www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
петък, 20 януари 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Мария Силвестър: 5 дни живях с ромско семейство в една стая. Те са много готини

7 Април 2012

 

Мария Силвестър със сина си по време на интервюто. Снимка: Невена Борисова

Мария Силвестър е уж репортер, уж водеща на предаване, но …не като другите. „Най-хубавото в това, което правя в БНТ, е, че не съм нито журналист, нито актриса, а нещо някъде около средата. И ми е много удобно и приятно.”
Родена е в София през 1977 г. В университета записва право. В трети курс взима всички изпити и с „чиста съвест” казва ”край”, защото разбира, че това не е нещото, с което иска да се занимава. „Установих, че губя страшно много енергия за нещо, което не ми харесва. Не знаех, че съм имала желание за изява в една по-артистична сфера. Тогава това беше като спонтанен порив, знаех на 100 %, че трябва да спра, но не знаех защо”.
Започва телевизионната си кариера с рубриката „Мери Репортери” в ТВ7. Тогава се ражда образът на бъбривата репортерка, която среща хора на улицата и разговорът изглежда привидно безобиден, докато в един момент не се разсмееш до сълзи или ти се поднесе поразяващо тъжна истина за живота (виж например тук, тук, тук + видео накрая на интервюто).

В момента Мария е водещ и репортер в предаването по БНТ „Неделя по Три”. Хората, които са герои в предаването, по думите й са извън концепцията, имат ноу хау за живота си, и живеят добре с избора си.
Бившият модел казва за себе си, че няма его. Женена е за актьора Силвестър Силвестров, познат и като член на група “Братя Мангасарян”. Техният петгодишен син Давид стана почти „съучастник” в интервюто.

Мария Силвестър в студиото на предаването си по БНТ. Снимка: БНТ

- Водещи, модели и публични личности обикновено искат да говорят пред медии. А ти си по-сдържана. Защо?

- Ами аз съм казвала, че преекспонирам образа си в това, което правя, и там съм достатъчно честна. И хората, които имат сетива, могат да разберат колко съм открита, аз наистина съм на 100 % там. И не смятам, че личният ми живот трябва да бъде излаган на показ. Това за мен е много интимно и е съкровена територия. И там няма място за други, той затова е личен живот. И не разбирам хората, които показват всичко от себе си пред медиите.

- Имало ли е опити за пробив в личния живот?

- Много пъти. Откакто съществува едно предаване например, непрекъснато искат да влизат вкъщи и да видят как готвим. Но това няма как да стане, не може да се случи. Не го разбирам, не го приемам. Ревнива съм по отношение на личната територия.

- Има ли нещо, което те е разочаровало от медиите?

- О, не. Всеки си е в неговия си филм. Аз когато не харесвам нещо, го казвам. Има си медии и медии. Както си има водещи и водещи, и актьори и актьори. Подходът на човека си е негов личен избор и отговорност и мен това не ме засяга.

- Твое дело ли е този особен образ, който в крайна сметка се роди от репортерството ти?

- Не мога да кажа такова нещо, защото, за да направя това, то е било свързано с хора, които са ми гласували доверие, сценаристи и т.н. Аз започнах случайно. Замествах момиче, което трябваше да прави рубрика, но не беше одобрено и аз по стечение на обстоятелствата трябваше да я заместя… И взе, че се получи много добре - от раз. Хората, които направиха това, рискуваха и не знаеха какво ще се случи. Тогава се роди образът и рубриката „Мери Репортери”.

Мария Силвестър с гостенка в студиото на предаването си по БНТ. Снимка: БНТ

- Как намираш хората, с които говориш?

- Не съм ги търсила, те ме намират. Просто имам сетива да ги виждам. Те са на улицата, около нас. Просто ние имаме вътрешна нагласа това, което не ни изнася, да не го виждаме. Клошари, бездомни, бедни хора… които се оказва има какво да кажат. Най-странното е, че те, бидейки в тази ситуация, са много позитивни, и гледат на живота много ведро.

- Какво ти дава това общуване?

