Синдромът „работа в Италия“ поразява Румъния

сп. Осерваторио Балкани е Кауказо

Снимка: Уебшотс

В някои страни, като Италия, секторът на домашната прислуга и грижите за възрастни хора изисква приток от чужди работници. През 2010 г. в цяла Италия имаше 871 000 домашни помощници, регистрирани в Националния институт за социални грижи. От тях 710 000 бяха чужденки, 53 процента от които дошли от Източна Европа, най-вече от Румъния. Броят на домашните помощници от тази страна се увеличи главозамайващо след 2007 г., когато Румъния стана пълноправен член на ЕС.

Тази миграция на работна ръка обаче създава вакуум в системата за социални грижи на страната, източник на миграционния поток. В случая – в Румъния. Там жените, оставили близките си и заминали на работа като домашни помощници в Италия, създават трудности на техните собствени семейства, в които често пъти се налага преразпределяне на семейните роли. Но това не винаги е достатъчно, за да компенсира липсата на тези жени, особено когато в семействата има малки деца или тийнейджъри, принудени да живеят години наред далеч от майките си, с които се виждат само за няколко седмици годишно.

По данни на УНИЦЕФ 350 000 румънски деца живеят сами в родината си заради отсъствието на един или двама родители, заминали на работа в чужбина. Румънските психиатри започнаха дори да говорят за „Синдром Италия“, за да обозначат новото зло, което поразява множество румънски деца, принудени да живеят далеч от майките си, заминали на работа като домашни помощници в Италия. Симптомите на „Синдрома Италия“ са страх, склонност към изолиране и депресия.

През 2007 г. докато италианското министерство на труда се хвалеше, че държавата е спестила шест милиарда евро благодарение на чужденките, които работят като домашни помощници и се грижат за възрастни и болни италианци или за италиански деца, румънското правителство се жалваше, че 17 процента от румънските деца, останали сами в къщи заради миграцията към Италия, са принудени да се обърнат за помощ към румънската система за социални грижи.

Преди време румънка, работеща като домашна помощница в северен италиански град, ми каза, че когато с други румънски колежки се разхождат по улиците, италианците им подвикват: „Ето ги гледачките“. Това дава реална представа как най-често са възприемани тези жени в италианското общество. Там сякаш тяхната идентичност се дефинира само чрез ролята, която изпълняват.

В приемните общества, в които идват да работят тези жени, обикновено има прекалено малко информираност за средата, която те са били принудени да напуснат. Обикновено малко хора си дават смета, че от тези жени се изисква често пъти да направят значителна емоционална инвестиция в работата си, да се посветят на човека, за който се грижат, но без да се обръща внимание на трудностите, които имат тези жени да поддържат и направляват от разстояние отношенията си с техните семейства, най-вече с техните деца.

Тези „пионерки“ на миграцията често пъти са обречени да носят прекалено тежък за плещите им товар, който след дългогодишен труд може да ги доведе до състояние на депресия и на дезориентираност. Много са случаите на подобни жени, които след дългогодишна работа в чужбина като домашни помощници, когато се върнат у дома се нуждаят от психологическа помощ.

Молдовската част на Румъния – селскостопански район, разположен в североизточната част на страната, е една от най-бедните територии. Следователно тя е една от най-засегнатите от „Синдрома Италия“. Тук освен това социалните проблеми са увеличени и от силното семейно разпадане, което се корени в принудителните миграционни политики, наложени по време на социализма.

През 70-те и 80-те години на миналия век много румънци от тази част на страната бяха въвлечени против волята им в масова урбанизация, която почти не взимаше предвид семейните връзки. Така че когато през 90-те години голяма част от държавните предприятия бяха закрити, много румънци от молдовската част на Румъния, вече свикнали с миграцията, се върнаха на село или поеха към чужбина.

Марция Тиберти, която е координатор на дневен център в градчето Буринеисти на неправителствената организация Каритас за молдовската част на Румъния, разказва, че в центъра й са подслонени деца на между 5 и 8 години, с проблемно семейно положение. В повечето случаи техните майки са заминали за Италия или Испания, където работят като домашни помощници.

В този район на Румъния предимно бабите се грижат за внуците си, дори и когато бащите са си вкъщи. Алкохолът и насилието над жените тук са истински социален бич, разказва Марция. „Жените от този край заминават и заради проблеми със съпрузите си. Миграцията стана повод за разрушаването на много семейства. Процентът на разводите тук е много висок“, казва тя.

Но всяка семейна история е различна и няма да е правилно да се правят обобщения. Тук има семейства, които успяват да се реорганизират по ефикасен начин и да гарантират с помощта на парите, идващи от чужбина, бъдеще и образование на децата без майки. Но тук има и семейства, които не устояват на разстоянието и се разделят. Тук има майки, които успяват да общуват дори и от разстояние с децата си и да им изпращат всеки месец голяма част от заплатата си.

Но има и майки, които веднъж излезли в чужбина, прекъсват връзките със семействата и с децата си и ги изоставят на грижите на бабите или на другия родител, без да се интересуват повече от тях. В най-лошия случай децата са оставени на собствените си грижи и са проверявани от време на време от някои съсед или от някои по-голям брат или сестра. Всички тези семейства имат обаче нещо общо. Планирането на семейните бюджети при тях е невъзможно без миграцията и без парите, идващи от чужбина.

Има жени, които успяват да работят в чужбина само няколко месеца на година и през останалото време се връщат у дома, за да бъдат със семействата си. Те печелят по-малко, но достатъчно за оцеляване. Засега обаче само жените, които работят на черно в Италия, могат по-лесно да се връщат при семействата си, защото понастоящем италианските закони позволяват подобна мобилност само на сезонните работници.

Съществува силна взаимосвързаност между италианската система на социалните грижи и тази на страните, от които идват гледачките. Следователно е нужно да се обмислят транснационални политики, които да взимат предвид тези дисбаланси в системите за социални грижи

Все повечето чужденки в Италия, които идват да работят като домашни помощници, показват неустойчивостта на една система за социални грижи в случая на италианската , която от една страна делегира на италианските семейства част от своите задължения осигуряване на грижи за нуждаещите се в обществото , а от друга страна предизвиква много негативни последици върху семействата на тези чужденки.

Само един далновиден поглед, който може да се взре отвъд националните предели на системите за социални грижи и който може да преценява какво се случва тук и какво там, е нужен на все по-взаимообвързания свят, който върви към все-голямо застаряване на населението.

Очевидно е, че срещу застаряването на европейското население, икономическата криза, масовата миграция от Румъния и децата, оставени сами в къщи, няма едно единствено решение, а е необходимо по-скоро да се помисли за цяла една стратегия. Например като се облекчи мобилността на жените, които работят в чужбина – важна стъпка към установяването на една система за социални грижи, която не се интересува само от добруването на определените страни, а на цялата транснационална общност.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.