АЕЦ “Белене” приключи още като се отказа RWE. Защо немците избягаха?

Работници демонтират съоръжения от стария строеж на АЕЦ „Белене“. Снимка: Булфото

През октомври 2009 г., няколко месеца след като правителството на Борисов дойде на власт, германският енергиен концерн RWE, който беше предвиден за съдружник на държавата с 49% в бъдещата АЕЦ “Белене”, официално обяви, че се оттегля от проекта.

Това беше лош сигнал за всички други потенциални инвеститори и реши съдбата на централата, но у нас не беше разтълкувано точно така. Започнаха оптимистични изказвания от страна на правителството, че ще търсят други инвеститори. И дори по-късно представиха такива със символично участие. Но впоследствие единствено Русия прояви сериозен интерес като инвеститор и предложи  кредити, за да се построи централата.

На пресконференция през октомври 2009 г. изпълнителният директор на Български енергиен холдинг Галина Тошева обяви, че германската компания RWЕ излиза от проекта АЕЦ „Белене“ заради „финансово-икономическата криза в световен мащаб“ и „непостигането“ на два от етапите по проекта, включени в споразумението – окончателен договор с изпълнителя и финансово структуриране на проекта. Изявлението й отчасти отразяваше писмото на RWE, с което те обявяват на българската страна решението си.

В немския печат по онова време има публикации, че RWE участва в рисков проект за АЕЦ в земетръсен район, поради това компанията е атакувана и от зелените. След като RWE  се оттегли от българския си проект, немският печат писа, че причината е увеличаващите се разходи по АЕЦ “Белене“.

В някои немски издания се промъква допълнение, че причините са и заради намерения на оформящата се нова власт в Германия да възстанови част от собствените атомни мощности, което променя значително политиката на енергийната компания. По-късно, след аварията в Япония, Германия се отказа от ядрената енергетика и прие план за постепенно закриване на атомните централи. Това обаче не накара RWE да се върне към проекта “Белене”.

Оттеглянето на RWE беше донякъде предизвестено и очаквано от много експерти. Дори тогавашният министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви, че RWE нямат никакъв регламентиран ангажимент към проекта и всеки момент могат да се оттеглят от него. Ядреният експерт Георги Касчиев още през 2008 г. в интервю за e-vestnik предупреди, че финансовата криза пак ще спре проекта „Белене“ (виж тук). Но в българските медии, силно мотивирани финансово от ядреното лоби у нас, се поддържаше оптимистичен тон колко изгодно ще е построяването на АЕЦ в Белене.

Преговорите за подписването на основния договор между НЕК и RWE за прехвърляне на акциите са се проточили почти година. Забавянето е основно заради пазарлъците с руския изпълнител “Атомстройекспорт“ как да се изчислява оскъпяването на проекта. За ядрената част е подписан договор с изпълнителя за 3.997 млрд. евро, но с възможност за индексация на сумата.

Ръководителя на RWE Юрген Гросман изпраща официално писмо до изпълнителния директор на НЕК Георги Миков и до министър Трайчо Трайков, в което обяснява защо германския енергиен гигант се отказва от участие в АЕЦ „Белене“.

В писмото Гросман казва: „Състоянието на проекта „Белене“ беше обсъждано на различните последни срещи, отчасти и на най-високо равнище. Въпреки достатъчно конструктивното отношение и усилията на всички страни и особено на новото българско правителство, оглавявано от министър-председателя Борисов, е необходимо да се признае, че ключовите етапи, съгласувани в Договора за съвместно предприятие между НЕК и RWE, не бяха достигнати… От RWE многократно са подчертавали необходимостта от цялостна финансова концепция за проекта, което е от „изключително важно значение в контекста на световната финансова и икономическа криза“.

Непредубеденият читател може да съпостави това с думите на бившия министър Румен Овчаров в парламента вчера, който се обърна към правителството: “Спирате икономически най-изгодния проект в областта на атомната енергетика в момента!”

В тогавашното си писмо шефът на RWE Гросман отбелязва успокоително, че в определени области са постигнати успехи. „Например, съвместната проектна работа с НЕК потвърди, че техническият проект на реактора тип АЕЦ-92 на руския доставчик „Атомстройекспорт“, а също предназначението на площадката „Белене“, отговарят на съответните високи международни изисквания“.

