През България – в страната на ченгетата

в. Утрински весник

По пътя към Европа взехме от българите само паспорти и рецепта за прочистване. Не изминаха и два дни, откакто ви пожелах „добре доши в страната на ченгетата“, когато пристигна новината, че дотам най-лесно и най-бързо се стигало през България и Унгария.

Тъкмо си помислих, че зад колективния катарзис и просветление стои изправена една храбра дама – Силвана Бонева и я нарекох Жана Дарк от Струмица, която в името на своята революционна партия и от свое име по европейски шаблон внесе нов закон, не знам за втори или трети път поред в парламента, за бърза лустрация на всички агенти, доносници, дребни и крупни шпиони от 1944 до 2006 г., когато видях, че рецептата не идва директно от европейската кухня, а е наша братска рецепта от първите ни съседи, нашите драги братовчеди – българите.

Известният бате Андрей Ковачев, европарламентарист, е подготвил запръжката на македонската чорба заедно с колегата си, унгарския патриот Георг Шофлин.

Ето така ние отиваме към разчистване на мрачното минало, с европейска виза, през България и Унгария. Всъщност Ковачев ни казва, че България няма закон за лустрация, а само за разкриване на сътрудниците на тайните служби в периода от 1944 г. до 1989 г., до падането на Тодор Живков.

Вижте, Бонева и ВМРО-ДПМНЕ не са извършили обикновено плагиатство, а са отишли по-напред и от документа на Бойко Борисов. Българите нямат толкова смелост да заобикалят решенията на Конституционния съд по прозрачен начин, но си имат свои пътища да се справят с противниците на властта. Но това си е тяхна работа, не им се бъркаме.

Жалко, че не взехме нещо по-умно от българите по пътя към Европа, а им грабнахме бързо само паспортите и формулата как да извадим цялата мръсотия на повърхността. Така през следващите 20 години ще замезваме с всички лошотии на левите и на десните сили, на съвременниците ни и на живите и мъртвите ни предци.

От това масово пречистване по кулинарните способности на българските готвачи, след две десетилетия, така чисти и честни, ще стигнем дотам, където днес са нашите съседи българите. Това е хубава визия, която ни трасират нашите възрожденци.

Много бързо дойде доказателството, че идеята да се прави македонска лустрация със закъснение от цели 20 години е опасна фабрична грешка. Колкото и да е оправдана и добра, тази първична идея с допълнителните ясно видими мотиви на политически разчиствания на сметки се превръща в пълно противоречие на същността на законите за лустрация.

Тези закони не са за разчистване на сметки с агентите на тайните служби и доносниците, които са били сътрудници на тайната полиция, а са морални и правни механизми да се махнат тези хора, ако са на силни позиции, за да не възпрепятстват демократичните процеси.

Тези хуманни закони са и за това пострадалите и техните близки да получат политическа, съдебна и публична човешка реабилитация. Стана съвсем очевидно, че някой иска да приравни Македония и Югославия с твърдите режими и диктатури в Румъния, Източна Германия, Унгария, България, Полша, Чехия, Съветския съюз.

Рано е за такъв исторически фалшификат. Има твърде много живи и здрави хора във всички тези страни, които гледаха на Югославия и на Македония като на Америка. За жалост, сега е обратното. Твърде много хора в Македония днес гледат на тези страни като на Америка.

Ето тук трябва да се търсят причините защо нито една държава, която произлезе от бивша Югославия, не направи закон за лустрацията. Само словенците, тези словенци винаги са умни, лустрираха тихо и без дандании няколко съдии, които съдели по поръчка на централните комитети на комунистите.

Те направиха това според съществуващите закони. И ние имахме същите закони, но не направихме нищо. А сега след 20 години ще правим демократична стъпка с власт, която не зачита конституцията.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.