Руски медии: Самолетите си падат, властта не прави нищо

Мястото на катастрофата край Тюмен. Снимка: от тв екрана

Край Тюмен в Западен Сибир се разби руски самолет ATR-72 и оцеляха само 12 от 43-мата души на борда – екипаж и пътници. Експерти веднага предложиха три версии за причините – грешка на пилотите, грешка на наземните служби или техническа повреда, посочва „Комсомолская правда“.

Говореше се още, че екипажът е неопитен, споменато бе, че машината е започнала да дими още във въздуха. Скоро обаче източник, близък до следствието, заяви, че приоритетната версия е само една – обледеняване на самолета, напомня вестникът.

„Комерсант“ споменава сред загиналите двама известни бизнесмени от петролния сектор. При все това отбелязва, че „още през първите часове след катастрофата бе отхвърлена версията за атентат – на местопроизшествието не бяха открити следи от експлозиви“.

От всички самолети, излетели вчера от Тюмен, само катастрофиралият не е бил обработен преди полета срещу обледеняване, пише изданието. Наземните служби предложили тази услуга на командира Сергей Анцин срещу „малко над 30 хиляди рубли“ (над 1000 долара), но той отказал и не се знаело дали е използвал пневматичната антиобледенителна система на самата машина.

Образуваното наказателно дело за нарушаване на нормите за сигурност при въздухоплаване ще се ръководи от следствието в Москва; отделно техническо разследване започна комисия на руския Междудържавен авиационен комитет (МАК), информира всекидневникът.

Авиокомпанията собственик „ЮТеър“ твърдеше вчера, че екипажът до последно се е борил за спасяване на самолета и пътниците, дори се е опитал да извърши аварийно кацане. Не се знае обаче откъде е дошла в компанията тази информация, добавя
„Комерсант“ и напомня, че след излитането изобщо не е имало връзка с екипажа.

Вече са открити „черните кутии“ на разбилия се самолет, които са в добро техническо състояние, пише обаче „РБК дейли“. Комисията от МАК почти със сигурност ще обяви за виновни летците, прогнозира пред „Новие известия“ неназован експерт по сигурността на полетите, близък до разследването.

„Катастрофите често не се разследват по същество, тъй като МАК изпълнява две роли наведнъж – първо сертифицира полетите, а после разследва катастрофите“, пояснява Александър Акименков, летец изпитател първи клас.

Турбовитловият самолет френско производство може би просто не е бил пригоден за полети в сибирски условия, където е необходима мощна система против обледеняване, и това е предизвикало катастрофата, смята Акименков. В региона влажен въздух от Голфстрийм се смесва със студени въздушни маси от Арктика. Образува се вода и целият самолет се покрива с лед, обяснява експертът.

Според него някой двигател е замръзнал и се е самоизключил, а при аварийното кацане неравният терен в тундрата е допринесъл за разрушаване на машината.
Катастрофи с обледенели самолети ATR вече е имало в Чикаго и Куба, изтъква пред „Комсомолская правда“ Валерий Шелковников, шеф на световния фонд за сигурност на полетите. Канада, чийто климат не е много по-мек от този в Русия, се отказа навремето да използва тези машини, допълва той.

„Всеки път, щом пада поредният самолет и загиналите са десетки, всички започват бурно да обсъждат състоянието на авиационната промишленост у нас. Изплуват едни и същи проблеми: пари няма, а прехваленият руски Суперджет, ако почовъркаш обшивката, е 80 на сто вносен“, коментира вестникът. „Забранено е този самолет да лети в северни условия, но го лансират чиновници“, обобщава „Московский комсомолец“ мнения на експерти.

Властта в Русия повтаря „заклинанията“, че авиацията е най-сигурният вид транспорт, „но не прави нищо, за да предотврати катастрофите“, твърди изданието под заглавие „Няма накъде да падаме вече“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.