Една смърт разбуди демоните на Америка

в. Монд

Протест след смъртта на Трейвън Мартин. Снимка: от тв екрана

Спретнати къщички с цвят охра, заобикалящи езеро. Оградени зелени морави. Песни на птички. Басейн. Комплексът Ритрийт (чието име на английски означава убежище) в град Санфорд, на брега на езерото Туин в щата Флорида е сякаш излязъл от каталог на фирма за недвижими имоти. Но се оказва епицентър на драма, която възпламени цяла Америка.

След кризата с недвижимите имоти в САЩ 263-те жилища там загубиха половината от пазарната си стойност и отдаването на имотите под наем се умножи и привлече пъстроцветно население за голямо съжаление на първоначалните обитатели. Но дали съжалението е било чак толкова голямо, та да се стигне до убийство на расистка основа?

Точно тук, в Ритрийт, на пешеходна алея, покрай която се нижат барбекюта, в нощта на 26 февруари на земята рухна Трейвън Мартин, колежанин на 17 години, поразен право в гърдите от 9-милиметров куршум, изстрелян от 28-годишния Джордж Цимерман, самопровъзгласил се за капитан на междусъседската група за патрул и охрана на квартала.

Трейвън се прибираше в дома на баща си, намиращ се в квартала, след като беше ходил да си купи пакет разноцветни бонбони и кутия студен чай. Заради дъжда той беше вдигнал качулката на анцуга си. По същото време неговият убиец, обсебен от мисълта за неотдавнашните обири в квартала, патрулираше из улиците, зад волана на автомобила си.

От тук нататък историята е пълна с неизвестни. При вида на Трейвън Цимерман се обадил на 911, за да съобщи за човек с подозрително държание на една от улиците на комплекса. На полицая, приел сигнала, Цимерман казал: „Подозрителният човек е сложил ръка на колана си“.

Жертвата на Цимерман е цветнокожо момче и не е носила оръжие. Стрелецът е син на бял американец и перуанка. Той не е разследван за убийството и сега живее на пазено в тайна място.

След убийството, което Цимерман не отрича да е извършил, полицията на Санфорд го остави на свобода, като се позова на закон във Флорида, известен като закона „Отстоявай правата си“ или „Стой на място“. Той защитава правото на хората да останат на мястото, на което се намират в случай на агресия и да отвърнат на силата със сила, в това число и смъртоносна.

„Трейвън Мартин е мъртъв, а Джордж Цимерман е свободен“, обобщава Черил Брайънт, една от майките, дошли да оставят букет кървавочервени далии на малкия мемориал, издигнат за Трейвън пред комплекса, в който беше убит. „Сестра ми е женена за цветнокож и аз се страхувам за племенниците си. Ще протестирам, докато полицията не задържи убиеца“, казва тя. На ревера си е забола пакетче от същата марка разноцветни бонбонки, които си е купил Трейвън в нощта на убийството му. Тези пакетчета се превърнаха в символ на протестиращите срещу убийството на момчето и срещу свободата на убиеца му.

В подножието на крайпътна табела, извън комплекса, изолиран зад автоматично затварящи се железни решетки, се множат свещите, цветята, плюшените играчки, балоните с цветовете на американското знаме и снимките на усмихнатия Трейвън Мартин. „Брат ми се облича като Трейвън“, казва Тифани, цветнокожа студентка по право. „След избирането на Обама за президент, започнах да си мечтая, че никога повече няма да сме свидетели на подобно престъпление“, признава тя.

Бяха необходими цели три седмици на обществен натиск над местната полиция, за да може записите на телефонните разговори между Цимерман и 911 през злощастната вечер да бъдат направени обществено достояние и случаят да придобие национални мащаби. Записите потвърждават, че дежурният полицай е поискал от излезлия да патрулира Цимерман да не следва подозрителния, според него, младеж.

„Следите ли го? Добре, не е нужно да го правите“, е казал полицаят на Цимерман. После на записите се чува вик за помощ, последван от изстрел. Родителите на жертвата уверяват, че са разпознали във вика гласа на сина си. Цимерман твърди пред полицаите, че момчето го е ударило с юмрук по носа и после е започнало да блъска главата му в тротоара.

Полицаите не са извикали лекар, не са извършили никакви токсикологични анализи. Те са пропуснали да разпитат и ключов свидетел – приятелката на Трейвън Мартин, с която той е говорел по мобилния телефон буквално по време на драмата. Полицаите само са задържали оръжието на убийството. Става дума за пистолет, който може да се носи във Флорида само срещу обикновена декларация, издадена от министерството на земеделието. „Сякаш става дума за разрешително за садене на домати“, казва представител на асоциация, бореща се за забрана за носене на оръжия.

Подобно полицейско фиаско съживява спомените за разследванията, които бяха пристрастни и необективни поради расистки мотиви. Тези дни в медиите изтече информация, че в раницата на Трейвън Мартин, намерена в неговото училище в Маями, е имало следи от марихуана, което още повече разгневи неговите защитници. „Това няма нищо общо със случилото се на 26 февруари. Той не е извършил нищо насилствено“, казва адвокатът на семейството на момчето Бенджамин Кръмп.

В цялата страна демонстранти, носещи анцузи с качулки, настояват за справедливост за Трейвън Мартин. Организацията за самозащита на цветнокожите в САЩ „Нова черна пантера“ дори обяви награда от 10 000 долара за залавянето на Цимерман.

Двойка пенсионери, чийто адрес беше представен като този на убиеца, трябваше да се премести да живее на друго място след отправени заплахи за живота им. Ал Шарптън, баптистки свещеник и известен правозащитник предупреди, че: „Санфорд рискува да се превърна в Селма“ – емблематичен град в щата Алабама от времето на борбата за граждански права през 60-те години на миналия век.

За да уталожи напрежението, административният управител на града Нортън Бонапарт назначи цветнокож за началник на местната полиция, а федералната полиция пое случая с убитото момче. На 10 април голямо жури ще вземе решение относно съдбата на убиеца.

„Джордж просто си свърши работата и ако беше цветнокож, никой нямаше да говори за случилото се“, казва Франк Таф, съсед на Цимерман, придружавал го по време на патрулите му. „Тази зима Джордж попречи на крадец-цветнокож да влезе у дома“, допълва той.

От своя страна учителката Карли, която също живее в комплекса, вдига рамене и казва: „Тези патрули изобщо не ни защитават. Патрулиращите просто се изживяват като полицаи и ако убиецът на момчето остане на свобода, нещата ще загрубеят“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.