Какви партии ще изникнат в Русия?

РИА Новости

Полицията арестува опозиционера Алексей Навални след митинга на Пушкинския площад. Снимка: ридус

Скоро в Русия ще има няколко десетки регистрирани партии вместо днешните седем. Този експлозивен ръст със сигурност ще внесе оживление в политическия пейзаж на страната, но какви ще са реалните последици? Ще успеят ли новородените и възкресени от небитието субекти на политическата борба да станат достойни конкуренти на съществуващите структури?

През април ще влезе в сила нов закон, облекчаващ процедурата за създаване на политически партии. Текстът вече мина три четения в Държавната дума, в края на март ще влезе в Съвета на федерацията и ако няма изненади, идния месец президентът Медведев ще го подпише – като един вид политическо завещание.

Занапред една партия ще може да бъде регистрирана при условие, че има поне 500 души членска маса, и то от половината субекти на Руската федерация.

„Първичният бульон“

Думата единодушно прие закона на трето четене, но политици и аналитици оценяват различно перспективите за бъдещо партийно строителство. Мнозина опозиционни политици като Генадий Гудков и Борис Немцов твърдят, че политическото поле преднамерено се размива с множество партии, включително партии спойлери * и партии еднодневки, каквито ще се появят скоро след влизането на закона в сила.

„Законопроектът ще създава нова линия на разцепление в страната на етническа или верска основа, тъй като насърчава формирането на междурегионални партии, примерно в Кавказ и Поволжието. В крайна сметка ще има много етнически партии, което ще отблъсква хората на етническа почва“, критикува закона от различна позиция лидерът на партия „Яблоко“ Сергей Митрохин.

Според някои експерти най-важното е да бъде осигурена юридическа възможност за съществуване на партиен „първичен бульон“, а останалото ще дойде после от само себе си – зависи доколко ще е готово за това гражданското общество в Русия. Новаците имат нужда от бързи успехи „Държавата реагира на нуждите на обществото. Всички желаещи да участват в политическата борба ще получат тази възможност. Властта не носи отговорност за последиците от приемането на закона“, смята политологът Йосиф Дискин, председател на комисията за развитие на гражданското общество към Обществената палата.

„Властта не е отговорна за това, че либералните среди не са способни да укротят личното си високомерие и собственото си его, за да се обединят в една влиятелна партия – заявява експертът. – Политиците, които не могат да потиснат амбициите си, трябва „да си обират крушите“ от политическото поле.“ Дискин обаче признава, че в страната има либерален електорат – към 15 на сто, и че той ще нараства. Новите партии ще трябва според него да се изявят на общинско равнище – на изборите за местни законодателни органи, а след още пет години и на изборите за Дума.

Сходно е и мнението на Александър Кинев, ръководител на регионалните програми към Фонда за развитие на информационната политика. Експертът смята, че предимствата на новия закон са очевидни, а опасенията – безпочвени. За разлика от положението отпреди 15-20 години общата политическа култура в страната вече е по-голяма и електоратът няма да гласува за явни политически аутсайдери и просто за партии с оригинални имена.

Затова наличните вече партийни структури при всяко положение ще имат сериозна преднина, а новите партии ще имат нужда от бързи и ярки успехи, каквито може да натрупат на общински избори и избори на градски кметове. Междувременно за изграждане на нови партии се говори твърде активно по всички идеологически флангове на руската политика. Министерството на правосъдието съобщи, че заявки за регистрация са подали над 70 инициативни групи.

Левият фланг

Михаил Горбачов заяви, че се кани да възроди Социалдемократическата партия, макар че той самият не смята да я оглави. Идеята му бе подкрепена от бизнесмена Александър Лебедев, ръководител на Националната резервна корпорация и издател на „Новая газета“ съвместно с Горбачов.

Партията, създадена през 1991 г., преживя оттогава разцепления и обединения, регистрация в правосъдното министерство и отказ да бъде регистрирана. Сайтът й се поддържа и до днес, но последната новина датира от 4 септември 2004 г. За „социалдемократическия“ бренд претендират и други хора. Левите сили, участвали в кампанията „За честни избори“, заявиха, че създават нов обединителен проект – Социалдемократически съюз.

Новата коалиция включва и представители на парламентарни партии (Генадий и Дмитрий Гудкови от „Справедлива Русия“, техния съпартиец Иля Пономарьов, комунистката Елена Лукянова), и лидери на извънсистемни политически сили като Сергей Удалцов и Михаил Делягин. Те провъзгласиха създаването на надпартиен съюз. Инициаторите на проекта поканиха в него и компартията, но тя засега отказва.

Пономарьов разглежда като възможен съюзник на новата формация и движението „Антифа“. Скицираната програма на Съюза се базира върху класическите общоевропейски леви идеи за национализиране на природната рента и управляващите компании от жилищно-комуналния сектор, за въвеждане на прогресивно данъчно облагане. Освен това – в случай че обединението получи мнозинство в Думата, се предлага да бъдат лустрирани всички членове на партията „Единна Русия“ и служителите от правоохранителните органи.

Пономарьов и Гудков заявяват, че те няма да са партия, а ще координират левите сили по време на общински и регионални избори. Още на дебатите по време на президентската кампания лидерът на „Справедлива Русия“ Сергей Миронов и водачът на комунистите Генадий Зюганов договориха създаването на предизборен блок (при все че законът не предвижда тази възможност) и евентуално обединяване в бъдеще. Днес впрочем избягват да си спомнят за това.

