Студен мир между Украйна и ЕС

Политком.ру

„Студен мир“ – точно така окачестви отношенията между Европейския съюз и украинската власт евродепутатът Марек Шивец, оглавяващ делегацията за парламентарно сътрудничество ЕС-Украйна. Причина за това положение е липсата на взаимни ангажименти между Украйна и ЕС, чието нарушаване би могло да предизвика „война“ – ето ключовия тезис сред аргументите на парламентариста.

От една страна, Евросъюзът е крайно недоволен от гоненията срещу лидери на украинската опозиция, потискането на гражданските права и на свободата на словото в Украйна. От друга обаче, формално погледнато, Киев не дължи нищо на европейците.

Парафираното миналия петък в Брюксел споразумение за асоцииране, предвиждащо зона за свободна търговия, едва ли може да „затопли“ отношенията между Украйна и ЕС. Тричасовата процедура, по време на която главите на делегации подписаха всичките 1700 страници на документа, бе дългоочаквано събитие за украинския външен министър Костянтин Гришченко, поставен в строги времеви рамки от президента Виктор Янукович, който задължи министерството да приключи с парафирането до началото на април.

Но дори от гледна точка на главната поставена задача – процедурата да потвърди, че страните най-сетне са се разбрали за текста на документа, който ще се подписва и ратифицира от Украйна и членките на ЕС, станалото не е нищо повече от декор. Даже самият Гришченко не отрича, че „икономическата“ част от споразумението предстои още да се коригира, макар впрочем да настоява, че тази практика е нещо „нормално“ за други държави, участвали в процедура по сключването на сходни спогодби.

В случая обаче е трудно за вярване, че сроковете за уреждане на формалностите ще се впишат в някакви нормални рамки. По различни оценки до подписването на споразуменията остават от няколко месеца до няколко години. И докато оптимистичните прогнози се базират на времето, необходимо за решаване на всички технически формалности в идеалния случай, песимистите с право отбелязват, че Евросъюзът ще протака с „внасянето на технически корекции“, докато ситуацията в Украйна не започне да се мени към по-добро.

Брюксел май вече се е примирил, че това няма да стане, докато на власт е Виктор Янукович. Германският Бундестаг вече изрази в доста остра форма отказ да ратифицира споразуменията. Председателят на парламентарната комисия по въпросите на ЕС Гюнтер Кирхбаум заяви, че е невъзможно парламентът на Германия да ги одобри, докато Украйна не демонстрира реални стъпки в подкрепа на изявленията, че споделя европейските ценности.

Европейците обаче не можеха и да откажат парафирането на документа, макар „декоративно“. Ако главите на делегации не бяха сложили подписи върху страниците му в петък, Костянтин Гришченко можеше в най-скоро време да се прости с поста си. Брюксел схваща добре, че от външния министър не зависи нищо, но стига да провокира оставката му, може да отхвърли далеч назад преговорите с Украйна.

Янукович започва все по-често да споменава, че страната му трябва и занапред да развива „евразийското“ направление в сътрудничеството – това прави доста реален риска ЕС да ядоса украинския президент, бездруго не твърде последователен в европейските си стремежи. А Брюксел не желае засега да губи последните си възможности да влияе върху ситуацията в Украйна.

Едва ли някой в ЕС наистина смята, че преговорите може да напреднат, докато Янукович държи всички лостове за управление на страната. Тъкмо затова Общността ще разглежда като водораздел парламентарните избори през октомври.

Ако Партията на регионите, стремително губеща подкрепа сред населението, успее чрез фалшификации и сила да запази или увеличи представителството си в парламента, най-вероятно ще се наложи ЕС да изостави мисълта за по-нататъшно сътрудничество с Украйна, която заприличва все повече на Беларус.

Ако пък изборите минат достатъчно честно и върнат конкуренцията – поне относителна, в политическия живот на страната, Общността ще може да си спомни за споразуменията, чакащи „технически корекции“ и така да покаже на украинските власти, че се движат във вярната посока. Но за да получат възможността за връщане към въпроса наесен, страните трябваше да предотвратят заплахата от още по-силно замразяване на отношенията между Киев и Брюксел.

И тъкмо с тази цел бе решено споразуменията да се парафират – процедурата бе просто малка маневра, необходима на европейците за поддържане на статуквото, а на Костянтин Гришченко – за да рапортува за успешен пробив в посока към европейска интеграция. Всъщност обаче не става дума за никакъв пробив – няма нищо ново на западния фронт на украинската дипломация.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.