Щастливото сътрудничество между български и сръбски контрабандисти на цигари

Милош Васич

Специалната прокуратура за организираната престъпност в Сърбия започна наказателни процедури срещу държавната контрабанда на цигари. В списъка с обвинени е и вдовицата на Слободан Милошевич Миряна Маркович. Снимка: b92.net

vreme-logo.JPGВсяко нещо си има край, дори и колебанието на демократичните ни власти да разплитат държавната контрабанда на цигари. По някаква причина това започна именно сега, въпреки че главните играчи все още отсъстват.

Специалната прокуратура за организираната престъпност най-накрая стартира наказателни процедури по случаите за контрабанда на цигари. Прокуратурите уж действат по “информация, че е извършено престъпление“. На Цяла Сърбия й е ясно, че това престъпление се вършеше от 1990 година. Цяла Сърбия вече 17 години знае кой е извършил това престъпление и кой е придобил материални облаги за себе си, а кой за някой друг, кой на кого и колко е плащал за привилегии за незаконна продажба на цигари на улицата и кой на кого е носел тези пари в сакове, кой е починал от вредните последици на прекалената консумация не толкова на цигари, колкото на пари от незаконна търговия с тях. Тук няма нищо ново.

Новото е, че на специалната прокуратура й се отдаде да арестува няколко лица, достъпни за правосъдните органи, и че обяви за издирване няколко недостъпни. Освен Михал Кертес и Милан Миланович достъпните са главно дребни риби – лица, боравещи с цигари и пари, от различни фирми, споменати в разкритията на полицейската акция „Мрежа“.

Специалната прокуратура говори за две групи – начело на първата е Станко Суботич – Цане, а начело на другата – вдовицата на Слободан Милошевич Миряна Маркович и синът им Марко Милошевич. Тримата не са достъпни за правосъдието, въпреки че се знае къде живеят (Цане в Швейцария, а Мира и Марко – в Русия).

Едва сега цялата история трябва да бъде разказана не само в съда, но и на политическо ниво. От 1990 до 2002 година контрабандата на цигари беше държавен бизнес от върховен интерес. След това новото правителство я сведе до приемливите размери, в които е и днес. Като държавен бизнес, контрабандата на цигари беше поверена като сектор на Службата за държавна сигурност и на Съюзната дирекция “Митници”, по-точно на Йовица Станишич и Михал Кертес. Те двамата са намирали бизнес-партньори, големи търговци и са им откривали пътя към Сърбия – Кертес през границата, а Станишич – по-нататък, до средните дилъри и дилърите на улицата, които били избирани… по идейни сходства и общо минало, така да се каже. Впрочем, подобна е била ситуацията и с хероина.

Не всеки можеше да изнесе на улицата Марлборо и да го продава на капака на колата, такъв човек не би издържал и час, защото се знаеше кой може да продава. За камионите да не говорим – ТИР можеше да вкара само утвърден кадър на службата, на семейството или на митницата. Колкото по-надежден – толкова повече камиони.

Как ставаше това и защо? Политическата икономика на цигарите е проста. Пакет цигари средно качество на излизане от фабриката струва около пет-шест евроцента. Продаван законно в Сърбия вървеше средно около едно евро, а в Хърватия – по две-три евро. Продаван нелегално в Сърбия до 2002 година беше около около 70 цента, а в Хърватия – до едно евро и половина до ден-днешен.

Продажбата на цигари на черно е възможна само чрез държавна закрила. Приходите пълнят всякакви черни фондове, свързани с тайните служби, корупцията, наркотрафика. Снимка: customs.gov.hk

Въпросът е кой и как се вклинява в разликата между фабричната и продажната цена. Отговорът също е прост – в случай на законна продажба се вклинява държавата със своите данъци и акцизи. При продажба на черно отново се вклинява държавата (чрез системна корупция), държавните дилъри и престъпниците. Продажбата на черно на цигари с държавна закрила, а друга тя не е възможна, дава на държавата източник на черни фондове за всички: за тайни приходи на тайните служби, за държавна корупция, за инвестиции в други криминални начинания (хероин, кокаин), за обикновена кражба на привилегировани единици и семейства. С една дума, тези приходи вече не са държавни, защото не минават през бюджета и не подлежат на контрол. Това, че някой ще каже, че чрез тези приходи са „нарушавали санкциите“ и че е „спасявано населението“, е евтина измама: тези пари са можели да влязат и в бюджета чрез легална продажба.

Потреблението на цигари в Сърбия е едно и също от 1990 до 2002 година, варира само процентът на легалната продажба. Така че специалната прокуратура има право – ставало е въпрос за организирано престъпно начинание.

Да видим сега кой и как е участвал в това начинание. Михал Кертес държеше митниците; Мира Маркович му е нареждала по телефона колко и кои камиони да пусне за сина й Марко; Йовица Станишич също – за своите клиенти, които са малко повече. Камионите или просто са влизали и изчезвали безследно, или са влизали, излизали, връщали се с фалшиво декларирана стока и отново изчезвали безследно. При тази ситуация родната цигарена индустрия беше систематично опропастявана, защото е пречела. Организираната държавна престъпност се е придържала само към вноса.

