Море от грижи за НАТО

Със започването на подготовката за срещата на върха на НАТО в Чикаго през май 63-годишният алианс е изправен пред една „перфектна буря“ от проблеми. Дори ако успее да ги преодолее, организацията, която е основата на европейската сигурност откакто свърши Втората световна война и която само допреди няколко години искаше да се превърне в „глобална НАТО“, я очаква бъдеще на намалени средства и по-скромни амбиции.

Това мрачно настроение може да изглежда изненадващо. Миналогодишната мисия в Либия беше успех. С Великобритания и Франция начело и Америка в поддържаща роля НАТО води въздушна война с най-модерни оръжия, която за седем месеца постигна всичките си поставени цели със забележително малко щети на жизненоважна инфраструктура и нисък брой на цивилните жертви.

Дори в Афганистан членките на НАТО до голяма степен спазиха ангажиментите си от последната среща на върха в Лисабон преди две години и ще запазят този курс до договореното, макар и безславно, изтегляне на бойните сили в края на 2014 г.

Дискретно и без много шум (освен от страна на вечно сръдливите руснаци) се разгръща първата фаза от новата противоракетна система за защита на Европа от нападение с балистични ракети от някоя неблагонадеждна страна (тоест Иран). Испания осигури база за корабите с противоракетни системи Иджис, в Турция ще се намира новият радар с Х-диапазон , а в Полша и Румъния ще бъдат разположени новите ракети прехващачи ЕсЕм-3.

На като цяло, в едър план картината е много по-тревожна. Икономическата криза в Европа постави вече свитите бюджети за национална отбрана под допълнителен натиск. В годишния си доклад „Военния баланс“ лондонският Международен институт за стратегически проучвания (IISS) отбеляза, че за пръв път в съвременната история разходите за отбрана в Азия са на път да превишат тези в Европа.

Проблемът допълнително се усложнява от стратегическото пренасочване на Америка към Западния Пасифик в отговор на бързата военна експанзия на Китай. Публикуваното през януари ново „стратегическо ръководство“ само потвърди тенденции, които набират сила от години. В изявлението на Америка, че Европа сега трябва да е производител на сигурност, а не потребител, в съчетание със съобщението, че една четвърт от оставащите в Германия американски сили скоро ще се приберат у дома, се съдържаше негласно предупреждение към европейските членки на НАТО.

В ретроспекция либийската война може да се е оказала в няколко отношения повратна точка за алианса. Това бе първата кампания на НАТО, в която на шофьорското място бяха Великобритания и Франция, а не Америка. Някои хора от екипа на Обама бяха убедени, че е нужна хуманитарна намеса и демонстрация на подкрепа за Арабската пролет. Други обаче, сред които и тогавашният министър на отбраната Робърт Гейтс, не смятаха, че в конфликта на карта са поставени жизненоважни американски стратегически интереси и бяха решени да окажат само толкова помощ, колкото мисията да не се провали поради оскъдните арсенали на европейските съюзници.

В речта си при напускането на поста, което стана насред кампанията, Гейтс засипа с критики европейските си съюзници заради бавния напредък срещу слаб противник и за това, че не са инвестирали във военни способности, които Америка бе принудена да осигури, като неутрализирането на противовъздушната отбрана, ISTAR (Разузнавателни данни, наблюдение, прехващане на цели и разузнаване) и презареждането във въздуха. Ако европейците не запълнят тези пропуски, още колко време Америка ще гледа на НАТО като на свой полезен военен партньор, запита той.

Някои от критиките на Гейтс бяха несправедливи. Тези пропуски съществуват отчасти поради това, че Америка приканваше съюзниците си да избягват ненужно дублиране. Основната му теза обаче беше, че Европа е свикнала да се възползва от американските разходи за отбрана (които като дял от БВП са около три по-високи от средните за европейските страни в НАТО). Вместо това тя би трябвало да е в състояние да поддържа сигурността поне в задния си двор. Това не поставя под въпрос – поне не и директно – главното обещание на НАТО американците да помагат при нападение над европейска страна членка. В бъдеще обаче Америка може вече да не е склонна да играе водеща роля, дори от задни позиции, при подпомагането на европейците да се справят с възникващи заплахи или хуманитарни бедствия в съседство.

