Славянска атомна надпревара подклажда Русия

Утро.ру

Литовската АЕЦ. Снимка: енергияиекология

След аварията във „Фукушима-1“ Германия започна ускорено да закрива своите АЕЦ. Същевременно обаче край източните й граници се развихри същинска атомна надпревара: Русия, Беларус, Литва и Полша се канят да построят там половин дузина централи през идното десетилетие.

Две централи строи Русия. Едната – ЛАЕЦ-2 в Ленинградска област, на брега на Финландския залив, след време трябва да замести близката остаряла ЛАЕЦ-1, която осигурява с електроенергия Северозападна Русия и изнася ток за Финландия. Другата – Балтийската АЕЦ, ще израсне досами германските граници, в Калининградска област. Тя ще задоволи и презадоволи енергийните нужди на руския анклав, ще може и да изнася енергия в съседни държави: Русия предложи на Германия да се прокара и електрически кабел успоредно с газопровода „Северен поток“.

Активно развитие на атомната енергетика планира Беларус. През лятото се очаква да започне строежът на първата в тази страна Островецка АЕЦ с мощност 2400 мегавата; тя ще бъде изградена „до ключ“ от руски атомни енергетици и с помощта на заем от Русия. Парите в случая изобщо не са проблем: в края на миналата година Москва отвори за Минск кредитна линия на стойност 10 милиарда долара. „Дали ще вземем от тази сума 7 или 8 милиарда – животът ще покаже“, безгрижно забеляза беларуският вицепремиер Владимир Семашко. А президентът Александър Лукашенко реши да стигне още по-далеч: тези дни заяви, че Беларус ще строи и втора АЕЦ. Докато ти дават пари – вземай колкото можеш.

Беларуските планове са твърде сериозни, както сочи неотдавнашното посещение в Минск на Юкия Амано, генералния директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Той увери, че агенцията ще предостави цялата необходима подкрепа на беларуския атомен проект. „Трагедията във Фукушима подкопа доверието към атомната енергетика – оплака се Амано. – При все това МААЕ смята, че диалогът и откритостта са най-добрият начин ядрената енергия да бъде използвана максимално безопасно.“ Лукашенко безспорно успя да зарадва госта: „Според мен, МААЕ днес има доста работа в Беларус“.

Планове за изграждане на атомни централи обмислят и съседни държави членки на ЕС. Полша се кани до 2020 г. да построи две АЕЦ за собствени нужди, а може би и за износ на електроенергия в Германия (централите ще бъдат разположени в северните райони). А Литва все не може да се примири със загубата на АЕЦ „Игналина“, затворена по искане на Брюксел. Затова бе разработен проект за АЕЦ „Висагинас“, която да бъде разположена на същото място. Но това май ще е прекалено – регионът просто няма нужда от толкова големи генериращи мощности. Затова са безплодни и усилията в търсене на инвеститор за литовския проект.

Ако пък се наложи Литва да строи АЕЦ самостоятелно, като вземе заем за целта (очакваната стойност на проекта е 5 милиарда евро), в крайна сметка висагинските киловати ще струват доста по-скъпо от калининградските, полските и беларуските, тъй че литовската АЕЦ няма шанс да надвие конкуренцията дори на вътрешния пазар.

Може би тъкмо затова Литва не спира да обсипва своите конкуренти с екологични обвинения. От години Вилнюс се препира по този въпрос с Минск. Миналата година той обвини Беларус, че е разположила площадката на Островецката АЕЦ върху тектоничен разлом. Беларусите отвърнаха със същото: литовците искали да строят своята АЕЦ „Висагинас“ върху пукнатина в земната кора. Беларус заяви в края на март, че е приключила геоложкото проучване на терена, определен за първия реактор от Островецката АЕЦ, и е съгласувала резултатите с МААЕ.

Причини за безпокойство естествено имат и двете страни, тъй като Беларус смята да гради своя атомен обект едва на 53 километра от Вилнюс, а Литва – на 2 километра от границата с Беларус. Обаче няма как – Европа по принцип си е малка. А отгоре на всичко Литва си напакости сама: избра за бъдещата централа реактор от същия тип като монтираните в злополучната „Фукушима-1“. Това осигури на Беларус допълнителни аргументи в двустранния спор, а на инвеститорите – повод да се замислят за перспективите (по-точно за безперспективността) на новия проект в Игналина.

Литва има екологични претенции и към строящата се Балтийска АЕЦ; при това отказва диалог и не желае да обсъжда с „Росатом“ параметрите за сигурност на бъдещата руска централа. Както обаче информира външното министерство в Москва, федерацията – макар да не е ратифицирала Конвенцията за оценка на въздействие върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенцията от Еспоо) – „в знак на добра воля изпълнява поетите ангажименти, що се отнася до проекта за Балтийска АЕЦ“.

Като лидери в източноевропейската „атомна надпревара“ се открояват засега Русия и Беларус. Балтийската АЕЦ се очаква да влезе в експлоатация през 2016 г., а през 2017-2018 г. – да бъдат задействани два енергоблока от Островецката АЕЦ. Полша разчита до 2020 г. да пусне в експлоатация две атомни централи. Литва обаче едва ли ще може да приключи своя проект по-рано от 2020-2022 г. (ако изобщо успее да го започне) и ще си остане аутсайдер в надпреварата.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.