Откъде се внасяше? Имало е много снабдители: от фалшификатори на известни марки цигари от цял свят, през законни производители на известни марки, до фабрики в съседни страни, които братски са сътрудничили (Македония). Други, като Хърватия, са внасяли своите цигари обратно от Сърбия и Черна гора за продажба на черно на местния пазар. Фалшификатите са пристигали главно с кораби в България и през Македония са внасяни без мита и деклариране. Македония е създала така своя контрабанден елит: по време на управлението на първото правителство на ВМРО-ДПМНЕ, Драган Даравелски, директор на митниците, е бил във връзка от българска страна с покойния Иван Тодоров – Доктора, а в Македония с „Македония табак“, държавна фирма, оглавявана от Страшо Нелковски. Неговият заместник Данчо Шутурков е бил главният оперативен работник, и двамата в най-добри отношения с бизнесмена Мирко Вучуревич. „Македония табак“ е била главното средство за забогатяване на македонския политически елит до 2001 година, когато беше ликвидирана и основана новата фирма „Табак 2001“. На „Македония табак“ е плащал в брой Мирослав Пешич, известен в Скопие като „Мики“, който в момента е в ареста, за цигарите, които са били контрабандирани в Сърбия. Днес македонските власти казват, че случаят „Мрежа“ не ги интересува, защото „времената са били такива, че се е плащало само в кеш“.

Само за четири години покойният Доктора е изпрал в Македония 50 милиона марки от контрабанда, а това не се е отличавало от средните стойности за 15 години щастливо сътрудничество между сръбските, македонските и българските контрабандисти. За Мирко Вучуревич македонски източници казват, че е бил връзка през Македония към Гърция: освен контрабанда на чувствителна военна стока, отделно са внасяни и цигари. От 1993 до 1995 година от Бургас и Солун през Румъния, Крива паланка, Драгоман и Калотина са преминали около 1000 контейнера цигари. Гръцката връзка е бил известният гръцки о.з. генерал Ставулис, за когото казват, че е работил с мафиотите и от Сурчинския, и от Земунския клан.

Друг важен фактор е била Тютюневата фабрика Ровин в Хърватия, все в братско сътрудничество с нашите контрабандисти. Част от контрабандните цигари са оставали в Сърбия, по-голямата част се е връщала в Хърватия на черния пазар, а по-малка част е отивала в Босна. Впрочем при управлението на Милошевич хърватските цигари получиха статут на местни, а през 1998 година съюзното правителство на Момир Булатович намали митата за тях и на практика погреба родното производство. Когато контрабандата на цигари от Ровин за Сърбия била застрашена от усилията на Джинджич и Джелич да се въведе ред, се стигна до „тютюневата афера“, изфабрикувана от загребския в. „Национал“. Намесиха се и редица помощници: от Уилям Монтгомъри, посланик на САЩ във всички югорепублики, до Ратко Кнежевич и Ратко Джокич (убит в Стокхолм през 2003 година).

Третият и най-интересен за тази история източник на внос на цигари е Станко Суботич Цане. Чрез него вървеше кампанията срещу Зоран Джинджич в „Национал“ през 2001 година. Станко Суботич е бил голям търговец на цигари, базиран в Швейцария, чиито правила в тази област са много изгодни. До 2000 година той е снабдявал с големи международни марки пазарите на Черна гора и Сърбия. Според това, което е известно, той е плащал солидно за тази привилегия на Йовица Станишич и на черногорските власти, които признаха, че от „транзита на цигари“ (към Босна, Сърбия и Италия) са пълнили бюджета. Йовица прибирал своята част в кеш, а човек за свръзка и носене на куфарите с парите е бил Милорад Вучелич. Цане Суботич е внимавал много какво прави: като голям търговец е имал договори, според които отговорността му свършвала, щом стоката бъде доставена, а какво правят по-нататък бизнес-партньорите с цигарите, не го е касаело.

Легендата, между другото, казва, че много рано (още през 2000 година) Цане е схванал, че времето на Милошевич е изтекло и се сближил със свои познати от коалицията ДОС. Както сам ми каза още преди три години, още тогава решил да вдигне ръце от цигарите и да се заеме с друг бизнес, където е и сега – мрежи за дистрибуция, недвижимо имущество и туризъм. От 5 октомври Цане не е в търговията с цигари. Той обаче фигурира в разследването на специалната прокуратура по случая „Мрежа“ като организатор на престъпна организация. Суботич отказа да коментира за „Време“ този случай, докато не научи подробности за обвиненията.

Къде ще ни отведе разследването по случая „Мрежа“? Как да бъде обвинена и съдена държавната престъпност, в която е замесена цялата държава от президента до митничаря и полицая? Някъде през тази пирамида трябва да се тегли чертата и който остане над нея – да бъде съден. А там са онези, които са си пълнили джобовете, банковите сметки, басейните и бизнес начинанията. Не може да се каже Кертес, Марко, Мира, Цане и т.н., а да не се каже Йовица, Слобо, Мирко и останалите – кой жив, кой мъртъв, все едно. Родината трябва да знае кой я е ограбил из основи, бил той и покойник.

(БТА)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.