Ентусиазмът за шистовия газ в Европа гасне

Блумбърг

Момент от протестите срещу шистовия газ в София. Снимка: Евелина Маринова, Фейсбук

Най-голямата надежда на Европа за бум на добива на шистов газ постепенно угасва. Компаниите, които правят проучвания в Полша, се сблъскват с нарастващи данъци, липса на оборудване и скали, които са по-трудни за пробиване от очакваното.

Въпреки че шистовият газ може да помогне на Полша да намали своята зависимост от доставките от Русия и да понижи сметката си за „синьо гориво“, предложение на правителството за данъчно облагане на добива заплашва да ограничи инвестициите. Празни кладенци на Exxon Mobil охладиха оптимизма, който накара двайсетина компании да си издействат разрешителни.

Правителството призна миналата седмица, че е възможно залежите на шистов газ да са по-малки от изчислените количества, а цената на добива – почти три пъти по-висока, отколкото в Съединените щати.

„Растежът на (сектора) в Полша ще е по-бавен в сравнение със САЩ, защото ще е необходимо да бъде построена инфраструктурата, която вече бе налице в (Съединените щати)“, обяснява Лора Лопахър – петролен и газов анализатор за Jefferies International в Лондон. „Знаем, че газът е там, но не е ясно дали той може да бъде извличан на цена, която е рентабилна“, обобщава тя.

Exxon, Chevron и ConocoPhillips придобиха права в Полша, като очакваха в най-голямата икономика в Източна Европа да бъдат разработени находища на шистов газ, подобни на залежите, които преобразиха изоснови енергийния сектор в Северна Америка и превърнаха Съединените щати в най-големия производител на природен газ в света.

Американската агенция за енергийна информация обяви миналата година, че в Полша може да има 5,2 трилиона кубични метра шистов газ – количество, достатъчно, за да задоволи вътрешните потребности за период от 300 години. По-голямата гъстота на населението и по-силното природозащитно лоби в Европа правят „дупченето“ по-трудно, отколкото в САЩ.

Франция и България забраниха хидрофракинга – предизвикващия спорове метод, при който биват използвани вода, химикали и пясък, за да бъде „отворена“ шистовата скала.

Много разлики

„Има много разлики между Полша и САЩ, когато става дума за геологията и количеството данни от проучвателните кладенци“, обръща внимание Аркадиуш Вицик – директор на енергийния отдел на Fitch Ratings. „Технологията ще трябва да бъде приспособена и първоначалната цена на добива ще бъде по-висока“, предупреждава той.

Полският геоложки институт понижи миналата седмица изчислените резерви на газ в страната с 85 % въз основата на анализ на данните от кладенците, изкопани между 50-те и 80-те години на 20-и век. Неотдавнашно сондиране на шистови пластове донесе разочарования. Exxon съобщи през януари, че от два проучвателни кладенеца не е потекъл достатъчно газ, така че да бъде рентабилно разработването им. Добивът от находища, където са „дупчили“ 3Legs Resources и BNK Petroleum, не се оказа толкова голям, колкото от подобни находища в Съединените щати.

Още проучвания

Рeзултатите от някои проучвателни кладенци разочароват, а Полша планира да въведе идния месец данък върху добива на природен газ. Правителството иска приходите от енергийния сектор да укрепят държавните финанси и обмисля да създаде суверенен фонд, подобен на норвежкия.

Компаниите, които извършват проучвания, твърдят, че полският кабинет действа прибързано и че са необходими още проучвания, за да бъде установен потенциалът за добив на шистов газ. Макар Полша да издаде 109 лиценза, бяха завършени едва 13 от 127-те обещани кладенци от компаниите до 2017 година.

„Предлагането на проектозакон може на този етап да е вредно за проучванията, като се има предвид, че размерът на инвестициите и цената на потенциалния добив все още не са известни“, предупреждава Марчин Жемба – генерален мениджър в полска група от бранша, сред чиито членове са Exxon, Chevron и водещата газова компания в страната Polskie Gornictwo Naftowe i Gazownictwo.