В отговор на това енергичният генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен агитира за нещо, което той нарича „интелигентна отбрана“ – нов етикет за 20-годишната идея за обединяване и споделяне на ресурсите, определяне на по-добри приоритети и насърчаване на страните да се специализират в областите, в които са най-добри. Расмусен се надява, че страните членки ще постигнат съгласие по над 20 проекта преди срещата на върха в Чикаго, всеки от които ще се ръководи от една от тях.

В тези проекти влиза създаване на обща самолетна група за морско патрулиране, закупуване на пет безпилотни самолета за разузнаване на големи разстояния Глобал хоук и подкрепа при разгръщане на хеликоптери. Очаква се да последват други схеми за логистика, обучение и силова защита.

Въпреки всеобщата подкрепа на думи за интелигентната отбрана, скептицизмът е повсеместен. Франсоа Есбур, председател на IISS и на Женевския център за политика на сигурността заяви, че правителствата твърде често дават предимство на работните места в местни компании от военно-промишления комплекс пред военната логика.

Либия показа също така как националното вето над употребата на военни ресурси може да обърка мисии. Когато въпросът опира до „войни по избор“ европейските страни с различна история и география може да имат разногласия. Само осем от 28-те съюзници нанасяха въздушни удари в Либия. Германия, която се въздържа при гласуването на резолюцията на ООН, разрешаваща мисията, дори изтегли екипажите си от натовските самолети за ранно предупреждение и контрол и корабите си от други натовски мисии в Средиземно море.

Ако например в някой бъдещ конфликт една или две страни с голям принос за общ флот от самолети цистерни решат да останат настрана от кампанията, какво ще стане с ресурсите, за които са платили и за чието ползване са допринесли?

Расмусен иска участниците в споразумение за обединяване на ресурсите да подписват договори, даващи уверение, че ще бъдат на разположение. Но дори това да вдигне политическата летва при отказ от участие, никой договор не може изцяло да премахне риска. Нещо повече, гласоподавателите в най-голямата и богата страна в Европа – Германия – са против употребата на сила при почти всички обстоятелства. Това тревожно виси като Дамоклев меч над цялата идея за интелигентна отбрана.

Последният етап от военната мисия в Афганистан също хвърля тъмна сянка. След първите години на оптимизъм сега мнозина с нетърпение броят дните до декември 2014 г., когато НАТО трябва да прекрати бойните си операции и когато на теория трябва да е завършило предаването на отговорността за сигурността на афганистанците. Тренировъчната мисия на НАТО ще продължи и след 2014 г., но срокът й на действие ще зависи от това как се представят афганистанските сили. Картината ще е сложна, неясна и вероятна разочароваща.

Но въпреки всичките й проблеми, мисията даде на алианса сплотеност и цел, които сега може би му липсват. Някои европейски правителства смятат, че Америка може би прекалено е разчитала на подкрепата им за една война, която се ползва с твърде ниско обществено одобрение. На място обаче уважението нараства. Американските генерали бяха приятно изненадани от смелостта и високия дух на съюзниците си в една до голяма степен неблагодарна задача.

Те също така отбелязаха, че съюзнически сили, които първоначално не са били особено ефективни, значително са подобрили боеспособността си след работа с американските си партньори. Този съвместен опит скоро ще остане само спомен. Със заминаването на американските бойни бригади от Европа съвместното обучение ще пострада. Това ще навреди на една от главните цели на НАТО: оперативната съвместимост между американските и европейските сили.

На срещата на върха ще се потвърди силата на трансатлантическото партньорство, а Расмусен ще настоява, че интелигентната отбрана може да докаже, че циниците грешат и може да утъпка пътя към „вършенето на повече с по-малко“. По-вероятно обаче е бъдещето да крие любезна езаинтересованост от страна на Америка и западаща военна амбиция в Европа. С други думи, освен ако нещо не се промени, НАТО в крайна сметка ще върши по-малко с по-малко.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.