Хърватия – новият балкански любимец на САЩ

в. Виесник

Ръководителката на хърватската дипломация Весна Пусич и американският държавен секретар Хилари Клинтън се срещнаха във Вашингтон миналата седмица и според информациите било договорено Хърватия да подкрепи кандидата на Литва за поста председател на Общото събрание на ООН.

Общите неща са известни – американско-хърватските отношения са по-добри отвсякога. Вашингтон със задоволство следи напредъка на Хърватия и приближаването към ЕС и смята, че Хърватия днес е лидер в Югоизточна Европа. Всичко това бе повторено и на срещата на американския държавен секретар Хилари Клинтън с новата шефка на хърватската дипломация Весна Пусич във Вашингтон.

Срещата, ако може да се съди по показаните кадри, е била сърдечна. Подчертано било, че става дума за приятелски разговор между представители на две държави, в който най-могъщата световна сила прави и комплименти на малката европейска държава. От по-новите неща е това, че интензивно се работи за премахването на визите за хърватските граждани, които пътуват в САЩ. Министър Пусич не можа по-подробно да съобщи за възможните срокове, но се получи впечатление, че американската администрация иска и в този план да се постигне напредък, което би било още един знак, че Америка включва Хърватия сред онези държави, които задоволяват демократичните стандарти на най-могъщата световна сила.

По време на срещата Клинтън-Пусич Хърватия получи комплименти за съдействието си в мироопазващите мисии на НАТО, преди всичко в Афганистан. Това е нещо, което винаги се повтаря на срещи на американски и хърватски представители в последно време. Америка особено цени хърватското ангажиране, но и качествата на хърватските войници, които участват в мисиите. Така Хърватия се утвърди като компетентна нова членка на НАТО, което за Америка е важно и ценно. За това ще се говори и на среща на върха на военния съюз в Чикаго през май.

Изглежда обаче, че цялата концентрация на Вашингтон сега е насочена, когато става дума за Хърватия, към отношенията в региона. Америка е в изборна година, когато престава да се занимава с онези части на света, в които има мир и където американските интереси не са приоритет, но Югоизточна Европа по някакъв начин винаги остава приоритет. Преди всичко в желанието наистина да се стигне до решения, които на тази неспокойна част на света да дадат малко по-добра перспектива. А в това евроатлантическата интеграция е приоритет и сега Хърватия е на път да приключи процеса. Тя вече е член на военния съюз, а след малко повече от една година би трябвало да стане пълноправна членка на ЕС.

Това са достатъчни козове Хърватия днес да бъде най-интересният американски партньор в Западните Балкани, където все още съществуват многобройни нерешени проблеми. От Босна и Херцеговина, която не функционира като обща държава, до Косово и Сърбия, които закопаха наоколо военните секири, но никога не се знае. Македония сякаш е история, която вече не интересува никого особено, а Черна гора понякога блесва с някоя добра новина, но не за дълго.

И това е положението в Югоизточна Европа, в която единствената успешна история е именно Хърватия. Това се знае добре от Вашингтон и оттам се появяват изявленията за лидерството. А Хърватия не е много въодушевена от тази роля. Защото когато се спомене лидерство, Хърватия по някакъв начин се дистанцира и не иска да влиза в някаква особена рамка, с която Загреб да дава акъл на другите.

Хилари Клинтън получи покана и за тазгодишната среща на високо равнище в Дубровник, на която ще се говори за положението в региона. Ако Клинтън дойде, форумът със сигурност би бил едно силно послание към Югоизточна Европа, че Америка е заинтересована нещо наистина да се задвижи и в други страни от бивша Югославия, които осъзнават, че ще им трябват поне десет години да достигнат Хърватия в сегашната й фаза.

Във Вашингтон скоро ще пристигне новият хърватски посланик Йошко Паро, който донеотдавна бе съветник на президента Йосипович за външната политика. Става дума за опитен дипломат, който години наред бе посланик в Лондон, а за по-кратък срок в Хага. Бившата власт искаше да пробута през малката врата кадровото си решение за Вашингтон, но предложението бе неприемливо. Ставаше дума за дипломат с неоспорими знания и професионализъм, но той никога не се бе занимавал с Америка, а с региона. Така Хърватия известно време нямаше посланик във Вашингтон след заминаването на Колинда Грабар-Китарович в Брюксел.

Вашингтон и Загреб днес си сътрудничат много качествено. Именно тази седмица хърватското правителство взе решение за бойкот на вноса на петрол от Иран, което със сигурност е прието добре във Вашингтон. Но това, което за Загреб е особено важно, е, че никой в тази част на света не гледа на Хърватия като на „американски сателит“, който само слуша своя по-голям и могъщ партньор.

Хърватската външна политика е прозрачна, прозрачни са и целите и интересите на тази политика в Европа и по-далеч. Хърватия, разбира се, е благодарна на Вашингтон за подкрепата, която й оказа на финиша за влизането в НАТО и по времето, когато преговорите с ЕС бяха блокирани заради Словения. Всички се надяват, че няма да бъде необходима някаква особена подкрепа и във финиша на ратификацията при всички дискретни изявления, че Хага и Лондон внимателно следят какво се случва с бъдещото изпълнение на реформите в Хърватия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.