Властите чуват критиките от сектора. „Като правителство ние трябва да улесняваме развитието на (добива на) шистов газ“, даде да се разбере министърът на държавното съкровище Миколай Будзановски на пресконференция във Варшава миналата седмица. „Най-лошото, което можем да направим, е да предложим мерки, които ще забавят проучванията“, предупреди той.

Пробиване на скали

Използването на метода хидрофракинг, който според критиците поражда риск от замърсяване на подпочвените води, увеличи добива на природен газ в САЩ с 21 % през последните три години, като понижи цените до 10-годишен минимум. За сравнение „синьото гориво“ е около четири пъти по-скъпо в Европа.

Необходимо е да бъдат открити нови методи и инструменти, за да бъдат пробити някои скали в Европа и Китай, а много находища може да се окажат неподходящи за техниките на „дупчене“, които проработиха в Съединените щати, каза на 8 март главният изпълнителен директор на Exxon Mobil Рекс Тилърсън.

„Ние трябва първо да установим колко газ има и какви капиталови разходи са нужни, за да бъде добиван той, и едва тогава да се опитаме да предложим уместен фискален режим“, призовава Пьотър Дженчоловски, анализатор на Credit Suisse Group, който работи във Варшава.

Добивът на шистов газ в Полша струва повече, отколкото в САЩ, отчасти заради по-голямата гъстота на населението, твърди Schlumberger – най-големият доставчик в света на технологии и услуги в петролния сектор.

Селски пътища

Цената на пробиването на двукилометров хоризонтален кладенец в Съединените щати струва средно 3,9 милиона долара, срещу 11 милиона долара в Полша, направи сравнение през ноември Питър Рихтер – мениджър за неконвенционалните технологии и маркетинга в компанията. Някои полски кладенци са дълбоки до 3600 метра.

Компаниите, които правят проучвания, са принудени да използват еднолентови селски пътища, за да транспортират части от тежащите 1500 тона сонди. Тъй като голяма част от въпросните шосета са проектирани да издържат превозни средства до 15 тона, са необходими повече време и пари, за да бъде свършена тази работа.

„Налице е проблем с липсата на подходяща инфраструктура, което удължава времето за преместване на сондите от един кладенец до друг, до седмици, при дни в САЩ“, отбелязва Дженчоловски. Не всички кладенци в Полша обаче се оказаха провал.

Миналата седмица ConocoPhillips се възползва от опция да купи 70 % от три концесии, дадени на 3Legs Resources, след компания на остров Ман, която се занимава с проучвания, прокопа изгоден хоризонтален кладенец в басейна на Балтийско море. „Все още е възможно шистовият газ в Полша да промени играта за енергийния сектор в страната въпреки разочароващите изчислени резерви“, допуска Аркадиуш Вицик от Fitch.

Синхронизиране на законодателството

Докато Полша привежда своето законодателство в съответствие с ръководните насоки на Европейския съюз, всички разрешителни за проучване и добив на петрол и газ в страната трябва да бъдат издавани на търг, според министерството на околната среда. А за проучване са давани на принципа на първата заявка.

„Друг негативен фактор е несигурността, идваща от натиска, който оказвания ЕС, разрешителните за проучване и добив да бъдат издавани отделно, за разлика от сегашната схема, при която компаниите, извършващи проучванията, имат сигурност за контрола върху добива“, твърди Марек Матрашек – шеф на консултантската фирма CEC Government Relations, която съветва компании, които имат делови отношения с правителството и работи във Варшава.

„Решено бе правата, придобити от инвеститорите, да бъдат спазвани“, даде да се разбере миналата седмица Пьотър Возняк – заместник-министър на околната среда и главен геолог на Полша.

Каквото и да е количеството на полските резерви, компаниите от сектора все още не се предават. „Нуждаем се от десетки, ако не и от стотици кладенци, преди да можем да преценим потенциала на Полша за (добив на) шистов газ“, подчертава Том Май – мениджърът за страната на Talisman Energy от Калгари, Канада, компания за проучвания за петрол и газ. „Кладенците трябва да са на километри, а не на десетки километри един от друг, както е сега, за да бъдат изчислени напълно резервите“, аргументира се той.

БТА

Здраве, Наука & TexСвят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.