Крадльовците от „агенция” blitz.bg и други крадльовци

Седмичната колонка на Димитри Иванов от вестник „Сега“ препечатана в „Блиц“ без да го питат. Поне пише откъде е препечатана. Някои текстове ги крадат и без да кажат откъде.

Малцина знаят, че т. нар. агенция blitz.bg е нещо, което се прави от издателите на вестник „Шоу” (Show – както е изписана главата на вестника), един от основните жълти вестници в България.

И как работи тази „агенция”? Много лесно – тотално преписване от други медии. Като излязат, примерно, в сряда и четвъртък конкурентите „Уикенд” или „Галерия” (които нямат интернет сайтове), още същия ден основните статии и интервюта са преписани в „Блиц”.

Разбира се, не е посочен източникът. Материалите са или преписани почти дословно, или са преразказани с леки редакции, или са доразвити със собствени свободни съчинения. В редки случаи цитират източник, когато например става дума за твърдения, които не им стиска да ги представят като свои.

Преписват от всички медии без изключение. От всекидневници, от агенции – щом излезе нещо, веднага е преписано, преразказано, най-често без да е посочен източник на текста или новината.

Наглостта им на моменти е безгранична. Например след смъртта на известния актьор и режисьор Иван Андонов, „Блиц” пусна „последното интервю” с него, взето от техен автор. Но се оказа, че интервюто е изцяло преписано от e-vestnik.bg (виж тук). Копи-пейст, с друго име отдолу, съкратени част от въпросите (виж тук). Без никакъв срам. И интервюто при нас е от 2007 г., въобще не е последното.

Интервю с актьора Иван Андонов от e-vestnik.bg, препечатано в „Блиц“ и подписано от техен автор, представено като „последното интервю“ на Андонов.

В „Блиц” са излизали десетки „последни интервюта”, взети оттук-оттам. Те са като погребална агенция, която веднага спрята хубав некролог с последно интервю, ако умре някой по-известен. За някои препечатани интервюта посочват откъде са взети, без да питат съответния издател и носител на авторски права. За много текстове обаче не е посочен никакъв източник.

Всичко това е омешано със собствените им интервюта и текстове. По едно време журналисти от „Шоу”, като се обаждаха на по-известни хора да искат интервю, се представяха като „журналист от агенция „Блиц”. Тя беше още нова, неизвестна, а „Шоу” имаше лош авторитет и много хора отказваха да дават интервюта там заради спекулации и изопачаване на думи и т. н.

И нищо неподозиращият човек дава интервю за агенция ”Блиц”, после го прочита в „Шоу” със скандално заглавие. В този вестник също се препечатва оттук-оттам, по-точно преразказват се клюките от други вестници, интервюта и статии от интернет и т. н. Така се зародиха жълтите вестници в България. Така се правят вестници у нас. По тоя модел сега се правят и „агенции” в интернет.

Например в рубриката си „Анализи и коментари” тия дни „Блиц” публикува седмичния коментар на Димитри Иванов от в. „Сега”. Това е най-четеният в интернет коментатор у нас. Поради известността на автора и колонката му, отдолу е посочен източник. Но автора никой не го е питал дали е съгласен. Редакцията – също. А под всяка статия на Димитри във вестник „Сега” съвсем ясно е написано, че е със запазени авторски права.

Преди година човек от „Блиц” му се обадил и го помолил да публикуват неговите седмични коментари. Димитри Иванов казал, че авторските права са на в. „Сега”, не им дал никакво разрешение. Последвало обаждане във вестника, при което обяснили, че Димитри е съгласен, само те да разрешат. И понеже те уважават автора си, казали – „да”.

И – бам, колонката на Димитри цъфна и в „Блиц”. В следващия си коментар той веднага написа бележка и помоли да спрат да го препечатват. И те спряха, с техен обяснителен коментар по случая, че едва ли не авторът губи, така щели да го четат повече хора.

До тяхното съзнание може да не достига идеята, че има хора, които ще загубят, ако се появяват сред калните им текстове в т. нар. агенция. И може затова да не искат да се появяват там. Или пък защото един издател плаща на автора си, а друг иска да го препечатва безплатно ей тъй, да го четели повече хора.

Вестник „Телеграф“ често подписва снимките си с автор „интернет“. Все едно да вземем в e-vestnik снимка от „Телеграф“ или „Шоу“ и да напишем отдолу „Снимка: вестниците“.

Разбира се, крадат и снимки. В „Блиц” снимките за нищо ги нямат – пускат търсачката „Гугъл” и каквото намерят излиза при тях, без да има посочен автор, агенция. Впрочем, в това се упражняват повечето вестници в България. Най-тиражният български всекидневник „Телеграф” (на Делян Пеевски), например, редовно изписва под снимките си „Снимка: интернет”. Демек – каквото извадихме оттам, това е източникът.

