За големите думи и техните високи ботуши

Едвин Сугарев

Има едно стихотворение на Карл Сандбърг, което започва със следния стих (цитирам го по памет): “Бъди внимателен с големите думи”. Бъди внимателен – продължава големият американски поет – защото високи са ботушите им, дълга е тяхната стъпка, далече ще стигнат, не можеш да ги върнеш назад.

В политиката такова внимание към големите думи де факто липсва – тя всъщност е изкуството да се говорят големи думи без последствия и без покритие. В днешната българската политика пък хептен – между “казана дума – хвърлен камък” и “дума дупка не прави” българските политици категорично са предпочели второто.

Как наричаме човек, чиито думи се разминават с истината? Обикновено или лъжец, или измамник. Как наричаме човек, който непрекъснато и без притеснения мени мнението си – който сутрин казва едно, вечер друго, а на другата сутрин – трето? Най-точното наименование, за което се сещам, е въртоглавец.

А как наричаме хората, които са избрали за министър-председател човек, който във висша степен съчетава горните две характеристики? Тук вече внимавайте с отговора, защото става дума за нас самите.

Налага се да обясня това свое твърдение. Преди десетина дни бях поканен в TV7 във връзка с предстоящото разкриване на досиетата на кредитните милионери. Случи се веднага след скандала в Катар и отсвирването на двама министри от правителството на ГЕРБ – и водещата Люба Кулезич предупреди, че очаква от нас – сиреч от мен и Александър Каракачанов – да коментираме тези събития.

Тъкмо бях започнал своя коментар и в студиото настана смут – бил се обадил Бойко Борисов. След известно суетене го включиха, за да изрази своето негодувание към скромното ми мнение, че отстраняването на министър Трайчо Трайков се дължи на неговата резервираност към проекта АЕЦ “Белене” и на конфликта му с шефа на “Лукойл България” Валентин Златев.

Министър-председателят на България взе думата и не я остави към половин час. Напразно чаках да поспре, за да отговоря на неговите възражения – но не би. И изговори големи думи. Много големи думи – с високи ботуши. Гранирани с обвинения срещу правителството на Иван Костов и подчертаване на позитивните факти от управлението на своето правителство.

Например по отношение на връзката между уволнението на министър Трайков и АЕЦ “Белене”: “България няма по времето на мое правителство да прави българо-руска централа в Белене. Трета година – факт. И никакъв Трайко или Трайчо, или който и да е било, не може да вземе това решение извън мен. Така че тази теза не е вярна.” И в заключение – за да не остане съмнение колко твърдо държи на казаното: “Аз българо-руска централа по време на моето управление в Белене няма да правя.”

Звучи смело и красиво – все едно, че го е казал Стефан Стамболов. По този повод заявих, че ако Бойко Борисов наистина прекрати този пагубен за българската независимост проект, съм готов да му стисна ръката – независимо от всякакви други резерви и недостатъци.

Повтарям същото и сега – но с все по-малка увереност, че това ще се случи. Защото разликата между Стамболов и Борисов е тъкмо в това – че първият е правил това, което казва, докато вторият казва, без да прави – и вероятно си представя, че политиката се състои в самото казване.

Дори и то само по себе си не е малко – при опасна за говорене тема като АЕЦ “Белене”. Още в студиото премиерът се заплиташе в налудните снования на думи с високи ботуши – като обясняваше как още преди месец бил пратил Дянков и Трайков при Путин, за да му кажат, че няма да строим Белене, как сме щели да си доплатим построения вече реактор и да го курдисаме в Козлодуй, как този проект се нуждаел от диверсификация чрез участието на чужди инвеститори и как в същото това време за това дали да се прави Белене или не трябвало да се проведе референдум, защото вече били похарчени милиард и триста милиона народна пара – и той не можело просто да ги хвърли в канала. Ако искате да се вгледате буквално в неговите големи думи – ето ги, с маркираните в тях противоречия:

“Бойко Борисов: Аз изпратих Трайков преди един месец, лично, заедно с Дянков в Москва. Да каже на руснаците, че няма да строим „Белене“ и искам да си вземем да си платим реактора и да си го закараме на „Козлодуй“. Аз лично, сега чувам, че щяла да става смяната, защото сме искали „Белене“, пък Трайчо не бил искал.

Водещ: Чакайте, чакайте малко, защо…

И аз ще предложа и на президента Певнелиев да обмисли каква е възможността да се направи референдум – и за „Белене” и за шистовия газ. Референдум, ако има възможност, разбира се, такава в закона

Но той не е спрян по простотата причина, че да кажеш не на нещо, в което държавата е вложила 1,380 млрд. лева, по което държавата в начало на май, мисля, че беше до 6-и май, трябва да върнем кредит за половин милиард лева, взети за „Белене“. Можете ли да пишете половин милиард, без да го сбъркате. Ние трябва да извадим пари на данъкоплатеца и да ги сложим май месец, да ги върнем, похарчени за „Белене“. И когато някой си казва сложи му кръст на този проект, трябва да знае какви пари са изхарчени. И затова ние се мъчим. Но това със съответно точни, ясни финансово-икономически обосновки. За да мога, като отида в парламента, да кажа, уважаеми господа отляво, отдясно, от центъра, ето така стоят нещата – похарчени толкова народни пари, такъв риск, такива перспективи, такива възможности. Можем да диверсифицираме проекта „Белене“. По какъв начин? Ако се взима гориво примерно от трета страна. Или не можем? Всичко това в момента консултанта HSBC го изписва. И най-вероятно Мартин Димитров от някой шпионин е разбрал някоя страница какво пише и излезе и казва Борисов да го гласи. То не е дошло при мен на масата. Когато дойде при мен, могат да знаят колегите от СДС, ако, разбира се, са сериозни ще поискам или на секретно заседание в парламента, ще поканим Комисията по енергетика и ще им представим това, което сме написали. Това решение за подобен проект, за толкова похарчени пари може да се вземе и от нас, разбира се, но след обществен дебат. И аз ще предложа и на президента Плевнелиев да обмисли каква е възможността да се направи референдум – и за „Белене” и за шистовия газ. Референдум, ако има възможност, разбира се, такава в закона.”

