сили за сигурност. Почти всички жители на Косово, като не се броят косовските сърби, биха искали да маршируват под флага на НАТО, но имат да изминат дълъг път, за да постигнат тази цел. Отгоре на всичко, Косово все още чака да бъде приета в ООН. Всъщност Косово е същината на всички вътрешни и външни проблеми на Сърбия през последните две десетилетия, включително тези, свързани с НАТО.

На 24 март Белград ще отбележи 13-ата годишнина от „агресията на НАТО срещу Сърбия“, която, според сръбските националистически кръгове, е била „извършена в очевидно нарушение на основните принципи на международното право и без одобрението на ООН“. Одобряването наскоро на Сърбия като кандидат за членство в ЕС беше отпразнувано в Белград. Никой обаче не свърза това с възможно присъединяване към НАТО, защото Сърбия с приета преди време резолюция за „държавен неутралитет“ се отказа да търси членство в НАТО, с което стана първата държава, която не се стремеше да се присъедини към Алианса преди присъединяването към ЕС.

В зависимост от бъдещите политически развития, особено ако проевропейските сили спечелят изборите през май, Сърбия може да смени този си подход. Силната съпротива на сръбските националистически партии и общественото мнение срещу евроатлантическата интеграция се окуражава в Москва, която вижда в Белград едно от последните укрепления срещу разширяването на НАТО. Колкото по-скоро НАТО приеме съседките на Сърбия под своя чадър, толкова по-скоро стените на сръбската крепост ще се разрушат.

Македония трябва да е първата, която да получи пълноправно членство в НАТО. Някои може да кажат, че преувеличавам сегашните етнически сблъсъци между македонски и албански радикали. Но трябва да се помни, че през 2001 г. радикални групи започнаха война в тази страна. Войната беше спряна, но не и предварително предотвратена, от НАТО. Само един грам профилактика се равнява на килограм лекарства. Ако това беше направено в Босна например, вероятно там нямаше да се стигне до война.

Македония, заради постоянните междуетнически конфликти и враждебност, е по-уязвима от Босна и Косово. Така че, за да нямаме нови Босна и Косово и там, една покана към Скопие от срещата в Чикаго може да попречи на такова развитие. В този смисъл гръцката пречка изглежда наистина тривиална в сравнение с мрачните облаци, които може да увеличат напрежението в Македония. Казват, че дървен мост над река Вардар е бил опожарен. Това се случва наистина рядко в мирно време. * Авторът на статията е бивш посланик на Босна и Херцеговина в Турция.

БТА, със съкращения

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.