Един предсмъртен танц… урок по живот

Снимки: Иван Бакалов

В края на февруари Шабленското езеро изглежда студено красиво. Покрито с лед, но големи пространства тук-там край брега вече са размразени и разни видове патици, оцелели от тежките студове и набезите на ловците, плахо се радват на затоплянето, сякаш не вярват, че зимата отминава.
Слънцето огрява през тънки облаци, като през матово стъкло, и създава особено пролетно усещане.

Наближавам с фотоапарата до малко заливче и десетки черни птици бързо бързо тръгват към средата на езерото, за да избегнат срещата с двуного като мен, от което всичко може да се очаква. Разполагат се на безопасно разстояние, 50-ина метра по-навътре, край лениво сгушени върху леда пойни и неми лебеди.
Една от черните птици обаче продължава да си седи накрая, на 10-ина метра от мен, плува между изсъхналите тръстики и забива човка тук-там из водата. Лиска. Така я наричат. С характерно бяло петно на челото и бяла човка. Нещо като малка патица, но не съвсем. В народния език я наричат черна водна кокошка. Колко прозаично.

Зарадван като ловец, доближавам и започвам да снимам. През телеобектива тя е съвсем близо, сякаш се вижда радостта й от пролетта. Забива човка във водата, вдига глава и пийва вода, плава с някакво спокойствие насам-натам из малкото заливче. Снимам, снимам, улавям я във всякакви пози. Вече не ми е интересно и обръщам обектива към лебедите и групата лиски на леда по средата.

След малко лиската се оживи. Разперва се, изплясква с криле. Започва да се протяга във водата като котарак на слънце. Разпъва едно крило, потапя го и поляга настрани. Седи така дълго, като че ли прави йогийски упражнения. После се върти във водата и надува перушина, къпе се, също като врабците, когато цамбуркат и пърхат в локвите.
Някак ти става радостно на душата – пролет иде.
Наснимах се.

Удовлетворен, преставам да й обръщам внимание, вдигам нагоре обектива и почвам да щракам някъде нависоко белочелите гъски, които прелитат на ята напред-назад край морския бряг, сякаш репетират за голямото отлитане на Север. Красота.

Поглеждам пак към лиската. Някак е замряла. Стои все по дълго в една и съща поза, с протегнати неестествено крила. Потопя бавно глава във водата и остава дълго така. После се извръща настрани, полегнала. Пак потапя глава, после се отпуска неподвижно.

Минаха няколко минути, докато осъзная, че птицата умря.
Продължи да лежи във водата, с наклонена глава, полупотопена, едното око към небето, другото към дъното на езерото.

Ей така, умря без никаква причина. Изпълни някакъв свой танц на смъртта, сбогува се с живота, пролетта, езерото, и се удави. Сега чак осъзнах, че тя неестествено дълго държа главата си във водата. Сякаш наистина се самоуби.

Странно. Тази птица е преживяла седмици наред студове с минус 10 и минус 20 градуса, когато всичко е замръзнало, няма откъде да пийне капка вода, не може да изрови нищо за ядене от дълбокия сняг. Оцеляла е от стрелбите на ловците, които идват тук заради гъските. Наоколо покрай гилзите от ловни патрони се виждат и черни тела на простреляни лиски, ударени покрай патиците. Лиските ловците не ги взимат. Просто ги оставят по земята край езерото.

И сега, когато лъхна пролетта, когато водата се показа и ледът отстъпи, една лиска, някъде в Шабленското езеро, някъде край Черно море, реши да се самоубие. Някакъв неумолим часовник в нея е казал – айде, твоето време на тази земя изтече. И тя изпълни своя танц за сбогуване.

Снимки: Иван Бакалов
Снимки: Иван Бакалов
Снимки: Иван БакаловСнимки: Иван БакаловСнимки: Иван БакаловСнимки: Иван БакаловСнимки: Иван БакаловСнимки: Иван БакаловСнимки: Иван БакаловСнимки: Иван БакаловСнимки: Иван БакаловСнимки: Иван БакаловСнимки: Иван БакаловСнимки: Иван БакаловСнимки: Иван Бакалов

Питах после орнитолози, показвах им снимки – какво е това? Нещо взеха да ми обясняват, че птицата е била болна, имало паразити и т. н. За всяко нещо има прозаично обяснение. Както и да е.

Но този красив предсмъртен танц някак те кара да се замислиш – защо хората смятаме, че имаме повече право да живеем на тази земя? Като че ли за нас животът е някаква даденост и всичко на тази планета ни принадлежи, създадено, за да го потребяваме, притежаваме… И искаме да живеем колкото се може повече.

И един предсмъртен танц… Нещо като урок по живот.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.