- Това като правя, има изключителен психотерапевтичен ефект. Поставяйки егото си на изпитание във всякакви форми, получавам голяма сила. По някакъв начин вкарвам в този филм егото си съвсем умишлено, за да може да разбере кой командва тук.  Да разбере, че не командва то (смее се). Аз преди наистина страдах от такива неща, свързани с его. Сега на мен най-много ми пука за вътрешното ми състояние и да съм окей във взаимоотношенията си с хората. Сега мога да отида по кецове на каквато и да е събитие. Да не говорим, че не ходя на такива събития - светски, суетски (смее се). Не ме хранят по никакъв начин, даже те се хранят с мен. Хората там, вместо да си гледат душите, стоят и си гледат дрехите. Просто не ми е готино някак, не им вярвам, когато подхождат така. И тъй като на тях пък си им харесва, единственото, което мога да направя, е да не съм там, а на по-интересни места.

- Има едно твое видео от улицата, с две баби-клошарки, които се карат (виж тук) . Едната е от СДС, другата – от БСП. Ситуацията беше много смешна, но и някак натъжава. Тези образи натъжават ли те?

- Ами всичко това общо взето е смях през сълзи. Имаме две гледни точки, които се срещат и са много крайни. Но те са там на улицата, ние просто не ги виждаме.
Целият живот ни е такъв. Това е положението. Той е такъв, какъвто е,  колкото и да се съпротивляваме или анализираме. Чувството е противоречиво, колкото и животът. Това ми отвори сетивата да осъзная, че нещата невинаги изглеждат такива, каквито са, а са многопластови. Никога едно нещо не е просто смешно, а друго – просто тъжно. Те просто се преливат, това е интересното на живота… Аз наистина много искам да правя документални филми.

- Кога може да стане това?

- Очаква се, одобрени са даже две предложения за документални филми, което ме прави изключително щастлива. Засега няма да издам нищо, няма смисъл да се говори, преди да се случи. Но през новия сезон би трябвало да бъдат представени два документални филма. Те са за БНТ и са вътрешна продукция.

- Кои са случаите, които са ти оставили особено траен спомен?

- Всички неща, които съм снимала, са ми оставили много траен спомен.  Например в БНТ неотдавна снимахме жена от Ловеч - Мая, която ровеше в боклука. Аз тогава очаквах просто да се появи образ, и тя се появи, като специален подарък. Та Мая беше най-чистото същество, с което изобщо съм говорила. И тя, човек, който рови в боклука, се обръща и ти казва неща за твоето его - как човек да израсте над егото си, да се пребори с него, да обича ближния си, хората наоколо. И тя каза, че имало още много да работи в тази насока.

- Защо в един момент тези хора според теб се отклоняват от релсите?

- Защото им писва просто. От клишетата, от рамки. Те излизат извън рамките всъщност, извън концепцията на общоприетото, с която всички се съгласяваме. Независимо как обаче, всеки намира някакъв начин да се изплъзне от това клише.  Тези хора са най-смели. Те направо прекосяват границата с взлом. И не им пука. И това, че ние ги наричаме някакви си, това си е лично наш проблем. Те са обикновено най-свободните хора, които съм виждала. Което е пълен парадокс, защото хората, претендиращи, че са интелектуалци, твърдят, че са свободни. Обаче ние сме ограничени в рамките на класифицикациите. Искаме да контролираме положението  през цялото време, а не може.

Мария Силвестър със сина си по време на интервюто. Снимка: Невена Борисова

Всички сме чували, че трябва да приемаш нещата и хората, такива, каквито са, но никой не знае как точно става, това е тип преживяване. Докато не стигнеш до него, нямаш възможност да го разбереш. А преживяването става, когато се поставиш в самата ситуация. Аз съм живяла при цигани, търсила съм хора на странни места. Това са противоречиви неща, които са ми много приятни, защото ме карат да достигна до лично мои изводи. Някой може да пита как мога да живея например в ромската махала пет дена, без това да ми се отрази. Ами отразява се, но това, което ми е донесло, е много по-богато преживяване, от което и да е друго. Днешните ми изводи са най-голямото богатство, до което стигам.

- Къде живееше тогава при ромите?

