Мит Ромни или живот в Студената война

Мит Ромни на корицата на сп. Тайм

Две десетилетия след края на Студената война Мит Ромни продължава да смята Русия за „геополитически враг номер 1“ на САЩ. Неговите коментари излагат на показ или пълна липса на познания по международни проблеми, или поведение на малодушен политик.

И в двата случая приказките му са безумни и недостойни за един от основните претенденти за президентския пост. Ромни не можа да се въздържи и се нахвърли върху президента Барак Обама веднага след като той каза на руския президент Дмитрий Медведев – в разговор, чут от включен микрофон на срещата по проблемите на ядрената сигурност – че след изборите ще прояви повече гъвкавост по противоракетната отбрана и по други въпроси от военно естество.

Първо, от страна на Обама това беше искрено изразено становище – което ясно личи от реакцията на Ромни. Политическата атмосфера във Вашингтон е толкова отровна, че в момента е невъзможно да се очаква сътрудничество по какъвто и да било проблем. Ромни обвини Обама, че е дал да се разбере, че след изборите ще „отстъпи“ по проблема с противоракетната отбрана.

Пред списание „Форин полиси“ Ромни обвини президента, че отстъпва пред Русия по проблеми, свързани със съкращенията на ядрените арсенали и с Иран. Това не е вярно.

Преди две години президентът Обама подписа договор с Русия, който предвижда скромни съкращения в ядрените арсенали на двете страни и обеща още съкращения в бъдеще. Макар Ромни да се обяви срещу този договор, към демократите в Сената на САЩ се присъединиха и 13 сенатори републиканци за ратификацията на този договор. Всички президенти на САЩ от Роналд Рейгън насам са намалявали в значителна степен ядрения арсенал.

Ние просто нямаме нужда – и не можем да си ги позволим – от хилядите ядрени заряди, с които все още разполагаме.

Думите на Обама, че ще прояви гъвкавост по проблема с противоракетната отбрана, не означават, че той „ще отстъпи“. Преди две години той взе обосновано стратегическо решение, като прекрати съмнителния план на своя предшественик Джордж Буш младши да разположи противоракетна отбрана с голям обсег в Полша и Чехия. Пентагонът разполага по-малко амбициозната – но по-смислена в икономически и военен аспект – система от ракети-прехващачи и средства за наблюдение – първо на кораби, а след това и на сушата.

Русия е против създаване на такава система в Европа и твърди че тя представлява заплаха за нейните ракети с голям обсег. А САЩ нямат такива намерения – целта е защита срещу Иран – и затова Барак Обама е прав да полага усилия в търсенето на компромис.

Що се отнася до Иран, президентът Обама и неговите дипломати успяха да убедят Русия да приеме гласуваните от Съвета за сигурност на ООН ограничени, но важни санкции. Правителството на Обама успя също така да заобиколи Москва, като наложи едностранни санкции на Техеран, които са много по-строги от всичко, което бе наложил президентът Буш.

Русия сътрудничи продуктивно със САЩ по проблеми, свързани с Либия и Афганистан. Русия играе „мръсно“. През декември партията на Владимир Путин се опита да открадне парламентарните избори; този месец той трябваше да преглътне обвиненията в измама, отправени му от международните наблюдатели, след като бе преизбран за президент.

Той подложи на репресии своите критици и ограничи демокрацията. А подкрепата му за сирийския президент Башар ал Асад не може да бъде аргументирана с разумни доводи. Но Русия не може да бъде подмината или отхвърлена. На Русия трябва да бъде отправено предизвикателство и към връзките с нея да се проявява бдителност и скептицизъм.

Правителството имаше право да изрази загриженост във връзка с откраднатите избори – което предизвика устни нападки срещу държавния секретар Хилари Клинтън – и да се опита публично да засрами Кремъл заради Сирия. Освен това Барак Обама трябва по-решително да подкрепи демокрацията в Русия и да напомни на Путин, че много от препятствията пред сътрудничеството между двете страни са издигнати от самия него.

Реални заплахи наистина има: например Ал Каида и нейните имитатори, Иран, Северна Корея, напрежението в икономиката. Мит Ромни дължи на американците разговор за истинските предизвикателства пред страната и какви решения предлага.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.