Защо Първанов лъже безнаказано?

Иво Инджев

Има хора, които светят със собствена светлина и могат да бъдат разпознати като звезди столетия по-късно с една единствена фраза, произнесена от тях. Това не е опит да се направя на Архимед и да кажа „еврика”. Просто Георги Първанов се появи в студиото на БНТ тази сутрин (вчра – б.р.) и от поведението му и репликите му съм провокиран да се замисля как с една дума може да бъде описан този политик.

Руският историк Николай Карамзин, който може да бъде наречен руския Херодот, т.е. „баща” на руската историческа наука, се е разписал в книгата на същата тази история със знаменития си отговор на въпроса на руски емигранти в Париж през 1790 г. Помолили го да каже с две думи какво става в Русия, а той отговорил с една: „крадат”!

Бърнард Шоу е постигнал същия ефект с най-кратката известна рецензия за състоял се в Лондон спектакъл: „защо”?

Гледам „историка” Първанов с озъбената усмивка и размахания пръст към водещата в студиото, слушам претенцията му, че никога не бил казал излишни неща и единственото, което ми идва на ум като обобщение за него с една дума е: лъже!

Излъга за досието си и си призна едва след натиска на доказателството.

Сега лъже от екрана на обществената телевизия, че никога не бил казвал нещо излишно, защото много внимателно си мерел приказките. И го казва днес, когато е исторически опроверган за възклицанието от 19 януари 2008 г. за „големия шлем” с Русия, което беше освиркано подигравателно още тогава в кореспонденция от София на руския вестник „Комерсант”. Неговият кореспондент му се присмя, че в превъзбудата си (тази дума беше употребил) пред Путин е казал нещо, което прозвучало като „голям член”.

В България продължава да няма политическа воля да се разследва кои приятелски фирми на Първанов са печелили години наред търгове; кои негови приятели са отървали присъди; кой какви мезонети, пушки на цената на скъп автомобил и автомобил на цената на сравнително евтина пушка му е подарявал и какви бракониерски „подвизи” е извършил; с какви „оперативно интересни лица” е общувал до степен, че е посредничил за уреждане на сметки между олигарси и мафиоти (по данни на един проговорил свидетел, бивш служител на НСО).

Установих липсата на такава воля от „първа ръка”, уви. Това разбрах от уклончивия отговор на премиера Борисов, когато му споменах за „големия шлем” на Първанов в нашия разговор по телефона преди два дни. Оценката на Борисов се ограничи до твърдението, че той единствен се бил борил с Първанов. Нима? И по какво личи?

Ето защо Първанов продължава да се чувства „господар на ефира” и откровено да лъже, че никога не бил казвал излишни неща. А дали е писал такива – като онова писмо до Милошевич? И то ли влиза в категорията „никога”?

А националистическите му брътвежи от най-ранния му политически период като деец на ОКЗНИ (Общонационалния комитет за защита на националните интереси)?

А ругатните му по адрес на Би Би Си заради филма за ужасяващото състояние на децата от дома в Могилино – дом на ужасите, за който той нямаше да е чувал, но половин година по-късно посети да гушка пред фотообективите недъгави дечица, макар да беше ръмжал срещу филма, че не бил направен с любов към България?

А глупостите, които сипеше в чужбина – например в Южна Корея, където обещаваше да строим съвместно кораби за транспортиране на газ без каквато и да било подготовка и обосновка на подобно начинание? Или пък във Виетнам, където обещаваше на виетнамските другари помощ за правосъдната им система (защото неговата тук беше цъфнала и развързала превръзката на очите си)?

А глупостите , които говореше при посещение на чужди делегации в София – като предложението да изнасяме ток за Сирия, направено по време на официалната визита на президента Башар Асад в края на 2010 година (оказало се последното ухажване на кървавия сирийски диктатор в европейска страна преди там да пламне бунта на собствения му народ)?

А скандалното му поведение в речта на 1 февруари 2007 г. в Брюксел, уж посветена на приемането на България в ЕС, когато като „новобранец” се накара на Европа от името на руско-българското ядрено лоби (четете повече по темата в книгата „Ядреналин”, която трябва да се появи скоро) и след това 3 години не стъпи повече там?

А „скромното му” заличаване на границата между Вашингтон и Москва в собствен интерес, когато, застанал пред микрофоните до американския президент Джордж Буш в София го смая с фамилиарното изявление, че си бил еднакво близък с „Джордж” и с „Владимир” (Путин)?

А изхвърлянето му, последвало от унизителен провал на мегаломанията му, че ще превръща Пловдив („честта” се падна всъщност на София след лъжата за Пловдив) в средище на дискусия за решаване на световните енергийни проблеми, завършило с регионално форумче, бойкотирано от 90 процента от поканените държавни и короновани глави, начело с Путин?

Питам като един „беззъб” журналист, с каквато титла ме удостои лично след като ми се наложи да си загубя работата в телевизията, в която все още работех, докато от негово име в най-гледаните новини четоха поименно срещу моя милост заклеймяваща декларация.

Тогава всички разбраха, колко съм му важен, удостоявайки ме с това персонално внимание заради един въпрос, който уцели гузната му съвест в десетката. След което държавният глава излъга двукратно и лично в две вестникарски интервюта в „24 часа” и „Стандарт” (и до днес след тях никой повече не го пита – приема се на вяра неговата лъжа, сложил е точка досущ като с репликата „не съм убил архар”), че нямал нищо общо с натиска, упражнен върху мен със заплаха за уволнение (което изпреварих, напускайки омерзен тази симбиоза на властника с медията) – натиск, регистриран именно като „политически” чак във Вашингтон (цитирам доклада на Държавния департамент на САЩ от март 2007 г.).

Ето защо убедено твърдя, че на въпроса с какво се занимава Първанов и в наше време, най-краткият верен отговор е: лъже! Но ми е по-важно да се каже, че за периода на управление на Първанов и приближените му приляга още повече обобщението на Карамзин „крадат”. Само че това не се разобличава и по този повод най-приляга рецензията на Бърнард Шоу: „защо”?

Отговорът на този въпрос може да внесе яснота с кого си имаме работа днес на върха на държавата и дали наистина нещо се е променило или само ни будалкат наследниците на Първанов и компания в краденето и лъженето на принципа: „гарван гарвану съучастнически намига – нека си грачат онези долу, ние горе сме недосегаеми”.

И като един „русофоб”, който обича да се позовава на руски класици, пак ще изграча предупреждението на Толстой за престъпното безразличие като хранилка за безнаказаността на злодеите, което цитирам в края на книгата си „Президент на РъБъ”:

„Едни от най-опасните думи са: всички правят така”

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.