- Пет дни живях при едно ромско семейство, в една стая с тях. Те са много готини и приятни и в мига, в който щракнеш с пръсти, всички вкупом започват да се забавляват. И пак, с едно щракване на пръсти, всички започват да се оплакват. Ето за това противоречие става дума, аз много ги харесвам противоречията…
Но това, което ми направи впечатление, което сами те казаха е, че всъщност очакват някой друг да им помогне, да им даде пари, да им свърши работата, да им построи къщата… И това трябва да е държавата, или някой там – неопределено кой.
Това между другото се оказва голям проблем за всички хора, защото очакват нещото да дойде някъде отвън. А то не идва отвън и най-големият парадокс е, че идва отвътре… Целият ми живот до този момент ми е доказал, че когато аз реша, когато построя моята реалност, както поискам, нещата се случват така, както поискам. Когато много силно вярвам в тях, когато изчистя себе си, мислите, тялото си, от всякакви чужди налепи във вид на очаквания, изводи, стремежи, когато стигна до самата себе си, тогава знам най-добре какво искам. И то не зависи от държавата, от политиците или някой друг, а само от мен. То е като пренастройване, сменяне на файл, но без „вируси”.

- В едно интервю казваш, че в един момент от живота си си променила начина си на мислене, и оттам всичко около теб се е променило?

- Това е уловката - всичко зависи от теб самия. Когато не си го преживял, за теб това е просто теория, струва ти се, че някакви хора дрънкат някакви глупости. Малко те дразнят тези неща в началото. После минаваш през всичко, прочиташ всичко, след което и това минава. И накрая остава есенцията. Тогава си независим и просто намираш своята истина някъде там, измежду всички прочетени неща. Но докато не го преживееш и не вземеш свое вътрешно решение сам да моделираш каква да е реалността ти, нищо не знаеш.

- А могат ли да повярват на това, което казваш, бедни хора, да кажем, хора със социален проблем? Говорихме за ромите преди малко…

- Ами в някои случаи те нищо не правят. И се оплакват от това, в което се намират. Не искат  да се измъкнат от махалата, да започнат работа. Мъжът от ромското семейство например каза, че не иска да става в 10 ч. сутрин и някой да му е шеф, да го командва. Само че точно заради това ти стоиш и си караш каруцата и ровиш по кофите. И щом това за теб е окей, не можеш да виниш никой друг, защото не правиш нищо, за да промениш тази реалност. Повярвай ми, че ако той реши да промени реалността и се напъне малко, за което трябва дисциплина, решителност и подкрепа на близките, ще стане. Защото, ако говорим за ромите, или независимо за кого - ако хора поискат да променят реалността си и са решили да поемат този път, постигат чудеса. Само защото излизат от клишето и  разчупват очакванията на другите. Няма социални групи, категории и др. Всеки е ценен сам за себе си. И е важен за вселената точно толкова, колкото всички останали.

- Прагматично ли е това схващане или е теория, свързана с духовни учения?

- Чисто прагматично схващане. Преди четях какво ли не, но накрая стигнах до извода, че истината една и съща. Толкова трудно се стига до нея, и същевременно е проста. И като стигнеш до нея, ти идва да си удариш главата в стената (смее се). Много са прости нещата – живей чист живот, храни се с чиста храна, имай абсолютна хигиена в мислите си, или поне се старай да я имаш, защото това е почти невъзможно. Това са желанията и стремежът на душата ти в крайна сметка. Имай чисти отношения с хората, с които живееш, имай представа какво искаш да постигнеш.

