Фолклендските острови – след 30 години войната продължава в интернет

Асошиейтед прес

Британски части на Фолклендските острови през 1982 г. Снимка: бнави

Кампанията на аржентинската президентка Кристина Фернандес да накара Великобритания да отстъпи Фолклендските острови може да достигне кулминацията си днес, когато се честват 30 години от неуспешната окупация от Аржентина на далечния южноатлантически архипелаг.

Фернандес се готви да даде началото на стотици патриотични митинги в цялата страна с поредна голяма реч, която призовава Великобритания да признае суверенитета на островите, известни на латиноамериканците като Малвински.

Междувременно левите призоваха за шествие пред британското посолство в Буенос Айрес. Лауреати на Нобеловата награда за мир обвиниха Великобритания, че милитаризира островите, а лидери на профсъюзи се хвалят с бойкота на британски товарни и круизни кораби. През последните седмици министри от кабинета на Фернандес призоваха компании да намерят алтернативи на британския внос и заплашиха да съдят британските инвеститори на острова. Други латиноамерикански страни застанаха зад Аржентина.

Нито един от тези ходове обаче не доближава Аржентина към това да си върне островите, за които твърди, че са били откраднали през 1833 г. от британските сили и управлявани от Обединеното кралство като колония 150 години.

Великобритания твърди, че няма за какво да преговаря: островите сега са самоуправляваща се британска отвъдморска територия и хората, които живеят там с поколения, ще определят съдбата си. Местните жители упорито твърдят, че искат да останат британци.
Без реален напредък реториката се засилва. Настроенията в двете страни се ожесточиха.

Чрез електронни писма и социалните мрежи аржентинците обвиняват островитяните, че са „пирати“ или ги наричат иронично „келпери“ (в букв. превод събиращи водорасли). Аржентинец призова редактор на „Пенгуин нюз“ да се „премести в Англия или ако иска да стане марсианец да отлети с ракета към Марс.“

Друг се свърза за резервация със собственик на частен хотел и написа : „Вие откраднахте островите от Аржентина, вие сте арогантни, алчни престъпници, само почакайте. И смятате, че заслужавате да решите за Лас Малвинас? Откраднахте ни ги от задния двор??? Мамка ви!!!“

Редакторката Лиза Уотсън на местния седмичник „Пенгуин нюз“ отвърна разгневено с публични съобщения в Туитър, като се опита да намери правилния тон, но това не помогна, когато аржентинците забелязаха, че онлайн снимка на Фернандес не е била свалена въпреки поместената под нея груба обида.

„Никога не ни е хрумвало, че името на файла е толкова очевидно. Беше изключително смущаващо, особено сега, когато изглежда, че печелим войната със снимките“, заяви колегата на Уотсън Джон Фаулър. „Преди това Лиза постоянно получаваше всеки ден стотици, стотици противни съобщения със сексуални обиди.“

Аржентина по различни начини се опитваше да очарова, окупира, уговаря и заплашва, че ще си върне островите през последните 40 години. През 1970-те години установи директна въздушна връзка с Буенос Айрес, достави гориво, плати за образованието на местни деца и се опита по други начини да изгради двустранни отношения. Великобритания се опитваше да убеди островитяните да приемат предаване на островите по начина, по който бе върнат Хонконг, преди хунтата да реши да нахлуе на 2 април 1982 г.

Подведени, че ще бъдат посрещнати като освободители, аржентинските военни вместо това откриха, че островитяните искат да останат британци и че флотилия пътува от Англия, за да окупира островите отново. Хиляди бойци от новосформираните редици на хунтата влязоха в сблъсъци без логистична подкрепа или дори топли дрехи. Те се сражаваха смело, казват британски войници, но почти нямаха шанс.

Аржентинските сили се предадоха на 14 юни след сражения, при които загинаха 649 аржентински и 255 британски войници, заедно с трима островитяни, убити от приятелски британски огън.

През 90-те също имаше опити да се изградят двустранни отношения – поредица от споразумения за съвместен риболов и петролни права, в областта на корабоплаването и въздушния транспорт и друг обмен.

Но почти всички тези споразумения бяха изоставени през 2003 г., след като покойният съпруг на Фернандес, Нестор Кирхнер, стана президент и започна да се опитва да изолира островите. После тези опити се засилиха.

„Трийсет годни по-късно ние се безпокоим, че отново ще минем през всичко това, през нова инвазия. Не искаме да преживяваме това отново“, заяви местната жителка Мери Лу Агман. Неколкостотин от 3000-те местни жители на островите излязоха по улиците вчера, развявайки знамена на Великобритания и Фолклендските острови, наблюдавайки парада по главната улица на малочислените въоръжени сили на Фолклендските острови.

Въпреки че националистките страсти в двете страни до голяма степен ги измориха, някои хора все още жадуват за обща земя, като малка група от аржентински ветерани от войната, които днес организират тиха церемония на гробище на островите, където са погребани стотици аржентински войници.

„Да се върнеш в тази малка частица земя, която за мен е малка част от моята страна, и освен това е толкова приятно да си сред хора, които някога са били наши врагове, с които сега можем да живеем заедно, това наистина е доказателство, че ние, човешките същества, не сме като животните“, заяви Хуан Карлос Лухан, един от ветераните.

43-годишният художник Джеймс Пек, който е роден на островите, е първият след войната, който получава двойно аржентинско и фолклендско гражданство. Сега е женен за аржентинка и живее в Буенос Айрес, като се опитва да остане незабелязан. Той заяви, че е написал кратко есе преди годишнината, защото смята, че войната на думи се самоподклажда и става истерична.

„Запазването на островитяните, какъвто някога бях и за какъвто все още се смятам макар и от разстояние, не означава нажежаване на напрежението между хората от райони, които трябва да живеят в мир. По-скоро е необходим диалог и вяра в достойното бъдеще“, написа той.

„Наистина не исках да се включвам в шумотевицата“, обясни Пек, но отбеляза, че някой трябва да изрази общото усещане. „За мен Аржентина заема достойно положение понастоящем и съм удивен, че зрели политици не могат да седнат и да разговарят цивилизовано един с друг. Смятам, че това е наистина тъжно. Не всички са ентусиазирани от всичко това, сигурен съм, че не са“, отбеляза той .

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.