Булката на Шешел и мюфтия са кандидати за президент на Сърбия

в. Политика, Белград

Господин Воислав Шешел направи лоша услуга на партията си, като посочи съпругата си за кандидат-президент. Още по-безсмисленото е, че сега госпожа Верица Радета, председателка на изпълнителния съвет на Сръбската радикална партия, казва, че партийната кандидатка госпожа Ядранка Шешел „ще победи убедително още на първия тур“ и че „няма такъв юнак, който да излезе срещу нея“. Признавам, в последно време не съм чувал нищо по-смешно в политически план от такова „юначество“ в тази наша страна.

Ако Шешел е преценил, че именно с кандидатурата на своята съпруга ще помогне на едната или другата от двете най-големи партии, то така най-много е унизил своята партия, която първо бе издигнала като кандидат за президент господин Александър Мартинович. След това, сигурно след сериозни дискусии, в Централното отечествено ръководство по-широкото ръководство на Сръбската радикална партия са направили заключение, че „госпожа Шешел побеждава още на първия тур“ и са сменили кандидата.

Всъщност войводата показа от Хага как се командва партия дистанционно с тенденция към въвеждане на семейна династия. Може би господин Шешел си е помислил, че ако Бил Клинтън е могъл да подкрепи своята съпруга в партийната надпревара с господин Барак Обама, защо да не може и той да „кандидатира“ Ядранка. Само дето Ядранка все пак не е Хилари. А и ние не сме Америка.

Може би всичко това не е толкова просто, както на мен ми изглежда, мотивите за президентска кандидатура в Сърбия са много сложни: от това да се объркат изборните сметки на някой друг до желанието да се вземат парите, предвидени за кандидатите, или да се направи най-обикновена лична промоция. Защото когато с всичко това върви и не малка парична сума, защо пък да не се кандидатираме? Хем сме по телевизията, хем ще вземем добри пари.

Пътьом можем и малко да се попазарим кой и какво ще ни предложи и кой ще ни даде повече във всяко едно отношение.
За президентските избори се яви и моят приятел, уважаваният професор Зоран Драгишич, от името на Движението на работниците и селяните. Знае, че не може да победи, по телевизията и без това си го показват често, какво му остава тогава като мотив? Ще трябва да го питам, макар че знам отговора.

Кандидат за президент на Сърбия е и главният мюфтия на Ислямската общност в Сърбия господин Муамер Зукорлич. Въпреки че почти всички скочиха срещу господин Зукорлич заради тази кандидатура, на мен това негово намерение ми изглежда съвсем в реда на нещата. Ако президент на Сърбия беше главният мюфтия, автоматично щяхме да получим огромни инвестиции от Саудитска Арабия, Иран, Катар и Кувейт, а всички казват, че чуждестранните инвестиции са главният залог за нашето светло бъдеще.

Господин Зукорлич сигурно може да осигури големи чуждестранни инвестиции. Бихме се къпали в петрол и в долари, бихме показали на целия свят, че сме една много толерантна към религиите страна и едно мултикултурно общество. Можем да въведем и шериатското право – всеки мъж да има право най-малко на три жени, а жените ни задължително да бъдат покрити от глава до пети, с което ще се намалят и сексуалните престъпления.

Може би иранците освен петрол щяха да ни доставят и ядрена технология, че и ние да си направим „бомбичка“, което е най-важното за статут на глобална сила. Защото иранците си имат аятоласи, а ние нашия мюфтия. Както и да го погледнеш, господин Зукорлич ми изглежда като най-сериозния бизнес вариант за бъдещ президент на Сърбия.

Къде всъщност грешат всички? Повтарят, че със сигурност те ще победят. Никога не съм чул която и да е партия на Запад в предизборната надпревара да твърди, че със сигурност ще победи на тези или онези избори. Такава арогантност може само да навреди, това е контрапродуктивно, защото избирателите могат да си кажат: ако сте толкова сигурни в победата си, за какво ви е и моят глас?

На Запад никой не говори публично надменно и като победител, преди да е спечелил изборите, максималните им претенции са да се надяват на победа с помощта на избирателите, но в никакъв случай и никога не казват, че със сигурност ще победят. С малки резерви, Сърбия все още не е Запад.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.