Мария Силвестър в епизод от предаването. Снимка: личен архив

Това е най-важната работа. Това, което наричаме работа в живота ни, с която изкарваме пари, не е работа. Вътрешната работа е най-сериозна и тя води до успехи. Колкото си по-наясно със себе си, толкова по-добре. Което се оказва много трудно, защото човек има способност да се самозалъгва…. Много е страшно да се изправиш срещу себе си, такъв, какъвто си, ама наистина.
Тогава се променят целите. И започваш да работиш с хората по различен начин. Аз работя в екип, с който имаме такива взаимоотношения, ценя във всеки от тях това, в което е най-силен. Всеки има кусури, ако се вглеждаме в тях, няма как да вървят нещата. По-добре, ако се вглеждаме в нещо, това да са добрите неща.
Ето, виж тази жена до нас (сочи жена в кафенето в мола, където разговаряме). Тя е била тук през цялото време. Ето как стават срещите, ако се вгледаш в хората.. На осми март видях как тя занесе подаръче на едно от момичетата, които правят маникюр тук, и я нарече „мамо”. Оказа се, че е бездомна жена, която почти живее тук. И занесе на момичето един страхотен подарък - писмо, което беше толкова мило, че ми се насълзиха очите. Помолих момичето да видя какво й е подарила жената и щях да падна. Вътре пишеше: „Ти си толкова топла. Ти си много по-добра от жената, която ми е истинска майка и не иска да ме вижда”.
Ето така става. Тази жена е избрала някого, когото да нарича „мамо”. Пренасочила си е любовта към друг обект. И ние я наричаме клошар. Може би тя има много повече осъзната любов в себе си, отколкото някои хора, които се смятат осъзнати.

- А поглежда ли ти се някой път от друга страна - например, как някои институции не си вършат работата, и затова положението на тези хора е тежко?

- Изобщо не ми се рови в тази посока. Че не си вършат работата институциите, е видно. Обаче аз да стоя и да мрънкам как не си я вършат, това няма да свърши работа. Ще съм поредното мрънкало, което сочи това или онова. Изборът ни за тези институции и за хората, които ни управляват, е наш.
Аз съм се зарекла, че няма да коментирам политиката. Тя е като жените – казва едно, а мисли друго. Аз от жени не разбирам (смее се). Иначе гласувам.

Мария Силвестър със сина си по време на интервюто. Снимка: Невена Борисова

- Какво разбираш под това, че ние си ги избираме. Говориш за демократичния път или отново за избор на реалност?

- Всеки си заслужава и политиците, и държавата, и социалния статус. Изобщо не е случайно, че сме се родили тук, а не в държава, в която всичко е подредено. А мен държавите, където всичко е подредено, ме плашат. Все едно съм в компютърна програма, в която всичко е предначертано и само някой управлява с мишката. Тези хора са ми като един и същ човек, без характерни черти. Естествено, има изключения, но нещо ме плаши в тази подредена схема, може би нашият хаос тук си ми е по-ясен.

- Понякога не се ли ядосваш за нашата, българска реалност?

- Аз съм правила експеримент със себе си. Преди да се ядосам решавам да го обърна откъм смешната страна. Решавам, че съм Уди Алън и гледам на тази ситуация, както той би погледнал на нея. И страшни филми се раждат в главата ми. На свой гръб естествено, се шегувам със себе си. Всеки е имал разправии с администрация. Но при този подход на човека отсреща му се счупва сериозната физиономия. Понякога е хубаво да погледнеш някой в очите, право в душата.

- Следиш ли историите на хората, с които си се срещала?

- Те ми звънят всички. Както съм на някаква важна среща например, звъни първият човек, който снимах за БНТ - Нено, физкултурникът-поет. Имам си и Веска от Джулюница, която звъни и пуска есемеси постоянно. Ние осъществяваме връзка, аз им влизам в живота, няма как после те да нямат отношение. Ние говорим, общуваме си. Те са готини хора, отворени.
Нещо, което искам да кажа за финал, е че налага хората да преразгледат момента с общуването. Оказва се, че общуването е най-важното нещо, за да се разбираме. И колкото повече човек общува със себе си и когато се разбере сам, това му помага да общува правилно. Защото ние сме социални. Ако бяхме на самотен остров, нямаше да има проблеми с общуването. Обаче ние сме тук и сме в съприкосновение със страшно много хора. Трябва да намерим онзи начин, при който успяваме едновременно да знаем какво искаме и къде се намираме, и да приемаме другите такива, каквито са. Не е много лесно, но мисля, че е възможно.

****
В предаването по БНТ Мария Силвестър е интервюирала Мис Валенти и най-заклетия фен на Лили Иванова, за които научи от e-vestnik.

Мария Силвестър – каква е ролята на оргазма

Мария Силвестър живее при роми („Животът на другите”):

Ретроспекция 2011 г.