За сравнение – в e-vestnik може да си вземем някоя снимка от „Телеграф” или „Шоу” и да напишем отдолу – „Снимка: вестниците”.

Вестник „Политика” например, също от издателската група на Делян Пеевски, също пише във вестника си „снимки: интернет”. И попреписва оттук оттам. Преди време преписа материал от e-vestnik. Обадих се на главната редакторка Нейка, колежка от едно време (или каквато е там редакторка, то главен няма, за шеф на редакционния съвет се води Ирена Кръстева).

В последни брой на вестник „Политика“ – снимки, подписани с автор „интернет“.

Казвам – като си препечатала текст без да питаш, вземи да платиш сега един хонорар на авторката на материала. Тя се сопна – „Това е публичен сайт, нищо няма да плащам”. Тази жена е бивша съдебна репортерка, пише по юридически теми. До мозъка й не се е докоснала идеята за авторско право и закони. (Как седят нещата със закона виж по-долу).

Към закона „агенция” „Блиц” пък е направо войнствено настроена. По повод някакво обсъждане, на което окрадени вестници като „Труд” и „24 часа” са повдигнали въпроса, че ги крадат „агенции” като „Блиц”, крадльовците отговарят: „Някакви умни глави вчера се събрали да мъдрят как да прилагат авторското право от време оно на Гутенберг в епохата на интернет.” Сега милиони хора ползвали интернет и т. н.

„За по-малко от 5 години с 5 човека на кръст агенция БЛИЦ е на върха на информационните сайтове сега. А сайтовете на „Труд” и „24 часа” й гълтат праха… От сдухани вестници – сдухани сайтове”, репчи се сайтът „Блиц”. Той не е на върха (виж графиката). И се бори за правото си „с 5 човека на кръст“ да краде от другите вестници, с които се конкурира.

Графиката показва посещенията на сайтовете на вестник „Дневник“ (най-отгоре с кафяв цвят), вестник „24 часа“ (зелен) и „Блиц“ (син цвят). Данните са за последните 2 години от сайта alexa.com

Десетки сайтове като „Блиц” крадат, окуражени от светлия им пример. Неотдавна открих, че мои статии и текстове от e-vestnik са препечатани и в някакъв нов сайт zaratustra.eu. Къде подписани откъде са, къде – не. Там са препечатани и коментари от Иво Инджев, от Мартин Карбовски в „Стандарт” и т. н. Колко е лесно да си правиш сайт – копи-пейст коментари оттук-оттам и готово.

Някой ще каже – ама и вие в e-vestnik препечатвате. Да, но със съгласие на авторите или от блогове, които са под условията на „Криейтив комънс” (тоест може да се препечатват при определени условия) или които не държат въобще на авторски права.

И десетки сайтове в различни градове по провинцията препечатват от по-големите. Също и вестници – просто си копират от интернет, печатат и продават. Това е поради липсата на правоприлагане и поради това, че прокуратурата и полицията е оставила безнаказано сайтове и вестници да крадат, въпреки жалбите оттук-оттам от издатели.

В e-vestnik специално не можем да се оплачем от прокуратурата. В резултат на наша жалба и свидетелства, издателката на друг крадлив вестник – „Папарак” – беше осъдена на 2 години условно и 4000 лв. глоба (виж тук). Но това беше пръв и единствен засега случай. Най-много съдът да допусне частен иск от засегнати. Преследване на извършители на такова престъпление няма.

Как все пак седи въпросът за авторско право?

Уреден е в два закона – Законът за авторско право и сродните му права, който предвижда глоби и от Наказателния кодекс, който предвижда освен глоби и затвор (да не обременявам читателя с цитиране на членове и алинеи).

В Закона за авторско право е описано подробно какво може да е обект на авторско право. Интервюта, коментари, анализи, статии – за всичко това има авторски права. Няма авторски права върху новината. Тоест – една новина може да се препредава.

Но агенции като „Ройтерс” например, продават новини на цял свят. Как така съществуват в страни като България? Можеш да научиш оттам новината, да я съобщиш и няма да извършиш престъпление. Но цивилизованите медии цитират източник.

Също така не крадат текстовете на „Ройтерс”, а ги цитират и доразвиват новината и от други източници. Или просто се абонират за тази агенция. Както и ние в e-vestnik сме се абонирали за БТА и получаваме оттам преведени статии от чуждия печат и ги пускаме тук, в e-vestnik (за да коментират отдолу читатели – що сте написали това, що сте написали онова).

Но да препечаташ интервю и да се подпишеш отдолу, че е твое – ти си нагъл крадец. Да препечаташ без да питаш статия или коментар на някой автор, дори да посочиш откъде е, също е кражба.

Така се развиват медиите крадльовци у нас (виж тук още по темата).

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.