Който чете внимателно това писмо, разбира, че с проекта за АЕЦ “Белене” има сериозен финансов проблем. Но и след оттеглянето на RWE у нас продължават да търсят варианти за строителство, да се пазарят за цената с Русия.

Точно в този период Борисов става защитник на АЕЦ “Белене” и изтърсва репликата, че ако не я построим, цената на тока ще скочи 18 пъти, което е абсурдно. А на едно изказване на министър Трайков, че готовият реактор може да се сложи в АЕЦ “Козлодуй”, Борисов гневно реагира в предаването “Нека говорят” по бТВ – “Това да не е бидонче, да го преместим”. Сега обаче правителството лансира точно идеята на Трайков.

Евентуалната цена на АЕЦ „Белене“, която се е обсъждала от експерти, варира между 4 и 10 милиарда евро. 4 млрд. евро обаче е номиналната цена, на която подписан договорът, без оскъпяването във времето, без утежнения с лихви по кредити и др. Към цената трябва да се прибави задължението на държавата да построи електропреносна мрежа, оценявана на около 600 млн. долара (последно премиерът Борисов каза в министерския съвет, че цената за това ще е 1 млрд. лв.). След аварията в Япония се очерта ново тежко поскъпване, този път от изисквания за застраховки и застрахователи, също и от нови изисквания за безопасност.

АЕЦ “Белене” е проектирана в началото на 80-те години, но в края на 80-те проектът е замразен, пак по финансови причини. Размразен е от кабинета на Симеон Сакскобургготски като алтернатива заради закриването на старите блокове в АЕЦ “Козлодуй” при приемането на България в ЕС.

Дори към 2005 г. започва финансиране на проучвания и експертизи. Към онзи момент, преди кризата и аварията във Фукушима, проектът изглежда финансово оптимистично. Конкурс за строителството обаче е обявен при следващия кабинет на Станишев. Тогава министър на икономиката и енергетиката е Румен Овчаров. Условията на конкурса са такива, че дават предимство на “Атомстройекспорт” (да довърши стария проект на вече построената площадка), канадска фирма се отказва, а подава оферта и “Шкода Алианс”, в която пак има руско участие.

Изпълнението на строителството е поверено на „Атомстройекспорт“, договорът е подписан в началото на 2008 г. Учреден е оператор на проекта, който трябва да финансира строителството и експлоатацията на АЕЦ – Belene Power Company, в която 51% държи НЕК, а 49% – RWE. Според плановете втората българска АЕЦ трябваше да заработи през 2014 г.

След като RWE се оттегли, не се намери друг инвеститор, освен Русия. Ако правителството беше приело предложението на Русия, в България щеше да има руска атомна централа и като собственост, като за страната щеше да остане само ядреният риск. Плюс задължението държавата да построи електропреносна мрежа за нова АЕЦ и да изкупува ток, чиято цена не се знае докъде ще достигне.

При това положение отказът от АЕЦ “Белене” е много логичен.

Експерти предупреждаваха още нещо, за което не им даваха думата – че ако се построи нова АЕЦ, поради натрупването на две големи ядрени мощности (в Козлодуй и Белене), те не могат да работят на пълен капацитет. И тогава ще трябва да се спира или да работи на по-малка мощност старата АЕЦ в Козлодуй (с по-евтиния ток), за да може да се изплаща новата (с по-скъпия). Излишъкът на ток без налични дългосрочни договори за износ също така заплашва развитието на водни, слънчеви, вятърни и др. екологични централи.

Както и да е. Драмата с АЕЦ “Белене” приключи. Но дали наистина приключи? Заинтересовани политици вече се заканват, че като падне Борисов от власт (което е неизбежно) ще подновят проекта. Дори самият Борисов може с лекота да обърне пак палачинката и да каже – намерихме инвеститор и т. н.

Уви, повече от 30 години този проект не може да бъде завършен. Очевидно има непреодолими причини, които не зависят от правителства и режими. Дори предишното правителство, което най-активно поддържаше проекта, не успя да го задейства и да започне строителството. Само наляха пари на разни консултанти и проектанти, за да си разпределят комисионите.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.