Мария при фена на Лили Иванова





Етикет: , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Силвърмен
    Пет дни? Тая шегува ли се? Аз съм живял година и половина в казармата с пет клана цигани и повече не искам да имам нищо общо с този етнос. Като са толкова готини защо не е омъжена за ром, че да даде пример?
  2. 2) ultra
    Ценни думи за живота и интересна философия за света и взаимоотношенията!
  3. 3) Bubrek
    Много е в час. Всъщност, при интервъта води другия с няколко обиколки, а не че просто ного приказва, като повечето бабрборилници по медиите.
  4. 4) Bubrek
    "интервюта"
  5. 5) Bubrek
    "барборилници"
  6. 6) svako
    Мая от Ловеч доказва, че по тая теритирия изписвана по географските карти като България все още могат да се намерят човеци.
  7. 7) zemaria
    Това интервю трябва да е някакъв положителен пример за бг журналистика ли, нещо не вдявам. Ми такива холерични девойки са отлично описани в статията на Александър Кьосев " Момиченца", сигур от преди 5 години. А по преди, още в зората на демокрацията бяха олицетворени от една камара подобни, които после се ожениха за банкери. Репортерка-нещо като висше образование, направо магистерска степен на мутреса. Ама моля ви се, по добре дайте нещо за вината, бирата и уискито...
  8. 8) чичата
    зем, понятието към което ни връщаш, е известно в европа на 19 век, под термина "куртизанки"(хубавки, дашни "госпойци", движещи се в средите на платежоспособни господа, описани в литературата, като "дамата с камелиите"-"травиата"и т.п.)/ това че нашенските куртизанки са лика прилика на "господата" ни си е "национална" особеност
  9. 9) хамалин
    прочетох го до края, за да се уверя колко сме олекнали.използването на "готини" издава интелектуален дефицит. ще ме е срам да кажа на близките си,че съм престоял в циагнски дом 24 часа експериментално.това че един циаганин заявява,че става в 10 часа и не търпи шеф на главата си, е само наш, и на никой друг проблем. първото с което трябва да се започне с тия хора е:да ги отучим да си въобразяват че са малценство, след като живеят в европа
  10. 10) vlado
    Абе, Земария и разни, какво сте се настървили, това просто е една шарена птица в българската сивота. Много е ГОТИНА жената. И това е шоу, не е журналистика. Земария не можел да вдене. Ами, като не ти е ясно под шапката, може и това да е причината. Какви репортерки, какви мутреси, какви 5 лева? Гледай й шоуто и дано вденеш нещо.
  11. 11) zemaria
    Виж сега, Владо. Не съм се настървил-просто коментирам,че не съм впечатлен от този светъл пример на бг репортерка-артистка и хм, културтрегерка.. И признавам-нямам идея, че има шоу и не мисля да го гледам. Затова пък изгледах приложените видеа и съм, меко казано, с крива усмивка. Прочетох и интервюто и си направих два извода. Само в потока на пълно-то- опростачване на цели поколения героинята може да изглежда като интересна и нормална-инак си е,на ръба на кича, снобарията и желанието да си интересен на всяка цена. Това не е репортерска работа и журналистика-тънко да се гавриш с утайката на обществото.Не ...още

  12. 12) Силвърмен
    Чак днес, като я мернах по БНТ, загрях, нали не следя личния живот на пиклите по пресата... Среднячка, от надутите. Апропо, "готините" хора, за които говори, сутринта ми досаждаха с върбови клонки за продан пред църквата, та се наложи да извикам полицията да ги разкара насила.
  13. 13) ultra
    Самата тя казва, че не всеки ще я разбере. Това не е претенция за журналистика, а наистина за вид шоу. Трябва ли всички да са еднкави и да правят неща по калъп?
  14. 14) чичата
    това ознацава че всъщност нямаме журналистика а шоу/ шоуто на курездич, на дудука, на ризова, на крумова, на ...
  15. 15) мда
    Курездич!? Хаха, това ли е новото име на бабката?
  16. 16) Хвърлят самоделни бомби по влюбен ром » БЪЛГАРИЯ ОТБЛИЗО » Скандално
    [...] При повторния оглед, полицаите са намерили и множество метални парчета от ламарина. Съседи споделят, че ромското семейство живеело изключително скромно и не създавало никакви конфликти. Майката Гела работела като чистачка. Образувано е досъдебно производство. [...]






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com