Европа пропуска възможностите на кризата

Ройтерс

Европейските лидери са в капана на рецептата на бившия ръководител на персонала на Белия дом Рам Еманюъл:  „Никога не пропилявайте (възможностите, които дава – бел. ред.) една сериозна криза“ и признанието на премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер: „Всички знаем какво да направим. Просто не знаем как да бъдем преизбрани след това“.

След като натискът на пазара на облигации за радикални бюджетни и икономически реформи леко отслабна, в страните от еврозоната се увеличават сигналите, че всички са изтощени от реформи. Няколко правителства оказаха натиск за промени в пенсионната и социалната система и на пазара на труда, които биха били немислими преди дълговата криза, но пред лицето на политическата съпротива натискът за реформи отслабва.

Премиерът на Италия Марио Монти тази седмица за първи път завоалирано заплаши, че може да се оттегли, в опит да преодолее колебанието за приемане на трудово законодателство, чиято цел е компаниите да могат по-лесно да уволняват работници. Монти предупреди италианците, че неговият екип от технократи реформисти може и да не просъществува до изборите през 2013 година, ако синдикатите и политиците се противопоставят на плана му.

Проучване на общественото мнение на агенция IPSO, което бе публикувано в неделя, показа, че две трети от италианците се отнасят отрицателно към реформите, които правителството прие миналата седмица. А поради това рязко се е понижило и одобрението за самия Монти. Други мерки, насочени да либерализират професионални сфери и да стимулират конкуренцията, пък бяха смекчени от продиводействието на мощни групи като шофьорите на таксита и адвокатите.

В същото време испанските гласоподаватели отказаха на консервативния премиер Мариано Рахой пълната победа, към която той се стремеше в автономната област Андалусия, за да може да прокара по-смели бюджетни и структурни реформи. Дясноцентристката Народна партия на Рахой спечели най-високия резултат в историческия бастион на социалистите, но общо социалисти и крайно леви получиха повече места и може би ще успеят да управляват региона в опозиция на Мадрид.

Граници на реформите

Още през първите седмици от мандата си Рахой оказа натиск да се приеме съществена реформа на трудовия пазар, като направи така, че компаниите по-евтино да освобождават работници, и децентрализира договарянето на заплатите, за да намали влиянието на синдикатите. Сега испанският лидер е изправен пред първата обща стачка от ноември 2010 година, която е насочена срещу тази реформа и по-силните мерки за икономии, само ден преди в петък да представи бюджета за 2012 година в разгара на рецесията в националната икономика.

Пред плановете за реформи на правителството му обаче има ограничения, а някои от най-неподатливите на промени проблеми на Испания са в правомощията на автономните региони, които непрекъснато се разширяват след края на фашисткото управление в средата на 70-те години.

„Структурата на страната не е реформирана – регионалната система, размерът на държавната администрация, правомощията в областта на данъците и разходите, които са дадени на регионите“, отбелязва Хосе Мария де Ареилса, професор по право в бизнес школата IE. „Всеки иска да се изравни с каталонците“, казва той, имайки предвид богатата област в североизточната част на страната. Реформите срещат съпротива и от лобистки групи, допълва експертът.

Две години дългова криза в еврозоната, нов договор за засилване на бюджетната дисциплина, наводнение от евтини кредити от Европейската централна банка (ЕЦБ) към търговските банки и сделка за предотвратяване на хаотичен дефолт на Гърция охладиха паниката на финансовите пазари. Лихвите по италианските и испанските облигации отново се понижиха. На фона на усещането, че критичността на ситуацията отслабва, в няколко страни като цяло намаля решимостта за провеждане на болезнени реформи.

Германия, често сочена като модел за страна, успяла да стимулира растежа с непопулярни реформи на трудовия пазар и при обезщететенията за безработица, въведени в началото на миналото десетилетие, сега показва слаб ентусиазъм към либерализиращи реформи. В някои държави от еврозоната като Белгия, Холандия и Австрия структурните реформи изискват месеци мъчителни преговори и сложни коалиционни правителства.

В други страни като Франция устремът по начало никога не е бил много силен. Забележителните характеристики на френската президентска кампания, която сега тече с пълна сила, е, че всички водещи кандидати говорят за намаляване на бюджетния дефицит и балансиране на бюджета, но малцина се застъпват за смели структурни реформи.

Консервативният президент Никола Саркози въведе законодателни мерки за прехвърляне на част от товара по финансирането на социалната система от данъците върху доходите към ДДС, за да намали разходите за труд на единица доавена стойност. Неговият социалистически опонент Франсоа Оланд пък обещава, ако бъде избран, да отмени тези промени.

Саркози се ангажира и да раздвижи системата за помощи при безработица, за да принуди получателите да преминат задължителна преквалификация и да приемат първата работа, която им бъде предложена или да загубят помощите си. Левицата го обвини, че несправедливо обвинява безработните за недостига на работа и квалификация.

Пропазарният изследователски институт „Томас Мор“ даде на Саркози 9,5 от 20 точки за реформите, проведни през петгодишния му мандат, посочвайки, че 47,4 % от обявените мерки са въведени, 8,7 % са били смекчени, а останалите са незавършени или изоставени. Президентът получава най-много точки за пенсионната реформа от 2010 година, с която повиши минималната пенсионна възраст от 60 до 62 години и увеличи годините, през които са плащани вноски, необходими за получаване на пълна пенсия.

Оланд пък каза, че ще промени този закон, за да позволи на хората, които са започнали работа на 18 години или по-рано да се пенсионират на 60 години. Пенсионната реформа доведе до седмици на стачки и протести, а Саркози може да плати висока политическа цена. Оланд твърди, че ще провежда структурни реформи чрез преговори със синдикатите и работодателите вместо да ги налага „от горе на долу“.

В Гърция проучванията на общественото мнение сочат, че крайните партии, противопоставящи се на драконовските мерки за икономии и програмите за реформи, наложени от международните кредитори, ще отчетат силни резултати при изборите, които вероятно ще бъдат на 6 май. Някои анализаторите предполагат, че твърдо левите и крайно десни формации, насърчени от гнева от намаляването на възнагражденията и работните места, може дори да попречат на двете основни партии да спечелят достатъчно гласове, за да управляват в коалиция.

Постигане на просперитет?

Доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) тази седмица призова Европа да ускори икономическите реформи. Списъкът включва политически чувствителни мерки като повишаване на конкурентоспособността на пазарите на услуги и стоки, по-мащабна приватизация на държавни активи, премахване на бариерите пред чуждестранната собственост, модернизиране на регулацията по планирането, намаляване на защитата на заетостта и понижаване на минималните разходи за труд.

Препоръките на ОИСР частично се припокриват с предложенията за засилване на единния пазар на ЕС, за които лидерите говорят, но все още срещат съпротива за либерализиране на енергийните мрежи или за по-свободна трансгранична конкуренция в услугите.

Според ОИСР реформи, подобни на залегналите в спасителните програми за Гърция, Ирландия и Португалия, могат да стимулират растежа на континента при ниска цена за обществената хазна дори в страни с излишък като Германия. Препоръките бяха придружени с убедителна таблица, показваща евентуалните ползи за икономиката от въвеждането на мащабен пакет от реформи за десетилетие, стигащи от 5 % или по-малко за Словакия, Ирландия и Холандия, където вече са въведени множество подобни мерки, до 15 % или повече в Италия, Испания, Франция, Австрия, Гърция и Белгия. Авторите на доклада все пак признават, че в краткосрочен план подобни реформи може да струват работни места и да доведат до по-ниски доходи.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.