Още докато го слушах в студиото, си мислех как ли ще реагират на това казване Путин и неговата енергийна кохорта. И трябва да призная, че реагираха по най-изгодния за тях начин – с присмех и неразбиране. Сергей Кириенко, президент на “Росатом” заяви пред Интерфакс, че “приблизително един път в месеца длъжностни лица в България дават взаимоизключващи се изявления през медиите”. И допълни, че “преди към всяко българско изказване в Русия се отнасяха внимателно, но поради по-горе посочените обстоятелства днес на тях, на практика, престанаха да им обръщат внимание”.

Надявам се, че си давате сметка за какво става дума. Президентът на компанията, която ще строи руска атомна централа на българска територия, определя премиера на България като “длъжностно лице”, което плямпа каквото му скимне – и заявява, че в Русия са престанали да обръщат внимание на неговите твърдения, че страната му се оттегля от този проект. Това е не само демонстрация на имперско самочувствие, но и публично пренебрежение към националния суверенитет на България – на което обаче никой не е реагирал – включително потърпевшият министър-председател.

Но на него, изглежда, са престанали да му обръщат внимание не само в Русия. Престанали са да му обръщат внимание и в България – след като по нищо не личи току-що назначеният министър на икономиката Делян Добрев да е чул неговия тъй категоричен отказ от проекта. Същият даде много ясно да се разбере, че решение по казуса с АЕЦ “Белене” тепърва предстои. И че то “няма да бъде взето еднолично от правителството, ние ще гарантираме дебати и прозрачност по темата”.

Това не са празни думи – в момента се договаря поредното отлагане на решението с поне четири месеца. Най-малкото е редно да се запитаме каква е логиката да се подписва нова версия на злополучния анекс 12 – след като Борисов първо е проводил още преди месец хабер, че България няма да продължи проекта при тези условия – и след като сам публично и еднозначно е заявил, че по време на неговото управление Белене няма да се строи.

Впрочем и споменатият хабер вече е оспорен. Според руската страна двамата министри наистина са били в Москва, но не са връчили никакъв официален отказ по време на своето посещение. Оспорен е и основният мотив за дългото протакане на българското решение по въпроса – чакането на експертното заключение от HSBC. Според Кириенко под този мотив се крие просто клинчене и отлагане на решението – и изобщо не е вярно, че HSBC не са готови със своите заключения. “Ние имаме сигурна информация, че те са завършили своята работа по проекта” – заяви той. “Те престанаха да искат от нас материали още през есента на миналата година. Аз не знам какви са техните изводи, на нас те не ни ги показват, но знам, че са приключили работа.”

На нас също не ни ги показват същите тези изводи – за които бившият министър Трайков твърди, че е информирал премиера. Не ни показват, нито пък ни казват окончателното решение на България по казуса с АЕЦ “Белене” – въпреки че още преди седмици ни беше обещано такова. Може би защото окончателно решение няма. И защото ГЕРБ се надява да прехвърля горещия картоф от длан в длан, докато дойде време да го прехвърли и отвъд управленския си мандат.

Вместо решение ни казват големи думи. С широки крачки и високи ботуши. Вероятно в момента, в който пиша тези редове, Бойко Борисов нервно крачи из кабинета си и се чуди какви ли ще ги изръси пред Путин – след обещанието да го информира за българското решение относно АЕЦ “Белене”. Дали ще заяви твърдо и категорично, че централата няма да се строи, понеже е икономически неизгодна и опасна за националната сигурност на България – или ще каже нещо по-така, по-плъзгаво и обиколно – а големите думи ще остави за вътрешнополитическа употреба – сиреч за балъците в държавата ни…

Можем само да гадаем, разбира се. Но един детайл от интервюто с Бареков, в което беше анонсирана тази голяма новина, дава известни насоки за евентуалното наше гадаене. “Значи утре ще отрежете руснаците?” – пита Бареков, подчертавайки с това питане героизма на своя big boss. “Дали ще ги отрежа или не, да не правим изводи” – загадъчно отговаря Бойко Борисов.

Защо ли да не правим, след като вече го е казал? Или онова казване от 16-и март – че докато е на власт, Белене няма да се строи – се е стопило като захарен памук в устата му? Или може би е доловил, че големите думи с високите си ботуши този път наистина са стигнали твърде далеч – и сега се чуди как да ги върне?

Кой знае, кой знае… Ще доживеем да разберем. Включително да разберем дали и ние трябва да му обръщаме внимание.

Виж още текстове в сайта на Едвин Сугарев svobodata.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.