Първата световна – забравеният ад

2014 г. бележи стогодишнината от избухването на Първата световна война. Дотогава вече няма да е жив почти никой, участвал в нея, с изключение може би на неколцина, дарени с удивително дълголетие. Но дори и днес, преди да е минал само век от началото й, вече има хора, които са на грешното мнение, че войната от 1914–1918 година принадлежи на далечното минало.

Днес всички военни гробища, приютили тленните останки на сражавалите се във войната мъже, предизвикват странно чувство на забрава и отчуждение. Сякаш никой не иска да си спомня, нито да знае защо се е сражавало и защо е загинало цяло едно поколение младежи.

Независимо от факта, че гробовете се поддържат в изрядно състояние, те оставят впечатлението за забвение и немара; много отдавна потомците не се отбиват тук, не почитат паметта им със свежи цветя. Случайният посетител напуска военните гробища потиснат и тъжен от абсолютното безсмислие на толкова безмерна смърт, за която свидетелстват безкрайните редици смълчани кръстове.

„Войната, която ще сложи край на всички войни“, както се е смятало тогава, се превръща само в прелюдия на един още по-мащабен сблъсък, какъвто е Втората световна война, която причинява много повече смърт и разрушения от Първата. Безумната и нечувана саможертва от 1914–1918 г. не донася мир на света. И както пише един незнаен войник, „смъртта на милиони мъже не послужи за нищо, абсолютно за нищо и още сто пъти по толкова за нищо“.

Сравненията между войната от 1914 г. със започнатата от Хитлер Втора световна война отреждат на Първата пренебрежима роля поради заслепяващия ужас на грандиозния военен сблъсък, който започва две десетилетия по-късно с нахлуването в Полша. Може би поради тази причина за Втората световна война има безброй книги, художествени и документални филми, докато Първата световна война само в броени случаи е обект, и то на твърде неуспешни опити, да се привлече към нея вниманието на широката публика.

Но има и някои изключения. Митовете за Червения барон, за Лорънс Арабски и Мата Хари оставят неизличима следа в човешката памет, а романът „На Западния фронт нищо ново“ и великолепните филми като „Пътеки на славата“ или „Джони грабна пушката“ днес са непреходен символ на пацифизма.

Независимо от това и въпреки безспорното й историческо значение, на Първата световна война не е отредено полагащото й се място. Всъщност би могло да се твърди, че чак до края на тази война ХХ век сякаш изобщо не е започвал – първите години на това столетие не са нищо повече от продължение на кроткия и тих ХIХ век. Хората, свикнали с живота през ХIХ век, вярвали, че и войната от 1914 г. ще свърши само за броени седмици по подобие на Наполеоновите походи, но останали потресени от срещата си с една ужасяваща действителност.

Европа на свой ред изпитва тежките последици от войната през индустриалната епоха, които американците вече са изстрадали по-рано, още по времето на Американската гражданска война от 1861–1865 г. Сега сраженията не се водят от стройни редици воини в разноцветни униформи и с блеснали на слънцето оръжия, които напредват под ритъма на бойни барабани. Появата на картечницата, бодливата тел, ръчните гранати и отровните газове слага край на романтиката, съпътстваща преди това военната професия. Възвишените идеи и схващания от рода на чест, достойнство, храброст и мъжество са подложени на тежко изпитание в окопите на Западния фронт, където не винаги са удачни.

Първата световна война не остава изолиран случай на тотална война в човешката история; пропуските и грешките, заложени още при подписването на мирния договор от 1919 г., предрешават до голяма степен избухването на Втората световна война. Появата на нацизма е пряка последица от плачевното положение, в което е поставена немската нация, а това поражда реваншизъм. От друга страна, сгромолясването на царския режим в Русия и налагането на комунизма биха били трудно осъществими без поражението на руския гигант във войната.

Ако дори само допуснем, че тези две тоталитарни движения биха могли да се появят и без войната от 1914 г., тогава няма как да разберем нейното решаващо значение за устройството на днешния свят, който познаваме. Така че тази книга е скромен опит да се поправи една историческа несправедливост и да се запознае широката публика по увлекателен, но и достоверен начин с развоя на тези изключително важни събития.

Книгата дава възможност на читателя да обогати знанията си за войната и да се запознае с най-вълнуващите моменти от бойните действия. Няма как да не бъде потресен от ужаса на битките при Вердюн и Сома и да не се убеди в безчувствеността и коравосърдечието на висшето офицерство, което изпраща стотици хиляди мъже на сигурна смърт, само за да превземат някоя незначителна кота, която скоро отново преминава в ръцете на врага.

Макар че в колективната памет на човечеството Първата световна война е останала като окопна война, много малко други въоръжени конфликти могат да се сравнят с нея по екзотика и приключения: като се започне с бойните действия в пустините на Палестина и Месопотамия и се мине през огромните равнини и открити пространства на Танганайка, през Тихия океан, където вилнеят германски пирати, през дивите планини на турския полуостров Галиполи и се стигне чак до мъжете, които се сражават в нея с илюзорната вяра за среща с историята.

Но не бива да се заблуждаваме. Много от тези млади идеалисти загиват, разкъсани от бомби или от тежки рани, обезкръвени в ничия земя. Тези, които успяват да се завърнат по домовете си, остават с неизличими психически и физически травми. Но въпреки всичко изглежда, че колективното възмездие и вина не са достатъчно основание за траен мир, защото само след едно поколение човечеството повтаря грешката си и преживява ужасите на още по-страшен военен конфликт.

Тази книга дава възможност на читателя да се запознае по достъпен начин с развоя на Великата война и да осъзнае защо тя се превръща в прелюдия на една следваща, още по-унищожителна война. Колкото и претенциозно да звучи някому заглавието на книгата, тя наистина съдържа всичко, което трябва да се знае за Първата световна война. Тук читателят ще намери необходимата информация, за да разбере същността на този сблъсък и да разшири познанията си за най-важните епизоди от нея.

Накрая ще кажа, че не ме е водило желанието просто да напиша една от многото исторически книги. Исках да предам на читателя опита и преживяванията на участниците в тази война. За нас е почти невъзможно да разберем какво са чувствали бойците, които още като юноши са напускали родния дом и семействата си и са влизали в казармата, преминавали са там военното си обучение и след това са заминавали да се бият в чужди страни.

Залегнали в окопите на фронта, те трябвало незабавно да изскачат, щом чуят свирката на офицера, да се хвърлят като бесни под кръстосания огън на вражеските картечници, знаейки, че всеки миг могат да загинат. При това да загинат за цели и идеи, които невинаги са знаели и разбирали.

Нямам отговор на въпроса как е възможно милиони мъже да минат през ада на тези четири безкрайни години. Дали те са самоотвержени герои, защитници на някаква висша кауза, или напротив, наивни жертви на някакъв адски механизъм – това трябва да реши читателят. Но се надявам, че книгата ми ще спомогне да осъзнае преживяванията на тези мъже, които с върховната си саможертва заслужават нашата признателност и възхищение.

Превод Петко Вълков

*Из книгата „Всичко, което трябва да се знае за първата световна война 1914 – 1918. Сражения, личности, пълководци и решаващи събития от  войната, която промени историята на ХХ век.“ (ИК „Сиела“). Хесус Ернандес (1966) е историк и журналист от Барселона, автор на „Стоте най-интересни истории от Втората световна война“, „Загадки и мистерии на Втората световна война“, „Операция Валкирия“ и др.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.