Задава се и Анголска пролет

ДПА

Десет години след края на дългата и жестока гражданска война в Ангола, възрастният президент Жозе Едуарду душ Сантуш консолидира властта около себе си, докато ново движение на младите излиза на улиците, за да протестира, вдъхновено от Арабската пролет.

Младежите, които не са предвождани от никого, запълват вакуума, създаден от слабата официална опозиция във втората най-голяма страна производителка на петрол в Африка. Както и много от новите арабски движения, те често използват социалните мрежи, за да организират протестите си.

„Сега проблемът в Ангола е режимът, който принадлежи единствено на президента“, казва Марколино Моко, бивш министър-председател на африканската страна с население от около 20 милиона души.

„Не разбирам как президентът Душ Сантуш не вижда какво става в света“, добавя Моко, визирайки миналогодишните народни въстания в Северна Африка.

С приближаването на насрочените за септември парламентарни избори правителството изглежда все по-уплашено от неорганизираните младежки обединения. Те организират спорадични протести, предимно в столицата Луанда, макар че в последно време дейността на движението се разпространи и на други места.

„Това е изцяло нов феномен в Ангола“, каза за новите народни движения Лиза Рамли, изследовател към „Хюман Райтс Уоч“.

Само до преди няколко години, посочва тя, хората ги беше страх да кажат нещо лошо за Душ Сантуш в някое кафене заради „дълбоко вкоренената култура на страха“, но сега това се променя.

„Правителството може и да се страхува, но хората губят страха си“, казва тя във връзка с често пъти жестоките репресии, чиято мишена са журналисти и млади активисти.

Недоволството на младежите е свързано с ужасното състояние на икономиката – преобладаващата част от населението живее в голяма бедност въпреки огромните запаси от петрол и диаманти.

Макар че Луанда е един от най-скъпите градове в света, Ангола заема едно от последните места в индекса на човешкото развитие на ООН. Това е страна с огромна пропаст между малобройния елит и бедните маси.

При това наличието на потиснически закони, ограничаващи свободата на мнение, означава, че за младите има съвсем малко пространство за изразяване на политически идеи – а те са ново поколение, което не се страхува толкова от трагедията на гражданската война, която доведе до смъртта на половин милион души между 1975 и 2002 г.

Ангола, която през 1975 г. получи независимост от колониалния си господар Португалия, сега празнува 4 април като Ден на мира и помирението – отбелязвайки края на сраженията.

Войната беше спечелена от партията на Душ Сантуш, някога марксисткото Народно движение за освобождение на Ангола /МПЛА/, побеждавайки опозиционната групировка Национален съюз за пълна независимост на Ангола /УНИТА/, която по време на Студената война беше съюзник на Запада.

Управлението на Душ Сантуш, който е 69-годишен и е президент от 1979 г. насам, стана по-малко прозрачно през десетте години след официалния край на войната, казва Елиас Исак от „Инициативата за отворено общество в Ангола“.

„Режимът е силен, всичко се върти около него“, казва той.

Младежките обединения „лека-полека се разрастват“. От интернет хората научават повече за съмнителните действия на правителството, подпомагйаки зараждащото се протестно движение, твърди Исак.

Тази година например беше разкрито несъответствие в публични фондове в размер на 32 милиарда долара, за което правителството обвини лошото водене на отчетност.

Според Марколино Моко, който беше премиер от 1992 до 1996 г., има признаци, че Душ Сантуш вече не отговоря дори и пред МПЛА. Президентството създаде институции, които му позволяват да заобикаля други висши представители по ключови въпроси като управлението на държавната петролна компания „Сонангол“.

Освен продължителността на управлението му Душ Сантуш има и други общи неща със свалените от власт арабски диктатори, включително големият брой съобщения, че семейството му и тези в обкръжението му сключват бизнес сделки в Ангола и из целия свят.

Твърди се, че спечеленото отива директно в техните джобове. За държавата не остава почти нищо. Хорасио Жунжувили, член на опозиционната партия УНИТА, казва, че на младите „им е писнало“ от този тип поведение.

„Анголците започват да виждат ясно кое е правилно и кое неправилно. Старото поколение е страхливо, но младите виждат ясно,“ казва Жунжувили. Той се съмнява предстоящите избори да са свободни и честни.

Номерът сега ще е да се намери начин да се поправи системата на управление, която е така обвързана с един единствен човек – Душ Сантуш – без да се стигне до разпадане на страната.

„Не искаме повече война. Сраженията сега се водят без оръжия“, казва бившият министър-председател Моко.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.