Сергей Удалцов още не е решил дали да регистрира своя „Ляв фронт“ като отделна партия. Преди изборите той бе обявил, че подкрепя Зюганов и едва ли не се връща в лоното на комунистическата партия. След тях получи много различни предложения, включително да стане член на „Справедлива Русия“. Сега комунистите обвиняват Удалцов, че не бил последователен – щом сам се нарича социалдемократ, какъв комунист е той?

В левия спектър е прието да се включват и екологическите партии. Предстоящото създаване на „Алианс на зелените“ бе обявено от Олег Митвол, бивш заместник-ръководител на федералната служба по природоползването. За база на организацията ще послужи движението „Зелена алтернатива“, формирано през 2009 г. малко преди чиновникът да бъде уволнен от природозащитното ведомство. Учредителният конгрес на „Алианса“ е насрочен за 24 април.

Освен това в правосъдното министерство е подала заявка партията „Зелените“ – тя съществуваше и преди, а после се вля в „Справедлива Русия“. Днешният й лидер – бизнесменът Анатолий Панфилов, по-рано бе председател на движението „Кедър“, също било някога партия. Намерение да създаде собствена партия оповести и Евгения Чирикова, лидер на Движението в защита на Химкинската гора. Според активистката обаче нейната организация няма да е само екологична, а ще се занимава и с други въпроси.

Десният фланг

Като най-очаквано събитие на десния фланг се очертава предстоящото създаване на партия от милиардера Михаил Прохоров. Името й все още не се знае – в момента го избират на съответния интернет сайт с общонародно гласуване. Партийната програма очевидно ще се опира на положения от програмата на олигарха като кандидат-президент.

Засега остава неясно дали в партията ще членува бившият финансов министър Алексей Кудрин. Той създава собствен Фонд в подкрепа на гражданските инициативи, но неотдавна заяви, че е готов да сътрудничи с Прохоров. Бившият министър не уточни формата на това сътрудничество. Но вече бе съобщено, че в тази партия ще влязат бившият министър на труда и социалното развитие Александър Починок – сенатор от Пермския край, Артьом Бектемиров – съсобственик на аптечна мрежа, и още неколцина едри бизнесмени.

Любопитно е, че сред най-видните лица в оргкомитета на прохоровската партия е Евгений Ройзман, заради когото Прохоров навремето фактически бе изгонен от партия „Справедливо дело“. Основател на фонда „Град без наркотици“, Ройзман е твърде популярен в най-различни среди от обществото. Собствените му възгледи обаче, строго погледнато, са доста далеч от класическия либерализъм. По-скоро заслужава да бъде наречен православен консерватор. Прочее тук безспорно има вътрешно противоречие.

Партията на народната свобода (ПАРНАС), на която бе отказана регистрация и отказът бе потвърден наскоро от Московския градски съд, ще обсъди по-нататъшната си стратегия на конгрес през април. Междувременно правосъдното ведомство заяви, че смята да регистрира Републиканската партия, сред чиито съпредседатели е и съпредседателят на ПАРНАС Владимир Рижков. Предстои да бъде разгледан въпросът с Руския народнодемократичен съюз на Михаил Касянов, друг съпредседател на ПАРНАС.

Националистите

Партийно единство не проличава засега и в редиците на националистите. Днешното националистическо движение „Руснаците“, създадено, след като бе забранен „Славянският съюз“ на Дмитрий Дьомушкин, ще престане да съществува. Лидерът на Движението против нелегалната имиграция (ДПНИ, също забранено) Александър Белов се разбра с Дьомушкин двамата да учредят партия. Името й още не се знае.

Друг националистически тандем вече избра как да нарече организацията, която формира. Бившият член на ръководството на ДПНИ Владимир Тор и координаторът на „Руското обществено движение“ Константин Крилов ще създадат Националдемократическа партия на Русия, в чиято структура ще влезе и „Руският граждански съюз“ на Антон Сусов. Крилов и Тор поканиха в надзорния съвет на своята организация Алексей Навални и Владимир Милов (известни блогъри и опозиционери). И двамата впрочем отказаха.

Навални обясни, че не желае в близко време да се включва в никакви политически обединения и смята изцяло да се посвети на борба с корупцията, а Милов заяви, че ще се опита да регистрира собствената си партия „Демократичен избор“.

Списъкът с националистически партии обаче не се изчерпва дотук. В средата на януари например професор Валерий Соловей, доктор на науките и завеждащ катедра „Връзки с обществеността“ в Московския държавен институт за международни отношения, съобщи, че има намерение да формира партия „Нова сила“. Плановете му все още са в сила. При това Соловей отказва да се включи в други, по-големи националистически обединения. Ще отбележим, че от времето на партия „Родина“, станала през 2006 г. част от „Справедлива Русия“, досега сред руските партии не е имало „официални“ националисти.

„Без название“

Останалите по-дребни политически организации представляват крайно пъстра палитра и носят най-разнообразни, понякога чудати наименования. Често няма възможност човек да разбере към кой точно фланг спада една или друга от тях. Ситуацията наподобява т. нар. киберскуотинг, когато при разпределяне на национални интернет домейни ловки бизнесмени се опитваха да запазят за себе си най-примамливите имена с цел после да ги препродават. Трудно е впрочем да кажем кому би потрябвала партия „Без название“ – а в Министерството на правосъдието има и такава заявка.

БТА

* Руски коментатори наричат така партиите, създавани според тях от една или друга политическа сила като инструмент за борба с конкурентите по време на предизборни кампании – б. р.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.